Наш изследовател проучва устойчивостта на газопроводите за пренос на водород

Борис Яначков от Института по металознание, съоръжения и технологии с Център по хидро- и аеродинамика „Акад. А. Балевски“ към БАН е един от тримата български изследователи, избрани да участват в 74-тото издание на срещата на Нобелови лауреати с млади учени в Линдау, Германия. Тазгодишният форум бе посветен на химията.

Младият учен е печелил националния кръг на конкурса за млади учени „Лаборатория за слава Fame Lab 2018“ с презентация за биохимията на страха и представя България на международния финал в Челтнъм, Великобритания. Дипломира се в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ с разработка и защитава патент на технология за преработка на паладий.

Борис Яначков се насочва към химията още в VII клас в столичното 51. СУ „Елисавета Багряна“, запален от учителката по този предмет. Затова избира Националната природо-математическа гимназия „Акад. Любомир Чакалов“ с профил „Химия“. Насочва се към него, категоричен, че иска да се занимава точно с това.

„Всички около мен, главно майка ми и баща ми, бяха много учудени, че съм толкова сигурен, че ще ме приемат. Във формулярите за кандидатстване писах само химия и химия с биология“, връща той лентата назад.

Докато учи в НПМГ, се явява и на олимпиади.

Достигал е до национален етап. След гимназията продължава да учи в Химическия факултет на Софийския университет. И още в I курс започва работа и в Института по металознание. Привлича го възможността за експериментална работа. В Института има и много учени, на които им се занимава с млади хора, на които да обясняват и да им предават знания.

„Близо 10 години се занимавам с химия и с наука и това ми харесва“, казва младият учен.

Заниманията му са свързани с изследвания в сферата на металознанието. Повечето химици ще кажат, че това е малко встрани от науката им, а и колегите му са основно инженери. Но Борис Яначков намира това за нормално продължение на своето образование, защото химията много му помага да погледне от различна перспектива на този тип изследвания.

В момента завършва своята докторантура. Темата е как дефектите в металите, и по-специално в желязото, си взаимодействат с водорода. Или с други думи – как се променят механичните свойства на желязото в присъствие на водород.

„Всъщност тези дефекти определят якостта на материалите и едно от основните свойства, които изследваме, е взаимодействието им с водородните атоми, разтворени в структурата. По-голямото приложение на това е по отношение устойчивостта на газопроводите за пренос на водород“, обяснява Борис Яначков.

Ученият разполага с образци, изрязани буквално от стената на българския газопровод.

От тях той прави различни по вид образци за изследване и проучва как водородът преминава през материала. Водородът е интересен като перспективно гориво, а до този момент през тръбите е пренасян само природен газ. Плановете на Европейския съюз обаче са в бъдеще по тях да се пренася и водород, тъй като при горенето му се образува само вода и практически няма въглероден отпечатък от него.

Но водородът има отрицателен ефект върху материалите. Прави ги много крехки и чупливи. И тъй като става въпрос за много сериозна инфраструктура, която е от стратегическо значение за нашата страна, никой не може да си позволи лекомислено да смени горивото, което преминава през тръбопровода, подчертава ученият. Необходимо е да се направят теоретични модели, които да предвиждат как ще се държат тези конструкции във времето. Нужни са експерименти, които да потвърдят, че преносът например на водород би бил безопасен.

„Институтът ни разполага със система, която е уникална за Балканите, но и за голяма част от Европа, и на нея се правят тестове, които са свързани с водородния преход. Това е изследователски комплекс, който помага за почти пълното изследване на механичните характеристики на метални материали“, разказва младият учен.

И подчертава, че това, което прави родният комплекс уникален, е, че българските изследователи създават съоръжения, които им позволяват да тестват материалите с водород в тях.

Съвсем скоро в Института ще пристигне и още едно приспособление, което ще позволи да правят експерименти с кухи образци, в които се поставят различни газови смеси, включително с водород.

„Много малко научни групи в света разполагат с такова приспособление и правят подобен тип изпитвания“, казва Борис Яначков.

Младият учен споделя и впечатленията си от участието в 74-тото издание на срещата на Нобелови лауреати с млади учени в Линдау, Германия,

което тази година е посветено на химията.

„Българската академия на науките обяви конкурс, а научният секретар на Института ме насърчи да подам документи. И ме одобриха. Събитието беше едно от най-добрите, в които съм участвал. Пленарни лекции изнесоха едни от най-изтъкнатите учени на нашето време. Беше вдъхновяващо да слушам за личните истории и научните открития на Нобеловите лауреати“, споделя той.

Освен това след лекциите Борис Яначков има уникалната възможност да се срещне и разговаря лично с някои от тях по време на неформалните дискусии и кафе паузите. Особено приятно впечатление му правят другите участници на неговата възраст, които имат сходни интереси и възгледи за света.

„У тях видях хора с искрен ентусиазъм за наука, любопитство и желание за откриване и създаване на нещо ново. Идеите ни се допълваха, а това пораждаше интересни дискусии. Въпреки че идвахме от различни държави и научни направления, лесно намирахме общ език и това ни обединяваше“, казва Яначков.

Отбелязва, че събитието наистина променя начина, по който мисли за много неща в науката.

Открива, че доста хора на неговата възраст от различни краища на света имат същите идеи и срещат същите трудности като него.

„Много ми е интересно да изследвам този феномен, защото много хора в България, особено такива, които се занимават с наука, мрънкат за различни неща. Това събитие ми помогна да разбера, че навсякъде човек трябва да се бори, за да постигне целите си“, отбелязва той.

Според него на местата, където привидно изглежда, че всичко е по-добре, мнозина са полагали дълго време усилия това да стане. Докато у нас процесът е накъсан – има хора, които се опитват да направят нещата по-добри, но след това спират да се занимават. След време отново се появяват личности, които имат желание за промяна, и така се въртим в кръг.

„Когато отидох на срещата в Линдау, разбрах, че с другите млади учени сме на същото ниво, говорим същия „език“. Това е ценно на подобни събирания. Защото, ако трябва да слушам само хората в България, просто ще се отчайвам и нищо няма да се случи. Честно казано, съм тук, защото искам да съм тук. Не защото някой от управляващите държавата е положил усилия, за да остана“, продължава Яначков.

Отбелязва още, че онова, което му тежи в професионалното развитие, е липсата на утвърдена академична среда в неговата област.

Посочва за пример, че от 18 души, с които се дипломира, максимум с още един продължава в изследователската сфера на химията.

„За такава среда говоря. За среда, в която, ако имам някакви трудности по професията, мога да звънна на някого. Но това практически е невъзможно, защото в тази сфера просто не работят много хора. А науката е колективна дейност, тя не е индивидуална. Няма вече индивидуалисти алхимици, които самостоятелно развиват някакъв клон на науката. Просто тук няма среда. Не конкретно в Института, не конкретно в БАН – общо за страната се усеща такъв дефицит“, с горчивина коментира младият изследовател.