Момент от заниманието „Къщи над вода“ Снимки Сдружение „Детска архитектурна работилница“
„Бих искала да живея в дом, който е естествено продължение на мястото, в което се намира – с много светлина, връзка с природата и пространство, което не е претрупано, а дава свобода. Харесвам архитектура, която не се стреми да впечатлява на всяка цена, а създава усещане за спокойствие и хармония.
За мен добрият дом е този, в който човек се чувства добре всеки ден, а не само когато го погледне отвън“, описва идеалното място арх. Магдалина Ръжева.
Всеки от нас вероятно има представа или дори конкретна идея за своя дом. Нерядко идеите се осъществяват, поне що се отнася до личните ни пространства. Обществената среда обаче, градовете, улиците и сградите, парковете, училищата и детските градини, институциите, заведенията, театрите и галериите – цялото пространство, в което преминава животът ни, въздейства, възпитава, създава усещания и изгражда модели.
Арх. Магдалина Ръжева и арх. Николай Давидков основават сдружение „Детска архитектурна работилница“ в края на 2011 г. Оттогава до днес всяка събота в сградата на Съюза на българските архитекти в София се провеждат занимания с деца. Защото
архитектурата може да бъде прекрасен инструмент за образование
и за развиване на отношение към средата още от най-ранна възраст“. И защото „градът не е просто фон на всекидневието ни – той влияе върху начина, по който общуваме, играем, учим и се чувстваме.
Деца пресъздават идеите си по време на работилниците
Днешните деца ще бъдат хората, които утре ще вземат решения за нашите градове
– като архитекти, инженери, учители, лекари, предприемачи или активни граждани. Затова е важно още сега да развият наблюдателност, критично мислене и чувствителност към качеството на средата“.
Думите са на арх. Ръжева, с която „Аз-буки“ разговаря. Впечатлени от дългогодишната дейност на Сдружението, от богатата и редовна програма, която развиват, създавайки устойчив модел на архитектурно образование за деца, потърсихме Магдалина, за да ни разкаже как го правят и защо продължават.
Арх. Магдалина Ръжева
„Нашата цел никога не е била да подготвяме бъдещи архитекти. Ако някое дете избере тази професия, това би било чудесно, но не е основната ни мисия. По-важно за нас е децата да изградят отношение към средата, в която живеят. Архитектурата е само средството, чрез което учим на много по-широки умения – работа в екип, анализ, творчество, търсене на решения и отговорност към общото пространство“, казва арх. Ръжева.
Само няколко примера от дейността на „Детска архитектурна работилница“ са достатъчни, за да потвърдят думите на Магдалина. Въпросът е, че е много трудно да се избере. Архивът с проведени събития на сайта на Сдружението е много богат, а
заниманията са изключително разнообразни
и провокират любознателния читател да се запознае с всяко от тях.
Вижте само някои от заглавията им: „Павилион за сладолед“, „Къщи над вода“ „Архитектура и кино – „Междузвездни войни“, „Направи си мост“, „Модел на фар“, „Космическа станция на бъдещето“, „Къщата на Мечо Пух“…
Освен това разполагат с невероятна поредица от интерактивни карти, озаглавена „10 архитектурни загадки за деца“. В нея визуално и на достъпен език се обясняват основни понятия от областта на архитектурата, строителството, градското планиране и дизайна.
Научават се факти като например, че сградата на 127. СУ „Иван Николаевич Денкоглу“ в София – едно от най-старите училища у нас, е проектирана от арх. Чавдар Мутафов, изучавал инженерство и архитектура в Мюнхен, в стила Баухаус, пренесен през 30-те години у нас от Германия.
Това са книжки за деца на възраст от 6 до 12 години – истински разходки по знакови улици и сгради на София и Пловдив. Докато търсят отговорите на поставени творчески задачи,
малките изследователи научават любопитни факти за града и прилагат знанията си от училище.
Книгите-карти са създадени по авторска концепция на архитектите Магдалина Ръжева и Анна Калинова от „Детска архитектурна работилница“ и с финансовата подкрепа на „Гьоте институт България“, Общинска фондация „Пловдив 2019“, СП „Култура“ на Столична община. Достъпни са и могат да се заявят от всеки.
Момент от заниманието „Павилион за сладолед“
Заниманията в „Детска архитектурна работилница“ засягат широк спектър от теми и обикновено започват с кратко въведение. Разказват се интересни истории, показват се примери от България и света, снимки, кратки видеа.
След това идва и най-важната част – децата сами да започнат да проектират и да изграждат идеите си. Работи се основно с триизмерни макети, които според архитектите помагат да се разбере най-лесно пространството. Използват се разнообразни материали – картон, велпапе, дърво, глина, също и рециклирани.
„Работилниците ни имат голям успех. За лятната си програма в София тази година избрахме тема, вдъхновена от лятото и водата, която да провокира въображението на децата. Създавахме плаващи градове, подводни светове, фантастични къщи и домове, разположени върху вода. Всяко дете търсеше свое решение как архитектурата може да се адаптира към различна природна среда. Приятно ме изненада, че въпреки началото на лятната ваканция интересът е много голям“, споделя арх. Ръжева.
Но освен редовната лятна програма
Сдружението организира и работилници на открито.
Вярват, че архитектурата се учи най-добре в самия град.
„Миналата година реализирахме проекта „Градски пътешествия за малки архитекти“, финансиран по Програма „Култура“ на Столична община. В рамките на три интерактивни работилници децата изследваха архитектурното наследство на София, като се запознаха с Античността, Средновековието и модернизма“, обяснява Магдалина.
Всяко събитие се провежда на емблематично място в града, където участниците наблюдават архитектурата на място, а след това създават свои модели, колажи и творчески проекти. По този начин градът се превръща в истинска класна стая, а децата изграждат по-тясна връзка с неговата история и културно наследство.
Едно от последните събития е свързано с представяне на „Детска архитектурна работилница“ на фестивала „Хисарлъка Experience“ в Кюстендил. Поканата е отправена от Съюза на архитектите в България – дружество Кюстендил. Работилницата се провежда сред самата крепост Хисарлъка, което прави преживяването още по-вълнуващо.
„Разговаряхме как са били изграждани крепостите, защо стените са толкова дебели, каква е ролята на кулите, арките, зъберите и смесената зидария. Говорихме и за това как релефът и природата определят архитектурата. След това всяко дете построи собствен модел на крепост. Получиха се напълно различни решения – всяко със своя логика и характер. Именно това е най-хубавото – няма един правилен отговор“, разказва арх. Ръжева.
Момент от заниманието при крепостта Хисарлъка в Кюстендил
Според нея днешните деца са различни от поколението, в което тя е израснала, защото възприемат информация много по-бързо и са свикнали с огромно количество визуално съдържание. Същевременно
имат по-голяма нужда да работят с ръцете си,
да строят, да докосват материалите и да преживяват пространството реално, а не само през екрана. И когато им дадеш тази възможност, се потапят изцяло в процеса.
„Това, което най-много ме впечатлява, е свободата, с която мислят. Докато възрастните често търсят „правилното“ решение, децата нямат този страх. Те експериментират, задават въпроси и лесно променят първоначалната си идея, ако открият по-добра“, споделя тя.
Екипът от архитекти и студенти на Сдружението
подкрепя любопитството, защото то е началото на всяко учене.
Убедени са, че когато едно дете започне да задава въпроси – защо улицата изглежда така, защо сградите са различни, какво прави едно място приятно, то вече мисли като изследовател. И това се стремят да развиват.
„Въображението не е противоположност на знанието. Напротив – то е начин знанието да бъде приложено творчески“, казва арх. Ръжева.
И макар че изкуственият интелект подпомага анализа, визуализацията и генерирането на идеи, спестява време и разширява възможностите, според Магдалина
архитектурата се нуждае и от човешки решения.
„Тя не е само създаване на изображения. Тя е разбиране на хората, мястото, културата и контекста. Тези решения продължават да бъдат човешки. Затова вярвам, че ролята на архитекта няма да изчезне, а ще стане още по-важна – като човек, който умее да задава правилните въпроси и да взема отговорни решения“, казва тя.
Връща се и усещането за дом и място: „Домът не е просто пространство. Той е свързан със спомени, миризми, светлина, звуци, хора и преживявания. Това са неща, които не могат да бъдат генерирани от алгоритъм. Колкото повече технологиите навлизат в живота ни, толкова по-важно става да запазим връзката си с реалната среда. Именно затова смятам, че архитектурното образование за деца става още по-необходимо“.
Към факта, че архитектурата е трудна професия, Магдалина добавя и това, че носи особената отговорност на взетите решенията, които остават за десетилетия и влияят на живота на много хора. Според избралите я за своя професия обаче нейната красота е в това, че е изключително комплексна – архитектът трябва едновременно да мисли творчески, технически, икономически и социално.
А специално за архитекта Магдалина Ръжева работата в „Детска архитектурна работилница“ се оказва изключително вдъхновяваща. Тя ѝ дава безценен урок – да гледа на пространството с нови очи, да задава повече въпроси и да не приема, че съществува само едно правилно решение.
„Децата мислят свободно и често намират решения, които възрастните дори не биха си позволили да предложат. Те ми напомнят колко е важно да не губим любопитството си“, споделя тя.