Нови правила за изследователско висше училище

Прецизиране на показателите и прилаганите коефициенти при определяне на изследователските висши училища е заложено в публикувани за обществено обсъждане промени в Постановление № 226 на Министерския съвет от 2021 г. за приемане на показатели за определяне на изследователските висши училища и условията и реда за актуализиране на Списъка на изследователските висши училища.

Според действащата нормативна уредба

статутът се присъжда на висше училище, което дава значим принос

за развитието на важни обществени области чрез върхови научни изследвания и има високи резултати от научноизследователска дейност, оценени по три показателя. Това са научни резултати, научен капацитет и възпроизводство на академичния състав и обществено и икономическо въздействие.

Общата оценка на съответното висше училище се изчислява по формули с по няколко показателя.

Тези, които имат не по-малко от 1000 точки, се включват в Списъка за изследователско висше училище за срок 4 години. В него към момента са включени 12 висши училища.

Предвид, че статутът „изследователско висше училище“ следва да обозначава най-високо равнище на научна продуктивност, принос и международно разпознаване, се предлага точките, необходими за включване в Списъка на изследователските висши училища, да станат 10 000.

В предложения проект е заложено и отпадането на показателите, измерващи научния капацитет и възпроизводството и общественото и икономическото въздействие, пише в мотивите.

По показателя, измерващ научните публикации в реферирани издания

в международните бази данни Web of Science и Scopus за четиригодишен период, са повишени коефициентите на списания, попадащи в категории Q1и Q2. Това се прави, тъй като тези списания обхващат топ 50% от най-цитираните и престижни научни издания в съответната област, което означава високо ниво на научен принос, иновация и строго рецензиране, посочва се още в мотивите. За изданията в категория Q1 коефициентът се увеличава от 6 на 10, за тези в Q2 – от 4 на 6, а за Q3 – от 2 на 3. А броят глави от книги (N_BC), видими в базите данни Scopus и/или Web of Science, вече не е част от втория показател.

Показател П3 ще се определя от броя независими цитирания в Scopus и Web of Science през оценявания период на научните публикации от П1 (N_С).

Показателят, отнасящ се до продуктите на интелектуалната собственост, е разширен,

като освен отчитаните на този етап заявки за международни и национални патенти се включват и патенти за изобретения (чуждестранни и европейски с коефициент 30, и български – с 15), полезни модели (чуждестранни с коефициент 15 и български – със 7) и (сертификати за сортове растения и породи животни (с коефициент 15.) Заявките за патенти за изобретения са с нови коефициенти – тези за чуждестранни и европейски за патенти за изобретения ще бъдат с коефициент 20 (при 30 в момента), а за български – 10 (при 6 в момента).

„Определянето на висше училище за изследователско само по тези показатели

ще постави акцент върху реални научни резултати,

които отразяват действителния принос на академичния състав към развитието на науката“, се посочва в мотивите. Очаква се това да сведе до минимум възможността за субективна интерпретация, както и ще намали административната тежест, свързана с доказване на трудно измерими дейности.

„Оценяването само върху научни резултати и продукти на интелектуалната собственост ще насърчи висшите училища да инвестират в качествени изследвания, както и ще покаже приложимостта на научните изследвания в практиката и ще създаде стимули за развитие на научна инфраструктура и академичен потенциал“, пише още в мотивите.

Предлага се и промяна в състава на междуведомствената комисия

към министъра на образованието и науката, която прави оценка на резултатите на висшите училища съгласно показателите. Вместо представители на Съвета на ректорите вече ще има такива от Селскостопанската академия.

В същото време в изменението на Постановлението е посочено, че членовете на комисията не могат да работят по трудов договор във висше училище или да изпълняват дейности по договор за изработка във висше училище през последните три години към датата на извършване на оценката, с изключение на случаите, когато договорът за изработка е за участие като външен член в научно жури по Закона за развитието на академичния състав или като ментор за провеждане на практическо обучение по проекти, финансирани от бюджета на Европейския съюз.

Комисията ще се подпомага от независими експерти,

притежаващи експертиза в ключови области, свързани с извличане и/или верифициране на данни от бази данни с наукометрична информация.

Свързани статии:

Подготвят промени в просветния закон Три типа задачи на изпита в ІV клас Образователни маршрути за 64 000 ученици Започва „ДОМИНО 2“ за развитие на дуалното обучение