Вяра Ангелова
Библиотека при Икономическия университет – Варна
https://doi.org/10.53656/str2021-2-1-cit
Резюме. Въвеждането на нови библиометрични показатели за измерване на научната дейност поставя пред университетските и научните библиотеки в България необходимостта от създаване на бази данни с цитирания на преподавателите и учените във всяка научна организация. Отделните държави създават свои цитатни указатели. Наближава времето да се реши и въпросът под чие ръководство да бъдат обединени цитатните документални ресурси и как да се създаде Български индекс за научно цитиране или Национален цитатен указател, в частност и такъв по обществени науки. Целта на статията е да анализира съществуващи практики за библиографиране на научни цитирания и да повдигне въпроса за създаване на Национална платформа, която да ги обединява, а впоследствие и за създаването на Национален цитатен указател, и в частност такъв по обществени науки. Те са по-слабо представени от точните науки, например в платформите Scopus и Web of Science, които са най-влиятелните в света и публикуването и цитирането в тях са с по-голяма тежест при формирането на минималните национални изисквания за академично израстване. На основата на историческия подход и сравнителния анализ се извежда практическият опит на страни, създали такива указатели и постигнали сравнително добри резултати в отразяването на научните цитирания. Предложен за дискусия е модел за изграждане на условна йерархична структура за обмен на цитирани данни. Oтделните университетски библиотеки имат нужда от точни критерии кои цитирания да описват и как ще се формира Българският указател за научно цитиране.
Ключови думи: научно цитиране; университетски библиотеки; цитатен указател; България; Национален цитатен указател
Влезте в системата, за да прочетете пълната статия
