Българското училище „Кирил и Методий“ в Париж отбелязва 20 години – започват с 24 ученици, а днес възпитаниците им са близо 400

България празнува на 24 май делото на светите Кирил и Методий – празник на буквите, знанието и духовността. За българските общности зад граница този ден е натоварен с още по-дълбок смисъл. Той е връзка с родината, с езика и с паметта за това кои сме ние, независимо къде се намираме.

В неделните ни училища по света децата не просто учат азбуката, а научават българските песни, литературата, историята, традициите и обичаите. Там се създава усещането за принадлежност, което помага на хиляди семейства да съхранят връзката си с България, без значение къде живеят. Затова учителите в тези училища често казват, че тяхната работа е не само да ограмотяват и да образоват, а е преди всичко мисия. Те се стремят да опазят езика жив за следващите поколения.

И точно в навечерието на 24 май историята на Българското училище „Кирил и Методий“ в Париж показва колко важна може да бъде тази мисия.

Преди близо две десетилетия всичко започва в малка стаичка в сградата на българското посолство в Париж. Няколко семейства търсят начин децата им да не загубят връзката си с родината и тя да остане част от всекидневието им, макар и далеч от нея.

Така на 11 ноември 2006 г. се ражда Българското училище „Кирил и Методий“ във френската столица.

„Години наред родители търсиха варианти как да се организира обучение по български език за децата им“, разказва училищният ръководител на неделното школо Камелия Конакчиева. Началото поставят с 24 деца, а днес в училището се обучават близо 400 ученици – 200 присъствено в Париж, и още толкова – дистанционно.

Тази учебна година училището отбелязва своята 20-годишнина. Зад това отминало време стоят хиляди учебни часове, поколения ученици и постоянна битка българският език да остане жив в домовете на семействата на сънародниците ни във Франция.

Историята на училището е и история на българската общност в Париж. То се разширява не само като брой ученици, но и като структура. Днес в него се обучават деца от 3-годишна възраст до XII клас. Има четири предучилищни групи, начален, прогимназиален и гимназиален етап на обучение. Само в детската градина малчуганите са около 70.

„Това, което е типично за нашето училище, е, че поддържаме реална гимназия“, казва Конакчиева. В различните години училището има между три и четири гимназиални паралелки и всяка година изпраща зрелостници.

За екипа това е особено важно, защото в много български неделни училища по света учениците постепенно отпадат с напредването на възрастта. Според Камелия Конакчиева обаче причините не са толкова в натоварването на децата във френската образователна система, колкото в начина, по който се преподава български език в чужбина.

Една от големите теми, за които училищният ръководител говори открито, е липсата на подходящи учебни системи за децата в чужбина. „Българска учебна система за деца по български като чужд няма“, казва тя. Според нея дълги години нуждите на българските училища зад граница не са достатъчно добре изследвани.

Затова още от 2007 г. училището в Париж започва да работи по различен модел – с два потока ученици.

В единия са децата, които говорят български у дома и владеят езика свободно. В другия – тези, за които българският е втори език, който те тепърва започват да усвояват.

„Това е най-логичният модел“, смята Конакчиева. По думите ѝ именно тази система помага на повече деца да останат в училище и да достигнат до гимназиален етап. Разделянето на потоците продължава до около VIII клас, когато учениците вече достигат достатъчно добро ниво на владеене на езика.

Още през 2012 г. училището започва дистанционно обучение чрез платформата Moodle. Правят го много преди онлайн обучението да стане масова практика по време на пандемията. Така днес десетки деца, които живеят далеч от Париж, също имат възможност да учат български език, литература и история.

„Много далеч преди пандемията от коронавирус започнахме дистанционно обучение с истинска обучителна платформа“, подчертава Камелия Конакчиева.

Училището подпомага и създаването на български училища в други френски градове. Асоциацията към училището в Париж дълго време управлява училищата в Тулуза и Лил, преди те да станат самостоятелни.

Един от най-сигурните знаци за успеха на училището са неговите бивши възпитаници, които продължават да се връщат. Някои идват като доброволци и влизат в часовете, други провеждат стажовете си, а трети просто посещават любимите си учители.

 „Това ни кара да мислим, че сме вече училище с история“, споделя моята събеседничка. Спомня си с вълнение и за предишните годишнини.

За десетата си година училището организира тридневен празник с кръгла маса, гости от Министерството на образованието и науката, концерт в престижна парижка зала, участие на ансамбъл „Загорче“ и гостуване на Българския детски хор и училище „Гергана“ от Ню Йорк. Петнадесетата си годишнина също отбелязват тържествено  с гости от България, концерти и срещи на бивши възпитаници.

Празничната 20-а учебна година вече е започнала с поредица от събития. Сред тях е голям форум, посветен на българския писател хуморист, художник и краевед  Димитър Христов Чорбаджийски – Чудомир. Той е организиран с участието на Литературно-художествения музей „Чудомир“ в Казанлък. По време на събитието най-малките ученици рисуват карикатури, вдъхновени от творчеството му, а гимназистите проучват местата в Париж, свързани с живота на писателя.

Част от празничната програма е и домакинството на X юбилейно издание на Международния конкурс по четене на български език за ученици от първи и втори клас в чужбина „Аз Буки Веди“. Той ще се проведе на 27 юни и организаторите очакват около 80 деца от 33 училища. За първи път ще имат участници от Украйна и от САЩ.

Национално издателство „Аз-буки“ е медиен партньор на Конкурса.

За учителите и учениците в Париж предстоят още юбилейни събития, конкурси и чествания през цялата учебна година, свързани с празника им. Кулминацията е на 11 ноември, когато училището ще отбележи официално своя рожден ден.

„Във всички случаи на 11 ноември ще има голямо събитие в Париж“, обещава Конакчиева.

Вероятно тогава отново ще се съберат поколения ученици, родители и учители, за да покажат, че България може да бъде пазена жива чрез езика, културата и буквите дори на хиляди километри от границите си.

Свързани статии:

Уроци по родолюбие пред българската общност в Сърбия Майсторски класове вдъхновяват с нови идеи учители зад граница Неделно училище „Христо Ботев“ в Страсбург издаде книга с ученически творби за България Третият салон на съвременната българска литература за деца и юноши събра в Италия над 40 участници