Национално издателство "Аз-буки"
Министерство на образованието и науката
Wikipedia
  • Вход
  • Регистрация
Аз-букиНационално издателство за образование и наука
Няма резултати
Вижте всички резултати
  • Начало
  • За нас
    • За нас
    • Структура
    • Екип
    • Етика и правила
    • Документи
  • Вестник „Аз-буки“
  • Списания
    • Стратегии на образователната и научната политика
    • Български език и литература
    • Педагогика
    • Математика и информатика
    • Обучение по природни науки и върхови технологии
    • Професионално образование
    • История
    • Чуждоезиково обучение
    • Философия
  • Издания
  • Проекти
  • Реклама
  • Абонамент
  • Контакт
  • en_US
  • bg_BG
  • Начало
  • За нас
    • За нас
    • Структура
    • Екип
    • Етика и правила
    • Документи
  • Вестник „Аз-буки“
  • Списания
    • Стратегии на образователната и научната политика
    • Български език и литература
    • Педагогика
    • Математика и информатика
    • Обучение по природни науки и върхови технологии
    • Професионално образование
    • История
    • Чуждоезиково обучение
    • Философия
  • Издания
  • Проекти
  • Реклама
  • Абонамент
  • Контакт
  • en_US
  • bg_BG
Няма резултати
Вижте всички резултати
Аз-буки Национално издателство за образование и наука
Няма резултати
Вижте всички резултати
Начало Новини Новини 2020 Брой 32, 2020

Там, където живите срещат душите на мъртвите

v.genkov@azbuki.bg от v.genkov@azbuki.bg
05-08-2020
в Брой 32, 2020
A A

Диляна КОЧЕВА

За първи път археолози праисторици попадат на обреден комплекс непосредствено
до раннонеолитно селище в столичния квартал „Слатина“

Археолози откриха обреден комплекс с пет скелета в неолитното селище Слатина в София.

Археологическият екип на чл.-кор. проф. Васил Николов – зам.-председател на БАН, откри обреден комплекс край неолитното селище Слатина в София. Намерени са пет нови скелета на почти 8000 години. Заедно с откритите през миналата година два гроба, те са най-ранните на територията на София и Софийското поле. За първи път археолози праисторици попадат на обреден комплекс непосредствено до раннонеолитно селище и с такива изключително редки находки в него, като неолитни гробове, обяснява проф. Николов.
Според първата оценка на експерти от Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей към БАН останките са на двама мъже, една жена и две деца. Единият мъж и детето са в една и съща гробна яма, но ДНК анализ ще покаже дали са в родствена връзка. Откритите гробове са от началото на шестото хилядолетие и за ритуалите от този период се знае малко. Най-вероятно при поройни дъждове обредният комплекс е бил залят със земна маса, а по-късно върху тази площ са построени четири къщи. За съжаление, малко следи са се запазили от тях, за да може да се даде повече информация.
„Обредният комплекс е разположен до северната периферия на голямото неолитно селището, но няма как да се определи колко голям е бил, защото вероятно голяма част от него е разрушена при съвременното строителство“, разказва ръководителят на археологическия екип. По време на неолита обичайна практика е било обредните комплек-
си да бъдат обградени с ров. Смятало се е, че така хората ще бъдат защитени от зли сили, а в изкопаните ями са се извършвали жертвоприношения. Мястото е много специфично и енергийно наситено, защото там живите са се срещали с душите на починалите си предци. Изследването, което предстои да бъде направено, е изключително важно, защото ще даде информация не само за самите хора, но и за представите и религиозно-митологичната им система.
„Тяхното мислене е много различно от нашето. За тях не съществуват граници между живота и смъртта. Вярват, че душата се преражда, и затова общуват и със света на мъртвите. Правят жертвоприношения, за да не се окажат вредоносни за живите“, казва проф. Николов.
Първоначално в селището е бил съсредоточен целият живот на хората. „Тук те са смилали зърното, събирано в зърнохранилища. Пекли са хляб в пещи, които са мислени като изоморфен образ на Богинята майка. Където са живеели, там са извършвали и обредите си“, допълва известният изследовател на праисторическата епоха Васил Николов. През следващия период на неолита срещите с предците стават на обособени светилища далече извън селищата – там, където се обработва земята. За обредите там са се събирали хора от няколко села.
Зам.-председателят на БАН акцентира и върху друг любопитен факт – защо някои хора са полагани в ямите отделно, а други – заедно. Загадка е и защо са погребани в селището. За съжаление, няма данни къде са погребвани останалите хора. От времето на ранния неолит има намерени едва
100 – 120 скелета, като само на територията на Слатинското селище те са 10.
„Гробът на жената е много интересен. Погребана е по корем, като лицето е надолу. Лявата ръка е под корема, а дясната е пусната свободно. Краката винаги са свити и вързани“, допълва Николов. Смята се, че обикновеният начин на погребване в късната праистория е т.нар. хокер – като детето в майчината утроба, т.нар. ембрионална поза или полагане на трупа със свити вързани крака. Само че краката на намерените в Слатина скелети са вързани, но ръцете – не. Любопитно е защо. Край погребаната жена е намерена и кост от животно – явно е била поставена и жертвена храна. Археолозите за първи път откриват толкова скелети на едно място. Мъжът в двойния гроб е погребан изключително необичайно – по гръб, със свити крака.
Работата на археолозите в столичния квартал е в рамките на спасителни археологически разкопки заради ново жилищно строителство. Селището е в режим на опазване със заповед на министъра на културата. Определени са границите и режимите на ползване. При строителство първо се извършва проучване и чак след това може да започне строежът.
Разкопките в селището се провеждат вече 35 години. Откритите предмети са доказателство за това, че селището е обитавано от земеделци и скотовъдци. Смята се, че неолитна Слатина е съществувала около 500 години – от края на седмото до средата на шестото хилядолетие преди Христа.
Българските земи заемат централно място в раждането и развитието на европейската цивилизация. През периода от края на VІІ до последните столетия на V хилядолетие пр.Хр. в този регион се развива културата на първите земеделци и скотовъдци на европейския континент, които в търсене на подходящи за уседнал живот природно-климатични условия донасят от Предна Азия новия поминък. Така на брега на Слатинска река възниква и бързо се развива едно от най-големите селища на първата европейска цивилизация, останките от което са познати като Слатина-София.
Първите заселници идват от Анатолия (Мала Азия) по море със салове и стигат до устията на реките Струма, Вардар и Места. Някои от тях се установяват на Балканите, а други продължават нагоре към Тракия, Средна Европа или Долнодунавския басейн. Софийското поле е между първите региони в Европа, които приемат тази нова култура на земеделците и скотовъдците. Наблюдава се промяна в начина на живот на хората. Ако допреди са били ловци и събирачи на храна, то сега те се превръщат в производители на храна. Причината за това е, че екологичните условия на Източните Балкани са много по-благодатни за земеделие и скотовъдство в сравнение с познатите им дотогава. А когато могат да произведат достатъчно храна, то имат време и за развитие на духовната култура. Сред новите находки от Слатина са и предмети като керамични съдове, тежести за стан, тапа за пещ, оформена като човешки образ, прешлен за вретено и много други.
Особено място в живота на тази древна цивилизация заема архитектурата – строителство на къщи и други постройки, отбранителни и обредни съоръжения. Натрупалите се останки от продължилия половин хилядолетие живот край Слатинска река достигат дебелина почти 4 метра. Значителна част от този културен пласт е унищожена, но все пак още има достатъчно възможности да бъде разчетена информацията от древността. Това прави от
1985 г. насам екипът на НАИМ – БАН, под ръководството на проф. Николов. „Изумителни неща се случват през първата половина на шестото хилядолетие. Неща, които не можем да си обясним. По това време се появяват и двуетажните къщи – сериозно направени здрави структури“, разказва Николов.
През целия период на археологически проучвания на обекта археолозите си сътрудничат с Регионалния исторически музей – София. Там постъпват и всички предмети от живота на древните хора. Финансирането на редовните разкопки на Слатинското селище през последните години се осъществява по програма „Култура“ на Столичната община.

Your Image Description

Свързани статии:

Заедно в XXI век Всичко е възможно, стига да поискаш Насърчават новаторски партньорства Уроци в модерни STEM кабинети

Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":

Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5

Телефон: 0700 18466

Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg

Научните списания се продават и в книжарница „Сиела“ – подлез на Ректората на СУ „Св. Св. Климент Охридски“.

Адрес: София 1000, бул. „Цар Освободител“ №22

Етикети: Следите остават

Последвайте ни в социалните мрежи

СподелянеTweet
Предишна статия

Поглед върху участието ни в „Хоризонт 2020“*

Следваща статия

Красота на 1,35 милиарда километра от нас

Следваща статия
Красота  на 1,35 милиарда километра от нас

Красота на 1,35 милиарда километра от нас

Когато знаеш какво правиш

Когато знаеш какво правиш

Китайски апарат  щe търси отговори

Китайски апарат щe търси отговори

Последни публикации

  • Последният петък на септември – запазен за спорт
  • Как учениците в Първо СУ „Св. Седмочисленици“ в Търговище постигат високи резултати на матурата по математика
  • България с трима медалисти от Space Camp
  • Сп. „История“, книжка 4/2025, година XXXIII
  • ПОКАНА ЗА ИСТОРИЯ. Няколко критични бележки по повод първия опит за историческо изследване на телевизията в България
  • Dynamics of Cultural and Religious Processes in Areas of Depopulation
  • EUGENICS AND EUTHANASIA IN CZECHOSLOVAKIA (1914 – 1945): HISTORICAL, SOCIAL, AND EDUCATIONAL CONTEXTS
  • САРДИНСКИЯТ ВОЕННОПЛЕННИК ОТ АТАКАТА НА ЛЕКАТА БРИГАДА: ПРЕМЕЖДИЯТА НА ЛЕЙТЕНАНТ ДЖУЗЕПЕ ЛАНДРИАНИ ПО ВРЕМЕ НА КРИМСКАТА ВОЙНА
  • ИЗЧЕЗНАЛИ СОФИЙСКИ СГРАДИ И ПАМЕТТА ЗА СТОЛИЧНИЯ БЛАГОДЕТЕЛ ИВАН ДЕНКОГЛУ
  • НЮФУС ДЕФТЕРИТЕ КАТО ИЗВОР ЗА РЕГИОНАЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ
  • Сп. „Стратегии на образователната и научната политика“, книжка 4/2025, година XXXIII
  • SOCIAL INCLUSION AND EDUCATION WORK WITH INMATES DURING AND AFTER IMPRISONMENT. REVIEW OF THE INTERNATIONAL CONFERENCE ON SCIENTIFIC RESEARCH AND GOOD PRACTICES AND ITS PUBLISHED COLLECTION OF PAPERS
  • Европейската седмица на спорта #BeActive провокира към активност за десета година
  • ЕКОСИСТЕМНИ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИНТЕГРИРАНИТЕ ПОЛИТИКИ И ПРАКТИКИ ЗА ПОДКРЕПА НА ЛИЧНОСТНОТО РАЗВИТИЕ В БЪЛГАРИЯ
  • ОПИТ И НАГЛАСИ НА БЪЛГАРСКИТЕ БИБЛИОТЕКИ КАТО ПАРТНЬОРИ В ОБЛАСТТА НА ДОСТЪПНИЯ ТУРИЗЪМ
  • COLLABORATION BETWEEN SOCIAL WORKERS (CASE MANAGERS) AND SOCIAL PEDAGOGUES IN THE APPLICATION OF THE FAMILY CASE MANAGEMENT MODEL
  • PARADIGMAL FOUNDATIONS OF ACADEMIC INTERACTION BETWEEN SCIENTIFIC INNOVATIONS AND THE PRESERVATION OF CULTURAL IDENTITY
  • ПРЕОБЛАДАВАЩИ НАСТРОЕНИЯ СРЕД БЪЛГАРСКИТЕ УЧИТЕЛИ И УНИВЕРСИТЕТСКИ ПРЕПОДАВАТЕЛИ ОТНОСНО РОЛЯТА НА ИЗКУСТВЕНИЯ ИНТЕЛЕКТ (ИИ) В ОБРАЗОВАНИЕТО
  • НЕОБХОДИМОСТ ОТ ИЗУЧАВАНЕ НА „ЗЕЛЕНО ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО“ В УНИВЕРСИТЕТИТЕ В БЪЛГАРИЯ
  • ТРАНСФОРМАЦИИ НА ПАЗАРА НА ТРУДА И НУЖДАТА ОТ ОБРАЗОВАТЕЛНИ РЕФОРМИ
  • Олег Попов, член на журито на Националния фотоконкурс „В моето училище е най-хубаво“ : Нищо не е толкова лесно, колкото изглежда през обектива
  • Отличиха медалистите от международните олимпиади по природни науки за 2025 г.

София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5

+0700 18466

izdatelstvo.mon@azbuki.bg
azbuki@mon.bg

Полезни линкове

  • Къде можете да намерите изданията?
  • Вход за абонати
  • Начало
  • Контакт
  • Абонамент
  • Проекти
  • Реклама

Вестник „Аз-буки”

  • Вестник “Аз-буки”
  • Абонамент
  • Архив

Научните списания

  • Стратегии на образователната и научната политика
  • Български език и литература
  • Педагогика
  • Математика и информатика
  • Обучение по природни науки и върхови технологии
  • Професионално образование
  • История
  • Чуждоезиково обучение
  • Философия

Бюлетин

  • Достъп до обществена информация
  • Условия за ползване
  • Профил на купувача

© 2012-2025 Национално издателство "Аз-буки"

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password? Sign Up

Create New Account!

Fill the forms bellow to register

All fields are required. Log In

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In
bg_BG
en_US bg_BG
  • Вход
  • Sign Up
Няма резултати
Вижте всички резултати
  • Начало
  • За нас
    • За нас
    • Структура
    • Екип
    • Етика и правила
    • Документи
  • Вестник „Аз-буки“
  • Списания
    • Стратегии на образователната и научната политика
    • Български език и литература
    • Педагогика
    • Математика и информатика
    • Обучение по природни науки и върхови технологии
    • Професионално образование
    • История
    • Чуждоезиково обучение
    • Философия
  • Издания
  • Проекти
  • Реклама
  • Абонамент
  • Контакт
  • en_US
  • bg_BG

© 2012-2025 Национално издателство "Аз-буки"