Хула-хоп или магията на цирка

Трупата обединява деца на различна възраст и с разнообразни интереси Снимки Национална школа по атракционни изкуства

Хула-хоп е онова хипнотизиращо въртене на няколко обръча около различни части на тялото, което възниква преди хиляди години, но има запазено място под купола и на съвременния цирк. Там, на манежа, майсторите правят и кристал баланс – номер, при който върху нож, захванат с челюст, задържаш чаша, бутилка или острие. Истинска хармония между риск и изящество!

Децата от Националната школа по атракционни изкуства могат да представят и хула-хоп, и кристал баланс. Умеят да жонглират с крака, да въртят чинии, поставени на дълги пръчки, да се задържат върху кула от столове, да бъдат вълшебни фокусници или акробати. Странните наименования в цирковото изкуство просто описват изявите, пред които притаяваме дъх, стискаме палци и дори затваряме очи.

Бойчо Костадинов, ръководител на Националната школа по атракционни изкуства

Като основател и ръководител на първата в България циркова школа, Бойчо Костадинов със сигурност чува аплодисментите на публиката.

В продължение на 31 години е видял много детски усмивки, създадени приятелства и благодарности от родители. Това не се обезценява с времето. Щастлив човек е и защото успява да постигне на практика онова, към което се стреми всеки учител – да изгради атмосфера, в която се усвояват специфични умения, здрави взаимоотношения и независимо дали си малък, или голям, да се чувстваш добре.

„Строго забранени са нецензурните изрази и агресията!“, заявява категорично Костадинов.

Длъжни сме да отбележим още един детайл – децата спазват правила и изпитват респект към своя ръководител, без да губят правото си на приятелска прегръдка. Вероятно защото за Бойчо, тръгнал да работи най-напред със закрития вече Дом за сираци в Бургас „Александър Георгиев-Коджакафалията“, най-важното е детето да стане добър човек: „При нас няма значение от каква социална група си или от какъв произход. По-важно е детето не да се научи да балансира добре или да си изиграе номера по най-правилния начин, а да стане добър човек. И да сме всички заедно“.

Създадена в Бургас, Школата продължава да съществува години по-късно в София,

отново в дом за сираци – „Петко Р. Славейков“. Днес деца на възраст от 5 – 6 до 19 – 20 години танцуват, репетират, забавляват се и се учат на дисциплина в читалище „Св. св. Кирил и Методий“ в софийския квартал „Красна поляна“.

Репетициите са предимно в събота и неделя. Ако отидете, първо ще чуете музиката, после ще я последвате и когато отворите вратата на залата, ще разберете. Всички са там и отработват изпълненията си. Жонглират, карат колело с една гума, ходят върху кокили, въртят обръчи, правят фокуси или просто танцуват в светлини. Помагат си един на друг и често се подкрепят дори само с поглед. Такова е цирковото изкуство. За да го видиш на сцената, трябва да знаеш, че преди това група от малки до големи създават едно семейство. Спазват дисциплина, повтарят многократно едно и също движение и накрая се изправят изморени, но доволни, за да се поклонят с усмивка на публиката.

Националната школа за атракционни изкуства всяка година участва в различни събития –

коледни програми, великденски тържества, телевизионни предавания. Съвсем наскоро и студенти от НАТФИЗ проявяват интерес и заснемат филм за момчетата и момичетата на Костадинов. Може би сте ги наблюдавали на живо, на площада или в парка, облечени в огромни, почти реалистични костюми на животни. Ръководителят им твърди, че ги въвеждат в програмата си по времето, когато у нас се слага край на представленията с диви животни в цирковете. „Искахме да запазим и тяхното присъствие по този начин“, обяснява той.

Бихме могли да представим Школата и чрез наградите, които възпитаниците ѝ печелят през годините: „Златната корона на Орфей“ – най-голямата международна награда за атракционни изкуства във Венеция, националната „Икар“, първата награда от националния фестивал „Млади таланти“, Гранпри на международния фестивал в Созопол… Но ако трябва да сме напълно справедливи, ще отбележим, че ценното на тази общност от подрастващи – освен в изградените взаимоотношения, е в усвояването на изключително полезни умения и в придобиване на качества като ловкост, бързина, координация, сила. Децата развиват гъвкавост, търпение и чувство за ритъм, изграждат сценично поведение.

„Питали са ме какво означава „атракциони“, какво представляват тези дейности, родителите особено. Те са любопитни да видят какво правим и какво ще научат техните деца. Затова ги каня при нас, в залата. И след първите няколко посещения вече са спокойни и ни се доверяват. Аз съм приятел с децата, скъсявам дистанцията, но също така изисквам, уча ги на дисциплина и на респект. Бил съм танцьор в държавен ансамбъл, играл съм и различни танци на народите, бил съм част от цирка с изпълнения на кристал баланс. Завършил съм и педагогика. Тук идват и от домове за деца без родители, деца с един родител, деца с различен социален произход. Но всички сме заедно – от най-малките до най-големите“, разказва Костадинов.

Вероятно вече е по-спокоен, защото работата и идеите му се споделят и ще се продължат от Даниел Личев – председател на Сдружението, което развива дейността на школата, и Ивана Николова – старши ментор.

Истинско удоволствие е да гледаш професионалните изпълнения на Ивана, а Даниел лично се похвали с новата им интернет страница.

Цирковата школа си сътрудничи и с Министерството на образованието и науката.

Години наред децата посещават почивните бази на „Ученически отдих и спорт“ и лагерите са едно от най-приятните им изживявания.

„Имаме автобус, който ползваме и за преобличане, когато ходим на изпълнения. През лятната ваканция от 10-ина години посещаваме базата на „Ученически отдих и спорт“ в Атия, община Созопол. Издържаме се сами, макар че таксите ни са символични. Нямаме дарения, родителите също не могат много да помогнат. Правим сами каквото можем. Тъй като съм добре запознат със сферата, бил съм в тази област, това ми помага. Знам какви реквизити, костюми и декори са необходими, затворили сме процеса и сами се справяме с озвучаване, осветление, градим сцени, поддържаме реквизитите си. Тази зала в читалището в „Красна поляна“ се оказа и най-добрата от всички, които сме ползвали през тези 31 години“, споделя създателят на Школата за атракционни изкуства.

И докато той разказва за цирковото изкуство и привързаността на децата към школата, те – неговите възпитаници, успяват за минути да подредят, почистят и подготвят залата за следващите занимания. Един спектакъл е завършил, но следващият ще ги събере отново.