Дългогодишният обучител по индийски танци у нас Катя Тошева вече разпространява българската култура и народни танци в Индия

Всяка година, в началото на март фестивалът Холи отваря вратите на Индийското посолство у нас. Дворът се изпълва с хора, които празнуват живота, победата на доброто над злото и се посипват с разноцветен прах. Звучи музика, а момичетата от училището по индийски танци на Катя Тошева танцуват. И ако някога сте ги виждали, няма как да не сте си тръгнали запленени. Костюмите, движенията, ритъмът на индийската музика сякаш опияняват и дори случайният минувач е склонен да забави темпото и да се потопи в мига.

„Индийската философия е точно такава – да се фокусираш в сегашния момент, да не разсъждаваш твърде много за миналото или за бъдещето, а да живееш тук и сега“, казва Катя.

Срещата с може би най-ревностната почитателка на индийската култура у нас се провокира именно от интереса към Холи и танца на нейните ученички,

но благодарение на сладкодумието и отзивчивостта ѝ разговорът надхвърля първоначалния си замисъл. Превръща се в разказ за многообразието на Индия и красотата на танците одиси, катхак и бхаратанатям, за голямата палачинка доса, която се хапва с пикантния сос чатни, за отношението на индийските ученици към учителите и за желанието им да опознават други култури, да се образоват.

Преди всичко обаче става ясно нещо много важно – дългогодишният обучител по индийски танци в България вече преподава български народни танци в Индия. Разпространява културата на Индия у нас, но и българската култура сред индийски студенти. А за посланиците на нашите традиции по света е добре да се знае повече.

В едно от ателиетата, където провежда обучение по индийски танци, Катя посреща със статуетка на танцуващия бог Шива и масло от жасмин.

„В Индия бях занесла розово масло. Бях ушила и раздадох на момичетата престилки, както и герданчета с пендари. Сложих и по една китка в косите им. Защото искам да ги потопя в автентичната атмосфера на нашия танц както правя и тук, в България, когато пуснем индийска музика“, разказва тя.

В момента в нейното училище за индийски танци „Кая“ има около 30 ученички. Малки и големи – пъстра палитра от 6 – 7-годишни момичета до дами на 30 и 50 години.

В залата е комфортно и изглежда сякаш си на специално представление. Не само защото се изпълняват автентични индийски танци, а защото самата Катя е лъчезарна и изключително гостоприемна. И макар да признава, че до голяма степен е перфекционист, основният ѝ фокус е върху това да създаде дух на приятелство и подкрепа, който е усетила, че съществува в Индия.

„При мен идват хора на различна възраст, с различни интереси и професии, но индийските танци са толкова разнообразни, че могат да предложат забавление на всеки. Има нежни, но има и много динамични, енергични танци, както и такива, в които присъства театрален елемент, разказват история. Това и отличава индийските танци от другите – едновременно са и театър, с персонажи, а историята копира думите от текста на песента“, обяснява Катя.

Когато започва да изучава класически индийски танци, Тошева посещава уроци в София.

Запалва се от посещение на йога, а интересът към индийската философия и култура я свързва с танците. Танците пък я отвеждат до участие в постановката на Камен Донев „За всеобщата просвета“ Лекция 2, където се налага да замести своята учителка в изпълнението на двеминутен класически индийски танц. Тръгва обаче на турне с представлението, пътува всяка седмица и трябва да избере – дали да продължи като инженер, който работи от 9 сутрин до 5 следобед, или да стане посланик на култура, чиито танци да популяризира у нас.

 „Отидох за втори път в Индия, при това за 3 месеца и така се случи първото ми сериозно потапяне в културата на тази страна. Пътуването беше изцяло насочено към танците и започнах да се обучавам в още два стила. В момента посвещавам най-много време на танца одиси“, споделя Тошева.

Неин учител по одиси в Индия е Шармила Мукерджи, която се намира в Бангалор. Катя я описва като съвременно мислеща жена, изключителен танцьор и артист с творчески настроен ум.

„Много е важно каква е връзката ти с учителя. Трябва да успеете да се нагодите един към друг. С примата на класическия танцов стил одиси Шармила Мукерджи си паснахме много добре“, казва Катя. И споделя, че заради честите си пътувания в Индия решава да разпространява българската култура и най-вече българските народни танци.

„За мен беше много интересно, защото ми даде възможност да се докосна до друг аспект на тяхната култура. До този момент бях само ученик, а изведнъж станах учител и успях да почувствам уважението, което в Индия учениците изпитват към учителите си. Отношението към учителя е подобно на отношението към родителя. Отдават уважение, подчиняват се дори ако трябва егото да се прибере, но това поведение се възприема като част от пътя на израстване“, обяснява Катя.

В щата Манипур, където населението е над 2 милиона души, българката провежда 5-дневен уъркшоп в Университета по култура,

разположен в столицата Импхал. Всеки ден по 5 часа студентите изучават български народни хора – право, тракийско, Еленино, селско шопско… Отнасят се към нея с пълно уважение и проявяват изключително любопитство и интерес към българските традиции.

„Последния ден представихме това, което студентите са научили, и останах много впечатлена. Вярно е, че групата беше от танцовия департамент на Университета, но успяхме да разучим 8 танца. В началото на всеки урок им представям България и очертавам фолклорните зони, като искам да им покажа характерните костюми и танци на всяка от тях. Освен това, за да навлязат в атмосферата, ги облякох като истински българчета“, разказва Катя.

Като обяснява, че младите хора от Университета по култура в Импхал са се интересували от начина на живот в западния свят, включително и у нас, Тошева прави аналогии и с българските студенти. От тях също има преки впечатления.

На 4 април – Деня на Индия, тя изнася урок пред изучаващите индология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, а няколко пъти се среща и със студентите от специалност „Културология“ на Философския факултет. Благодарение на д-р Калинка Янкова, Катя Тошева говори пред първокурсниците.

„Показвам им снимки, разказвам им къде точно съм ходила, какво съм правила. Българските студенти също се интересуват и задават въпроси. Свързани са с йерархията в семейството и обществото в Индия, с религията и разбира се, с храната. Много обичам да разказвам за Индия и съм щастлива, че го правя“, споделя тя.

Тази година училището ѝ за индийски танци празнува 20 години от създаването си.

И макар че основателката му е убедена, че има още какво да научи и да се усъвършенства, вече знае, че най-важното е да преживява максимално автентично всяко събитие, свързано с танците. Именно поради тази причина се старае да пренесе учениците си и в атмосферата на конкретния танц – независимо дали чрез розово масло в Индия, или чрез жасмин у нас. Радва я фактът, че при последните ѝ три пътувания до азиатската страна я придружават нейни ученици и заедно участват в различни концерти на училището по танцовия стил одиси на учителката ѝ Шармила в Бангалор.

„Направихме няколко български концерта, при това с продължителност от по 40 минути. С танци и песни, защото някои от моите ученички са народни певици, а други учат български народни танци. Благодарение на тях успяхме да организираме и специален концерт, озаглавен „От зърното до хляба“. Идеята дойде от моя приятелка, учителка по литература, която е от щата Керала – един от щатите с най-много образовани хора в Индия, която искаше да покаже как е представен хлябът в различни литературни произведения. Когато ѝ казах, че хлябът в България присъства във всеки ритуал, се вдъхнови и се роди концерт, в който разказахме цялата история на хляба – от зърното до готовия самун“, споделя Тошева.

Изнасят концерта в два колежа – в Керала и в Делхи, като в последния го представят в една от най-престижните институции за класически танци в света – „Катхак Кендра“ (Kathak Kendra). Водещият институт за обучение по индийския класически танц катхак в Индия е част от Националната академия за музика, танц и драма, финансирана от Министерството на културата. Катя и нейната група показват българските народни танци и песни с голямо желание и ентусиазъм и популяризират името на страната и родните традиции по света.

А ако някой предполага, че сме забравили за Боливуд, греши. Огромната филмова индустрия на Индия е неразривно свързана с музиката. Да, Катя Тошева може да ни научи и на познатите и популярни от индийските филми танци. Но нейното призвание е по-различно – да усуква както с изяществото на танца, така и с ума и душата си онази здрава и красива нишка между две култури, която не просто обогатява, но подава ръка на доброто в света.

Свързани статии:

Срещи с изкуството на Кристо и Жан-Клод в София Ученици медиатори помагат при конфликти, които са част от нов център, открит в Професионалната техническа гимназия във Варна Критичен поглед към обучението по информатика: Анкетно проучване сред учители в средното училище Зам.-министър Емилия Лазарова: Образователната система е двигател на иновациите