Четенето на глас не трябва да се подценява

Когато един и същи текст се чете на глас, децата го разбират по-добре. Това показват контролни въпроси след четене наум и на глас в рамките на изследване по международния научен проект „Оценка на уменията за четене и разбиране в начална училищна възраст в България и Италия“.

Той се реализира в рамките на сътрудничеството между Българската академия на науките и Националния съвет за научни изследвания на Италия (CNR)

и е финансиран от двете институции. В него участва Институтът за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ – БАН, като ръководители на научните екипи от двете страни са директорът на родната научна институция проф. Светла Коева и проф. Вито Пирели от Италия.

„Това изследване ни помогна да проследим и съпоставим уменията за четене при ученици от Италия и България“, каза проф. Светла Коева при представянето на резултатите от проекта в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.

За изследването са използвани едни същи текстове. Те първо са били съставени за целта на проучването на италиански и след това са преведени на български език. По време на изследването са оценявани сложността на текста, скоростта на четене и тактилни данни.

„Ако пръстът следи текста плавно, е знак за четене с разбиране, ако пък движенията са по-хаотични, това означава, че когнитивните процеси са затруднени“, отчитат от екипа на проекта.

Проследяването на текста позволява на детето да се фокусира върху това, което чете. Четенето на глас е по-бавно от четенето наум, защото се изисква време за артикулация на прочетеното, потвърждават още резултатите.

„Четенето на глас не трябва да се подценява“,  посочи още проф. Светла Коева. Резултатите дават доказателства на какво трябва да обръщат внимание учителите в училище и родителите у дома.

Анализите на събраните и обработени данни показват, че четенето на глас е силно препоръчително, особено в началния етап, тъй като по този начин се стимулират едновременно слуховото и зрителното възприятие и умението за фокусиране върху текста.

Препоръчва се тази практика да се прилага по-широко в процеса на обучение, включително да се практикува в часовете за нови знания и в часовете за упражнение, да се планират определен брой часове седмично за контролирано четене, както и да се насърчават учениците да четат на глас и вкъщи.

Проф. Вито Пирели посочи, че методът чрез проследяване на текста с пръст по екрана на таблет се прилага в Италия при деца и възрастни, засегнати от различни заболявания. И помага за преодоляване на различни дефицити.

Основната цел на проекта е изследване на уменията за четене и разбиране при децата в начален етап на обучение

чрез задълбочено проследяване на процесите на възприемане и осмисляне на писмен текст. Проучването обхваща ученици от България и Италия и предлага сравнителен анализ на езиковите умения в двете образователни системи.

Българският научен екип включва д-р Ивелина Стоянова, гл. ас. д-р Валентина Стефанова, доц. д-р Цветана Димитрова, гл. ас. д-р Мария Тодорова и гл. ас. д-р Христина Кукова. В италианския екип участват ст. изсл. Клаудия Марци, изсл. Марчело Феро, изсл. Андреа Надалини и докторантът Алесандро Ленто.

Проектът се осъществява в тясно сътрудничество с 21. средно училище „Христо Ботев“ в София, което предоставя реална образователна среда за приложение на разработените мултимодални методи за изследване. Приложени са 244 сесии, като учениците са отговорили на 464 въпроса.

Свързани статии:

„Гугъл“ награди „Инсайт“ с 500 000 долара България и Мароко засилват сътрудничеството във висшето образование и науката Министерство на иновациите подкрепя с 10 млн.лв. проект на БАН за лазерно индуциран управляем ядрен синтез Наградиха образователните медиатори на 2025 г.