Качество и потенциално въздействие
се очакват от проектите по новата РП
С новата програма за наука и изследвания на Европейския съюз „Хоризонт Европа“ науката излиза от лабораториите и се превръща в основен фактор за един по-добър, по-справедлив и устойчив свят. Осигуряването на достатъчнo храна, успешната трансформация на обществата и професиите на бъдещето, борбата с раковите заболявания и предотвратяването на бедствия са само част от предизвикателствата пред изследователите. Това е и темата на гражданския диалог с еврокомисаря по иновации, научни изследвания, култура, образование и младеж Мария Габриел, организиран от Представителството на Европейската комисия в София. В дискусията участва и доц. д-р Лъчезар Филчев от БАН – член на съвета към „Мисия за здраве на почвите и храните“ към „Хоризонт Европа“.
„В рамките на този диалог трябва да очертаем конкретни инициативи, които да позволят на страни като България да бъдат по-активни – подчерта Мария Габриел. –
И всички заедно да изведем аспекта каква е ползата за обществото. Свикнали сме да говорим за триъгълника на знанието, но много е важно в рамките на новата програма всеки от изследователите, иноваторите, малките и средните предприятия, институциите да усетят практическата приложимост на научните изследвания. Има нужда от популяризиране на програмата „Хоризонт Европа“, както и от промяна и улесняване на процедури.“
Доц. Филчев сподели идеята си за изнесени заседания на мисиите, за да се стигне до максимален брой хора. Петте мисии в рамките на програма „Хоризонт Европа“ са насочени към решаване на глобални предизвикателства – борба с рака, опазване на водите, енергетиката, цифровизацията, земеделието, устойчивите градове.
„Следващите 5 години ще говорим много за зеления пакт – 35% от бюджета на „Хоризонт Европа“ са предвидени за справяне с този феномен – допълни Габриел. – Всяка година ще се измерва и отчита постигнатото във всяка мисия. Посланието към председателите на бордовете на мисиите е до май месец да идентифицират първите действия, които ще предприемат за постигането на реален практически принос.“
Основен принцип за отпускане на средства остава високото качество на проектите. Трябва да се обърне и по-голямо внимание на тяхното потенциално въздействие. В момента има 120 партньорства. Но какво е тяхното въздействие, е трудно да се каже. Затова ЕК предлага партньорствата да станат 40 – 50 максимум. Не бива да се допуска и 10 проекта да правят едно и също.
