От скицата до виртуалния подиум

За пета поредна година конкурсът „Добрите практики на фокус“ събира, описва и популяризира новаторски примери от работата на учителите в България. Организатори са фондацията „Заедно в час“ и образователният сайт prepodavame.bg. Тази година акцентът е поставен върху STEM образованието, което преобразява учебния процес, като свързва знанието с реални проблеми и решения.

Национално издателство „Аз-буки“ продължава да представя добри идеи на учители от страната, тъй като вярва, че споделянето им в педагогическата общност променя образователната система.

В този брой представяме Елена Шабан – учител по приложни изкуства и професионална подготовка в Професионалната гимназия по кожени изделия и текстил „Д-р Иван Богоров“ в Пловдив. С практиката си „Изкуственият интелект в часовете по дизайн: Когато традицията среща бъдещето“ тя печели специалната награда на SiteGround за използване на изкуствен интелект в образованието.

„Исках да покажа, че традиционното рисуване и новите технологии не си противоречат. Дори точно обратното. Те могат да се допълват и да направят учебния процес много по-интересен за учениците“, разказва пред „Аз-буки“ Елена Шабан.

Идеята за иновативната ѝ практика в класната стая се заражда след обучение по изкуствен интелект. Вместо технологията да остане абстрактно понятие, преподавателката решава да я превърне в инструмент, който учениците да използват в часовете по професионална подготовка.

„Те рисуват своите модели – рокли, ризи, панталони. След това снимат скицата и започва другата част от работата. Целта е да се научат как правилно да създадат промпт (текстова инструкция – б.а.). Именно той определя начина, по който изкуственият интелект ще визуализира тяхната идея“, обяснява тя.

Практиката преминава през няколко последователни етапа. Първо учениците се запознават с начина, по който работят генеративните AI платформи, и научават

как се формулират точни текстови команди.

След това изработват авторски скици на облекла по различни теми, като акцентът е върху композицията, пропорциите и художествената идея.

Следва дигитализацията на рисунките и най-важната част от процеса, а именно – превръщането на художественото описание в добре структуриран промпт. Учениците описват вида на дрехата, материята, цветовете, стила и всеки детайл, който искат да бъде пресъздаден.

„Разглеждаме различни варианти – дали визията да бъде елегантна, спортна или екстравагантна. Много важно е промптът да бъде достатъчно точен, за да получим изображение, което максимално да се доближава до авторската идея“, казва Шабан.

След генерирането на изображението започва любимата част от процеса за гимназистите – сравнението между първоначалната рисунка и създадената от изкуствения интелект визуализация. Именно тук учениците анализират как алгоритъмът е интерпретирал техния дизайн и доколко крайният резултат съответства на първоначалния замисъл.

„Идеята трябва да идва от учениците. Изкуственият интелект само помага тя да бъде много по-бързо визуализирана. Той не трябва да бъде заместител на човешкото въображение“, категорична е учителката. Вярва, че най-важният урок не е свързан с това учениците да се научат да работят с технологиите, а с развиването на творческото мислене и креативност у всеки от тях.

Според преподавателката подобен подход позволява младите дизайнери да експериментират още преди да започнат изработката на дрехата.

„Можем веднага да видим как ще изглежда даден модел, ако е от сатен, органза, лен или памук. Така учениците сравняват различните варианти и много по-лесно вземат решения за бъдещата реализация на проекта“, обяснява Шабан.

Резултатите от практиката показват,

че всички ученици успешно завършват проектите си, като създават общи пана с първоначалната скица и AI визуализацията.

Над 80% от тях споделят, че интересът им към предмета „Дизайн на облекло“ се е повишил след въвеждането на новия подход.

„Виждам цялостна промяна в отношението им към учебния процес. Желанието им да участват в конкурси и да развиват идеите си, значително нарасна“, казва преподавателката. На мнение е, че днешните ученици, така или иначе,

използват изкуствен интелект, но често не знаят как да го правят правилно.

Точно затова новата роля на училището е да ги научи как да боравят с него разумно и той да се превърне в техен помощник, а не в заместител.

„Моята цел е да ги науча не просто да използват изкуствения интелект, а да мислят, когато работят с него. Той трябва да бъде инструмент, а не заместител на собствените им идеи“, подчертава Елена Шабан.

За самата преподавателка този проект има и много личен смисъл – тя е възпитаничка на гимназията, в която днес преподава.

„Моята учителка Снежана Фурнаджиева ми помогна да открия, че това е моят път. Искам и аз да направя същото за учениците си, като им помогна да открият призванието си“, казва Шабан.

Спомня си колко много ѝ е помогнала любимата учителка. Тя я подготвя безвъзмездно за кандидатстването в университета и ѝ помага да се справи.

Именно стремежът да свърже традиционното художествено образование със съвременните технологии, превръща практиката на Елена Шабан в пример за успешно интегриране на изкуствения интелект в професионалното обучение. Тя вече е представена и на международен научен форум – 16-ия международен балкански конгрес по образование и наука в Одрин, където тя представя възможностите на изкуствения интелект като

инструмент за творческо обучение.

Съвсем наскоро заедно с учениците си организират и изложба в сградата на училището. Там пред очите на всички възпитаници и преподаватели показват своите проекти.

Преди да се завърне в родното училище, Шабан работи като учител по изобразително изкуство в други две училища.

„Добре осъзнавам, че не на всеки ученик любимият му предмет е изобразителното изкуство. Не всеки умее да рисува или да съчетава цветовете, но всеки може да оцени красивото“, казва тя.

В часовете запознава гимназистите и с различни платформи, като Pinterest например, които могат да им помогнат с идеи за различни неща – от учебен проект, до комбинация на дрехи и обзавеждане у дома.

Колкото до това как се престрашава да участва за първи път в конкурса „Добрите практики на фокус“, отговаря: „Когато видях, че има категория за изкуствения интелект, реших да участвам. Помислих си, че това, което съм направила, може да се хареса и да бъде от полза и на други учители. И в крайна сметка, ако не бях опитала, как щях да разбера“.

Отличието, което получава, определено много приятно я изненадва. То носи лично и професионално удовлетворение и стимул – да продължи да надгражда постигнатото до момента.