Доц. Соня Пенкова, директор на Националния военноисторически музей: Ненаучените уроци се повтарят

– Доц. Пенкова, каква е ролята на музея днес и как се е променила през изминалите 110 години?

– Ролята на музея е променена. В края на XIX и началото на XX век, когато е създаден Националният военноисторически музей, неговата функция е била свързана със съхранение на артефакти. Днес музеите са различни.

Залагаме не само на основната си функция да опазваме културното наследство, което Музеят е придобил, но и да го популяризираме чрез най-разнообразни форми. В наши дни музеите стават все по-комуникативни, като моделът на общуване със съвременната публика е различен. Тя е информирана, живее в глобален свят и през интернет или от пътувания хората имат визуална представа за различните музеи и познания за тях. Затова музейните работници трябва да отговарят на желанията и на познанията на съвременната публика.

Това правим и ние. Създаваме различни нива на съдържание за нашите посетители чрез историите, които създаваме за представяните културни ценности. Даваме сериозен прочит на контекста, в който се развиват историите, които разказваме в експозициите ни. Държим съдържанието, което представяме, да даде възможност на хора с различен профил да намерят нещо, което да ги заинтригува в нашите експозиции. Стремим се да бъдем на интелектуалното нивото на хората, за да задоволим разнообразните им интереси.

В същото време, желанието ни е разказът, който представяме, да звучи популярно, така че и най-младата ни публика да намери място, което да ѝ бъде любопитно и на което да иска да се върне. Децата са нашият основен фокус.

– Казвате, че децата са вашият основен фокус. Защо се насочвате към най-малките?

– Възпитанието и образованието започват от самото начало, от най-малките – децата в предучилищна и в училищна възраст. Затова традиционният ни фокус е насочен към деца, учащи и млади семейства. Те са бъдещето на България и трябва да бъдем фокусирани в тях. От години имаме детски музей, в който сме създали разнообразие от забавления и учене за най-малките, които още не са тръгнали на училище. Те по любопитен начин се запознават с различни технически изобретения, разглеждат и изпробват предмети от бита на войниците, осмислят общуването като начин за решаване на конфликти и с удоволствие посещават детския музей.

Имаме и разнообразни програми за ученици. Образователните ни модули са публично достъпни на нашия сайт. Част от тях следват учебното съдържание. Някои от програмите ни създават различни игрови модели на обучение, особено в летния период. Винаги сме щастливи, когато детски гласове огласят нашия музей.

Радваме се, че децата осмислят нашето пространство и военната техника като място за игра, и се надяваме така да остане завинаги.

– Как образователните програми, които реализирате, помагат за усвояването на учебния материал?

– С образователните ни лектории, които вървят по линията на учебните програми, целим да подпомогнем възприемането на заложените за усвояване знания и умения по неформален начин, каквото е и образованието в музея.

Чрез различни визуални и звукови примери, чрез логически игри, чрез забавни задачи искаме да провокираме у децата желание да учат. Тук научават много повече от фактологията в учебниците. Запомняйки визуалните образи, те запомнят и хронологията на събитията.

С образователните програми стимулираме учениците да мислят логически за събитията от историческото ни минало,  да разсъждават, да търсят причинно-следствената връзка, да осмислят контекста на събитията, а не да запомнят само факти и дати, които могат да видят във всеки справочник. Това би им помогнало и в живота, извън предмета история. Целта ни е да подпомогнем формирането на качества и умения у децата, които те да използват впоследствие.

Стремим се да ги образоваме за конфликтите и че те могат да бъдат разрешени в дебати, макар и по-разгорещени, а агресията и крайните решения не са добри.

– Какви нови теми ще включите?

– Имаме различни модели на образователни инициативи, които ще задълбочим от есента на 2026 г. Ще обогатим с различни модули, които да са насочени към гражданското образование, към формирането на хора, които разбират какво е гражданска позиция и да могат да защитават не само своите права и свободи, но и тези на другите.

Имаме богат спектър на взаимоотношения с образователните институции в страната. Десетки училища посещават Музея в София и филиалите ни в страната по различни програми на Министерството на образованието и науката. Работим добре и с регионалните управления на образованието. Това е партньорство, което в годините е доказало, че работи в полза на децата.

– Какви цели си поставяте за следващите години?

– Основните ни цели са да обогатяваме устойчиво във времето и с добър темп нашите колекции, като продължи стабилният темп на нарастване на фондовете ни. В Националния военноисторически музей годишно постъпват между 800 и 1000 движими вещи, които придобиват качествата на културна ценност по смисъла на българското законодателство, обогатяват фонда на Музея и разнообразяват разказа за нашето минало.

Искаме да можем да създадем добри условия за съхранение на огромните фондове от културни ценности, които притежаваме. За това е важно да имаме и устойчиво финансиране.

Ще продължим да работим по реализирането на образователни програми. Искаме и да подготвяме изложбени програми, които да отчитат важните проблеми на настоящето. Вместо само да отбелязват дати, годишнини, празници, да вървят по пулса на времето, да засегнат важните теми от всекидневието ни, които са във фокуса на Музея.

За нас са важни темите на гражданското общество, за превратностите на миналото ни. Не само победите, а и грешките имат място в нашата експозиция. Изследването на онова, в което не сме били най-добри в миналото, е важна стъпка към това да не го допуснем отново. Това е нещо, на което ще продължим да залагаме и в бъдеще. Ненаучените уроци се повтарят.

– Отбелязахте устойчив ръст на посетителите. Какъв е техният профил?

– Непрекъснато правим статистически проучвания относно нашата публика. Тя е различна в структурите в страната, като дори месечно има амплитуди. Следим това стриктно, защото публиката ни е от факторите, които формират моделите на нашата изложбена и образователна дейност. Без да знаем какви са хората, които ни посещават, няма как да отговорим на техните интереси.

Основните посетители са хора в активна възраст между 24 и 48 години. Това са около 78% от посетителите ни. След това се нареждат учащи – ученици и студенти. Най-малък процент са хората над 50-годишна възраст, но и към тях предвиждаме да ориентираме част от образователните ни инициативи.

Във фокус групи тестваме тематичния и хронологичния фокус на изложбените теми, които залагаме. Целта ни е да бъдем сигурни, че дадената тема е любопитна и интересна не само за хора, които професионално се развиват в сферата, а за широк кръг от посетители. Има теми, които отпадат, независимо че за нас са любопитни. Съществуваме заради хората и за нас е важно това, което правим, да бъде интересно за тях.

– Как бяха подбрани експонатите, включени в юбилейната изложба „Калейдоскоп на паметта“?

– При избора сме се съобразили с това, което посетителите ни са пожелали да видят от предишната ни годишнина. Имаме традиция на нашите кръгли годишнини да представяме колекционен показ, тоест богатството на колекциите си, част от което представяме в колекционните зали за по-дълъг период.

Искахме да направим бърз поглед върху много от колекциите, и подбрахме експонати, които хората са пожелали да видят, защото са ги заинтригували предния път. Голямото огърлие на ордена „Св. св. равноапостоли Кирил и Методий“, официалният и всекидневният жезъл на цар Борис III, произведенията на ювелирното изкуство от най-изтъкнатите европейски ателиета от края на XIX и началото на XX век бяха посочени в анкетните проучвания.

Показахме и артефакти, които са по-малко известни и посетителите ни не предполагат, че притежаваме. Такава е голямата колекция от кинотехника и фотографска техника. Подбрахме любопитни машини, които знаем, че са рядкост или не съществуват в България. Машината „Енигмата“ е любопитен артефакт, като сме единственият музей в България, който притежава такива. Имаме две – едната е използвана в българската армия, има клавиатура с кирилски букви и е част от постоянната ни експозиция. Другата е за нуждите на германската армия, тя е показана в изложбата.

Нямаше как да покажем всички колекции, затова направихме визуален достъп до тях в рамките на изложбата. На тъчскрийн екрани могат да се видят дигитални изображения на артефакти от другите ни колекции. Музеят има и онлайн колекции, които са достъпни на нашия сайт.

Който желае, може да се запознае с тях онлайн или на място в музея, където изложбата ще остане отворена до септември.

– С какви други експозиции могат да се запознаят посетителите ви?

– Посетителите ни винаги има какво да намерят. Притежаваме и ценни постоянни експозиции. Такава е колекцията с отличията на българските държавни глави, в която любителите на хералдиката и развитието ѝ могат да се запознаят с отличията на България и на Европа в поне 200-годишен времеви отрязък.

Някои от тях са част от първите европейски отличия, които се създават и с които са награждавани българските монарси. Други са любопитни. С тях са награждавани президентите на България и те разтварят различна страница към по-новите образци на модели на отличия. Човек може да направи паралел как са изглеждали през вековете.

Свързани статии:

Обхващат повече деца и ученици в столичната образователна система по проект на РУО – София-град 78 училища и 6 детски градини се включват в празничното шествие за 24 май в София Над 4000 безплатни летни занимания за деца и ученици в програма на МОН Подхождаме индивидуално към всяко дете в партньорство с родителите