Марияна ВИТАНОВА*
В том осми на академичния Речник на българския език е посочено следното значение на фразеологизма лебедова песен: ‘последното, предсмъртно, обикн. най-хубаво произведение на поет или художник, на някакъв творец; последна творческа изява’. Значението е илюстрирано с пример от книгата на Зл. Чолакова за Бачо Киро: Много песни се бяха отронвали от сърцето на Бачо Киро. Ала сега бе затрептяла у него нова огнена, предсмъртна песен. В него гореше сетната му тъжна песен. Една лебедова песен, защита и самообвинение едновременно.
Известно е, че в много култури лебедите са символ на красота, чистота, гордост. Цветът на птицата – бял или черен, е символ на доброто или злото. Макар да се отличават с грациозност, лебедите не са пойни птици. Тогава как се е появил фразеологизмът? Всъщност историята на лебедова песен е свързана с устройството на трахеята на лебедите, поради което, умирайки, те издават звуци, уподобявани на тъжна песен, а също и на звук от кларинет. Умиращият лебед и неговата прощална песен се споменават в литературата още от Античността и Средновековието. Пеещият пред смъртта си лебед се среща в една от басните на Езоп, в произведения на Есхил, Джефри Чосър, Леонардо да Винчи, Шекспир и др. Последният цикъл от песни на Франц Шуберт, публикувани след смъртта на композитора от Тобиас Хаслингер, също е озаглавен „Лебедова песен“. Смята се, че именно произведенията на Шуберт са причината за възникването на фразеологизма лебедова песен ‘последна творба’ в много европейски езици.
*Д-р Марияна Витанова е доцент в Секцията за етнолингвистика на Института за български език при БАН.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg