Теодора Илиева
Педагогически факултет
Тракийски университет – Стара Загора
https://doi.org/10.53656/bel2021-5-4.phras.media.news
Резюме. Предпоставките за спонтанното или обмислено фразеологично словотворчество са както културни и социално-икономически, така геополитически, етнопсихологически, конюнктурни и др. Някои от новите фразеологични изрази придобиват гражданственост и се мултиплицират, други застиват в полето на оказионалното словотворчество. Основни критерии при ексцерпцията на неофраземите в изследването са: хронологичният – анализират се същински и несъщински фразеологизми, изолирани от медиатекстове през последните 7 години; смисловият – установява се семантичната мотивация, която е резултат от заемане, калкиране, модификация на елемент от фраземата или реабилитиране на архаични словосъчетания; структурният – моно-, би- и полиелементни форми; тематичният – устойчиви единици с различна концептуална и стилова принадлежност. Целта на проучването е диференциация на новите същински фразеологизми според деривационните способи и начини за възникването им чрез метафоризация, метонимизация, ирония, хипербола, субституция и др. Всеки от фразеологичните изрази е представен комплексно според посочените параметри.
Ключови думи: нови фразеологизми; фразеологична мотивация; семантична деривация; ресемантизация; фразеологична структура
Свързани статии:
Analogies Between Chemical Reactions and Quality of Workplace Environment
Участието на Османската империя на международното изложение във Филаделфия през 1876 година
Digital Discrimination Risks in the Transformation of Higher Education
Social Entrepreneurship – education – Local Authorities: Historical Roots and Future Strategies
