Георги Илиев – кмет на столичния район „Слатина“, пред в. „Аз-буки“: Правилата се нарушават, когато няма контрол

Кое Ваше занимание, г-н Илиев, заменихте с кметския стол? Защо?
– Занимавал съм се с различни дейности – най-дълго с реклама, а от 2000 г. с международна търговия с обхват от Южна Корея до САЩ. Амбицията, с която се включих в местните избори, беше проста – да оправя квартала, ако може и града, в който живея. Имам 4 деца, те всички са тук.
Още преди да се занимавам с политика, пътувах по света близо 20 години. Живял съм в Чехия, Австрия, Италия… Не за дълго – колкото да основа бизнеса си. Виждах как градовете се развиват, имат собствена логика, жителите им участват при взимане на решения и в осъществяването им. Докато тук, в София, сме свидетели не просто на стагнация, дори деградация във вътрешността на някои квартали. А в други, с хубави проекти, има развитие. Но на фона на хубавото, вътрешноквартални улици са в много лошо състояние. Говорим за достъпност на средата, но истината е, че нещата в това отношение не вървят добре.

– Добра инфраструктура, добър транспорт, сигурност за жителите – успявате ли да ги осигурите на съгражданите си?
– Доколкото зависи от мен, опитвам се да ги осигуря. Проблемът е, че районният кмет, макар и пряко избран от хората, няма особени правомощия. Звучи може би странно, но районният кмет всъщност не разполага с инструменти, за да въведе дори елементарен ред. Да речем гражданин замърсява тротоара – аз, като кмет, не мога да го глобя. Нямам правомощията. Тук говорим за разликата между правомощия и изборната длъжност, която създава очаквания у хората.
Според мен трябва да се върви към децентрализация и местно самоуправление в рамките на района, дотолкова доколкото трябва да се решават проблеми, които са най-близко до компетентността на районната администрация. Тя е на първата линия на управлението. Истината е, че хората не правят разлика между държава и община. Ние сме в непрекъснат контакт с гражданите. В същото време, не зависи от нас, за да се смени дори един знак на улицата или да се боядиса пешеходна пътека. Говоря за елементарна децентрализация, която ще позволи тези, които са близо до гражданите, да взимат решения в тяхна полза. Всъщност това е и идеята за създаване на институцията районен кмет.
През последните две години в района настъпиха положителни промени по отношение на инфраструктурата. Това е видимо по ремонтите на ул. „Николай Коперник“, множеството ремонтирани тротоари и паркинги, залесяването, облагородяването на зелени площи…
Някои от големите ни проекти ще тръгнат още тази година – като разширяването на парк „Гео Милев“, което гражданите чакат с нетърпение.

– Как подреждате приоритетите в кметското си всекидневие? Прави впечатление, че като че ли специално внимание отделяте на училищната мрежа, детските градини и прилежащите им пространства.
– Може би се създава такова впечатление, защото имам деца във всички фази на образователната система с изключение на яслата – най-малкото ми дете така и не успя да се класира за ясла в района. Но това е проблем за всички граждани, което вече е ненормално. Образованието, само по себе си, е единственият начин да се излезе от разделението на обществото, на което сме свидетели.
Скоро имах интересен разговор по повод програма за развитие на образователни инициативи в кв. „Христо Ботев“, който е на територията на „Слатина“.
В квартала над 75% от населението е от ромски произход, от тях някои са пето поколение жители, има и приходящи, без регистрация. Идеята е да се направи център за образователни инициативи, които ще се провеждат в самия квартал. И това е много добре. Когато хора са на близко културно ниво, тогава и комуникацията се случва.
Работата в общината, разбира се, е екипна. Дейността на отделите по строителство и архитектура тече непрестанно и тя невинаги е толкова видима за гражданите. Процесите отнемат време и резултатите невинаги са ясни бързо. Подобряването на инфраструктурата е приоритет за мен и колегите ми, но е важно да работя и върху други големи проекти, които имат значение за всички софиянци. Това са проектите за спортния комплекс „Червено знаме“, Зеления ринг, паркингите пред ст. „Академик“, идеята ни за многоетажния паркинг при зала „Универсиада“, напредък на проекта за многоетажен паркинг при пазар „Ситняково“ и изобщо въпросът с паркирането, който е болезнен и спешен.
Работата ми с гражданите също е много важна. Имаме изключително силна общност тук, включително от доброволци и доброволчески организации. Ето, техните усилия вече са много видими, защото директно засягат качеството на живот – подобряване на междублоковите пространства, инициативи за почистване, залесяване…
Проектите в областта на изкуството и културата също са приоритет – това е нещо, неправено досега, което виждаме, че играе много голяма роля за сплотяването на общността.
Към настоящия момент и работата на пункта за събиране на помощи за Украйна е нещо, което колегите и доброволците от района – и не само от него, вършат напълно самостоятелно. Но аз съм изцяло на тяхно разположение.

– Контрола върху изпълнение на общинските разпоредби – смятате ли, че успявате да го осъществите? Питам, защото, мисля, че това не е силна страна на местното управление.
– Това е един от големите проблеми на Столична община, а и не само на нея. Взаимодействието между община, МВР и всички институции, които работят на територията и имат отношение към проблемите на местната власт, трябва да е такова, че правилата да не се нарушават. А за това се иска контрол. Като районен кмет, имам срещи с представители на тези институции, търся съдействие. Да, откликват. Има видим резултат, когато предварително сме съгласували действията си.
– На територията си „Слатина“ има пет висши училища, прословутото Хореографско училище, тук е кампусът на БАН… Смятате ли, че това е преимущество и как ще го използвате за развитието на района?
– „Слатина“ наистина има общност с отношение към образованието и науката. И още с избирането ми за кмет имах план да инициирам академичен съвет, който да подпомага развитието на района. Заедно с районната администрация да се правят програми, интердисциплинарни прояви. Възможността да се случи, беше голяма, но пандемията спря всички планирани събития. Надявам се вече да сме излезли от нея.
Голямо преимущество е за нас да сме дом за академичната общност. Ние сме особен район в този смисъл и тук има много млади хора – студенти от всякакви националности. Но има и много академици, преподаватели – хора с огромен опит и познания. За мен е огромен късмет, че имам възможност да разчитам на помощта и съветите им.

– Археолозите разкриха неолитно селище в „Слатина“ на 8000 години. Имате ли амбиции да насочите туристите към уникалните разкопки?
– Преди ден имах среща с директора на Института за паметниците на културата, разговаряхме именно за селището и как да бъде експонирано. Последното археологическо лято бяха открити още находки. По някакъв начин държавата трябва да подпомогне неолитното селище. То не трябва просто да се открие и после да се консервират археологическите разкопки, за да изчезнат напълно от очите на хората. Напротив, трябва да бъде експонирано. София е градът с най-стара доказана история, благодарение на разкритото селище на 8000 години в „Слатина“.
Искаме да помогнем на БАН да направят макет на неолитното селище, който да бъде част от място за учене и забавление за децата по примера на „Музейко“. Вярваме, че това може да се превърне в една от главните туристически атракции на София.

– Г-н Илиев, какъв е бюджетът на района за осъществяване на културни дейности? И доколко законодателството позволява да го допълвате с разработка на проекти и участие в съответни програми?
– С бюджета си районът има по 1 стотинка на човек на месец за културни дейности, или 10 000 лв. годишно, но този бюджет трябва да бъде мотивиран с конкретни проекти, за които се осигурява финансиране на момента. Не разполагаме с него в началото на годината и ако не го оползотворим, го губим.
Имаме голямото щастие да сме припознати от артистичната общност. Артистите харесват това, което правим, и участват с готовност – почти винаги без хонорар. Това е голяма стъпка за нас и вярвам, че се превръща в една от запазените марки на района.
Ето, за събитието ни на 21 март по повод Световния ден на поезията – нещо изконно и важно за район „Слатина“, защото тук са кварталите, наречени на поети, участие ще вземат някои колоси на българското драматично изкуство – актьорите Веселин Калановски, Ники Сотиров и вече утвърждаващият се Филип Буков, който е и израснал тук. Те ще дадат гласа си на някои от най-въздействащите български стихотворения. А актрисата Силвия Петкова направи запис на свой рецитал на още стихове, който е качен и в YouTube канала на район „Слатина“.
Художествените ни изложби се радват на голямо внимание от страна на артистите, Надявам се това да не спира и занапред.
Що се отнася до участието с проекти, законодателството не ни го позволява, не сме самостоятелен субект. Изключение правят програми, в които специално е записано, че може да участва район от град с районно деление. Трябва да има повече свобода за районната администрация и в това отношение. Само така може да се изпълни програмата, с която си спечелил избори.

– Имате ли информация как, при какви правила работят колегите Ви от сродни местни структури в други страни в ЕС?
– Нещата са коренно различни. Не сравнявам бюджетите. Правомощията им са много големи. Ще дам пример с Букурещ. Там районният кмет е шеф на полицията. Управлява района, както се управлява община. Взима решения, има правомощия да изпълнява функциите си. Свръхцентрализацията, характерна за местното управление у нас, не е добро решение.

– Вие сте първият софийски кмет, при когото дойде новият ни премиер. Какво му предложихте, какво поискахте?
– Темата бе метрото в „Слатина“. На срещата се разбра, че в Плана за възстановяване и развитие парите за метрото не са отрязани. По-скоро е опасно да не ги загубим поради това, че процедурата по изграждането на метролъча не е достатъчно напреднала, а парите трябва да се усвоят до средата на 2026 г. Премиерът пое ангажимент това финансиране да бъде поето изцяло от държавата. А както е по програма, Столична община ще изпълни своята част. Така че метро до „Слатина“ ще има.

Свързани статии:

Проф. Ива Христова, директор на Националния център по заразни и паразитни болести: Проблемът с употребата на антибиотици е особено сериозен и вече говорим за свръхконсумация Проф. д.фз.н. Леандър Литов, член на Съвета на ЦЕРН: Красимир Вълчев, министър на образованието и науката: Хората в системата са ключът към по-добро образование Как един професор създава научна школа