Как да се промени обучението по математика

Учителят Иван Петров коментира какво се крие зад резултатите от НВО по предмета в VII клас

Иван Петров е учител по математика в Частното средно училище „Роналд Лаудер“ в София. Той е на 33 години. Основното си образование получава във Варна.
След това заминава за Англия, където завършва средното си образование. Висшето си образование получава в Шотландия. След това кандидатства по програмата „Заедно в час“ и е одобрен. Първата му работа като учител е в Професионалната гимназия по туризъм в Самоков. Там преподава от 2013 до 2015 г.
Позицията на Иван Петров по повод резултатите от последното национално външно оценяване в VII клас предизвика полемика в социалните мрежи, затова в. „Аз-буки“ го потърси за коментар.

Г-н Петров, като учител по математика, как ще коментирате резултатите от НВО след VII клас? На какво се дължи драстичната разлика между математическите и природо-математическите гимназии и всички останали училища в страната?
– Първо искам да започна с класациите, които се правят на база представянето на всички ученици от цялата страна. Просто трябва да спрем да сравняваме всички училища и всички ученици с резултата им на НВО в VII клас, както и да изготвяме класации. По програма часовете по математика в V – VII клас са по 5 часа на седмица. До миналата година бяха по четири. Учениците от училищата, които оглавяват върховете на класациите, са с по 10 – 12 часа седмично.
Друг е моментът, че много от тези деца в V клас са започнали да учат в математически, природо-математически и частни училища. Приети са там с отделен изпит, т.е. техните семейства са имали нужния ресурс, за да ги подкрепят допълнително, за да получат по-задълбочени познания по математика от своите връстници. За трите години на обучение там преди НВО в VII клас те са имали двойно повече часове математика. След това постигат среден резултат от 93 точки, като възпитаниците на Математическата гимназия „Акад. Кирил Попов“ в Пловдив.
И сега идва важният въпрос – колко би трябвало да постигнат децата с по 5 часа математика седмично. Той е реторичен, разбира се. Не искам да се оправдавам, само искам да кажа, че нещо не е наред. Най-вече за децата с по 5 часа по математика. Те не са по-малко способни, уверявам ви. За справка може да се разгледат резултатите от изпита по БЕЛ, където разликата в часовете в различните училища е много по-малка.

– Добре, а според Вас на каква база трябва да бъде направена класацията за общото представяне на децата?
– За училищата с разширено изучаване на математика бих предложил друг измерител за успех, тъй като НВО би трябвало да им е доста ниска топка. Например брой ученици от випуска, които достигат до областен кръг на олимпиада, тъй като резултатът от областния кръг по математика влиза в балообразуването за кандидатстването след IV клас. Протоколите от олимпиадите са публични и тази информация може много лесно да се проследи. Да не забравяме и практиката с ДЗИ, където има матури по профилиращ предмет.
От друга страна, ако искаме за всички училища да се приложи един и същи индикатор, то тогава трябва да можем да измерим добавената стойност на съответното училище, която методология впрочем е измислена, вкл. и за българския контекст.

– Като учител по математика, може ли да кажете според вас изпитът по НВО след VII клас може ли да бъде взет отлично без частни уроци?
– Ако няма частни уроци, трябва да има много допълнителни консултации и задачи за самостоятелна работа у дома. И това всичко, за да се постигнат високи резултати. Под „високи резултати“ имам предвид от 70 точки нагоре. Нужна е допълнителна работа. Времето в училище за този материал е безкрайно недостатъчно. Не мога да разбера например защо в X клас задължителните часове са само 2. По история и цивилизации например са три часа и половина. Така се получава, че в X клас учениците в тези два часа седмично хем трябва да вземат новия материал, хем да се подготвят за външното оценяване. Не мога да намеря логика в това разпределение. Или даваш приоритет на даден предмет, или не даваш.

– В момента се говори за промяна в учебната програма. Ако зависеше от Вас, какво бихте променили?
– Преди време по проект за иновативно училище ми се наложи да разпиша изцяло нова програма за V клас, която впоследствие получи одобрението на Министерството на образованието и науката.
Моето лично мнение е, че трябва да се заложи повече на изследователския подход. Трябва да има повече свобода. Очакваните резултати от учебните програми трябва да се заложат не за всяка година поотделно, а за три, за всеки етап. Така учителят ще знае какви компетентности трябва да са покрили учениците му за периода от V до VII клас, и ще работи за това през целия период, без очакването кои теми да се покрият в V, кои – в VI, и кои – в VII клас.
В настоящия проект на промените по математика в прогимназиален и гимназиален етап са основно козметични – прехвърлят се теми от една година в друга, а други са премахнати. Това няма да промени цялостната картина и ситуацията.

– Какви са днешните ученици?
– Не съм съгласен с обвиненията, че днешните ученици са мързеливи, неуважителни, невъзпитани и други подобни. От нас, учителите, зависи какви са учениците. Как да очакваме да пишем нещо с гръб към останалите и те да ни слушат? Не го разбирам това. Никой не ни е длъжен.
Ще кажете, че те са в училище, за да учат. Но не, те са в училище, за да ги научим, и сме длъжни да измислим смислен начин за техния престой от 6 – 7 часа, а понякога и доста повече. Не трябва да им губим времето.

– А какво смятате за младите учители?
– През последните няколко години имам възможност да присъствам на интервюта с бъдещи учители по математика, и си признавам, че неведнъж съм бил изключително смутен. Хора с по 1 – 2 години стаж в училище или с никакъв стаж в училище, а само по курсове, желаят 2000, 2500 лв., че и повече чисто. Чувам различни хора да споделят, че с математика могат да се реализират в много по-платежоспособни сфери. Е, ако някой си мисли, че с преподаване ще стане милионер… Не мисля, че да си учител, е призвание, но трябва да си готов буквално да служиш на учениците. Ако не си, по-добре си продължи с компютрите, казвам го без никакво лошо чувство към всички програмисти.

– Как трябва да се преподава математиката днес, така че да бъде по-разбираема и интересна за учениците?
– Трябва да престанем да си мислим, че математиката е тебешир или маркер, дъска и много задачи. Не, не е. Просто обучението по математика и стандартизираните тестове трябва да се променят. И тук не говоря само за учебните програми. С приложения като GeoGebra, Desmos, Mathigon, Graspable math, Scratch обучението по математика трябва да е нещо много по-различно, включително да се използват в стандартизираните изпити, като НВО и ДЗИ.

– Какви иновативни методи използвате в практиката си?
– В работата си обичам да използвам безплатни приложения – такива, до които имат достъп всички. Много хубав български пример е cabinet.bg (виртуален кабинет по математика), който е с ресурси от GeoGebra. Използвам приложения и програми, в които децата могат да работят сами, а аз имам достъп до работата им в реално време. За мен това е смисълът – да мога да дам моментална обратна връзка. Познатият до момента метод със задаване на домашна работа и след няколко дни проверка в клас за мен е остарял и неефективен. Освен това повечето приложения по математика имат и мобилна версия. Днес няма дете без смартфон. Така че всеки може да си изтегли приложението и да работи както в час, така и у дома.

– И последен въпрос – защо решихте да станете в учител?
– Станах учител напълно случайно. От приятели научих за програмата „Заедно в час“ и си подадох документите почти на шега. Не вярвах, че ще ме приемат. Приеха ме и 10 години по-късно продължавам да съм учител. Благодарение на работата с децата развих любов към тази професия. Имам много предложения за реализация на други позиции, но на всички отказвам. Засега искам да съм учител и да работя с деца.