Веселина Славова
Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ – Варна
Дарина Димитрова
Икономически университет – Варна
https://doi.org/10.53656/phil2023-02-05
Резюме. С навлизането във все повече сфери на личния и обществения живот темата за ИИ става обект на много дискусии. Разширяването на възможностите на тези технологии поражда необходимостта от въвеждането на етичен и правен регламент с цел контрол. Оттук възниква въпросът доколко може да се смята една система за автономен субект подобно на личността, притежаваща тази способност.
Статията изследва въпросa дали една система с изкуствен интелект може да се смята за субект в етичен и в правен аспект. Целта е да се докаже разликата между човешкото мислене и поведение и дейностите, извършвани от системите с ИИ, за да се очертае рамка с етични и правни норми, регламентиращи създаването и използването на ИИ.
С прилагането на мултидисциплинарен подход, съчетаващ анализа на философски и юридически понятия за субекта, се изследват понятия като интелект, автономност, морална и правна отговорност.
Изводът е, че колкото и развити да са тези системи, те не могат да бъдат определени за субекти, тъй като не могат да извършват напълно съзнателни действия и не могат да носят нито морална, нито правна отговорност.
Ключови думи: субект; интелигентност; изкуствен интелект; етични норми; правни норми
Свързани статии:
Metaphysics of Reality: Pragmatico-Analytic Interpretation of Wittgenstein’s Philosophical Approach
Entrepreneurship and Interdisciplinary Education – Semiotic Aspects
Живот, посветен на науката. 100 години от рождението на проф. д.х.н. Елена Киркова
Opportunities for Enhancing Mathematical Competence of Chinese Foreign Students in Ukrainian Higher Education through Language Proficiency
