https://doi.org/10.53656/for22.01ling
Човешкият фактор е в основата на обучителния процес. Това показват изминалите в пандемична среда няколко години. Информационно-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и влязоха в ролята на панацея за решаване на кризисните моменти във всички аспекти на обучението. Но не можаха да изпълнят ролята на пълноценна алтернатива на „живите“ срещи в учебната аудитория.
Вълната от оптимизъм и очаквания вече премина своя пик сред преподавателите и техните ученици и студенти. Във време за оценка и анализ, започна да се преосмисля важността на личния контакт между отделните субекти на образователния процес. Все повече се налага твърдението, че дистанционната форма не е подходящата алтернатива – ако не присъствено, необходимо е да се премине поне към смесена форма на обучение.
Подобна теза е актуална и по отношение на изследователското направление, обединяващо различните аспекти на езиковото образование. Изучаването на минимум два чужди езика е приоритет и естествен елемент в геополитическата стратегия за развитие на всички народи в сложния свят на изпълненото с предизвикателства съвремие. Чуждоезиковото образование е свързано и с изучаването на българския език като роден и като чужд посредством прокарване на реални междупредметни връзки с чуждите езици и култури, преподавани в образователното пространство. За всички участници в обучителния процес е ясно, че подобен тип обучение и практикуването на придобити знания е немислимо в неприсъствена среда. Прекият контакт дава възможност на изследователите да разберат от първо лице езиковата и културната самобитност на отделните езици, да се запознаят с генезиса на тяхното възникване и промяна през вековете. Това е в съзвучие с европейските приоритети за съхраняването на езиковото и културното многообразие.
Вече 40 години сп. „Чуждоезиково обучение“ работи за запазване на това многообразие. На страниците му намират място разработки на различни езици, обясняват се процеси на „преливане“ на думи от едни езици в други и влиянието на процеса на глобализация върху това. В същото време, списанието отделя все повече място за показване уникалността на отделните езици като част от културния феномен. Наред с приложната лингвистика и с методиката свое значимо място в научното издание имат лингводидактическа археология и изследванията на езика и културата. Привилегия и отговорност за списанието е да продължи да дава трибуна за споделяне на идеи от различни направления, които да сблъскват в градивен и позитивен спор представители на научните среди от цял свят.
Накрая, но не по важност, искаме да споделим с вас една изключително важна за развитието на българската академична и научна общност новина: през 2021 г. сп. „Чуждоезиково обучение“ стана част от престижния трети квартил на Journal Citation Index (Q3 на JCI) на Web of Science. Признанието е видимо в актуалния Journal Citation Report на престижната наукометрична база, който обхваща резултатите от проследените през цялата 2020 г. метрики. Включването в Q3 на JCI дава нова възможност за повишаване видимостта на трудовете на нашите учени и изследователи, разпространявани на родния им език сред необятна международна научна общност.
Николай Кънчев
Зам.-директор по научната периодика
Национално издателство за образование и наука „Аз-буки“
