Две праскови посях и две череши…

Мария Китанова*

Понеже се пилях насам-натам,

все нещо като камък ми тежеше,

но най-накрая се опомних сам –

две праскови посях и две череши.

Това е част от текста на песента „Наследство“ на групата „Диана експрес“, много популярна както през 80-те години на миналия век, така и днес. В него е употребен глаголът посея (свършен вид) в минало свършено време. Глаголът е производен от сея, който има значение ‘хвърлям, пръскам семена в земята’: сея пшеница; сея овес.

Посея означава, че действието, означено с корена на глагола, е приключило с резултат – ‘сея докрай’. Когато става въпрос за дървета, а прасковата и черешата са дървета, се използва най-често глаголът садя (несвършен вид) ‘забождам в земята корени или семена, за да се развие от тях растение’ или производните от него посаждам и посадя: садя дърво; посадих дърво; садя цвете; посадих цвете. Използването на глагола посея в това значение е по-скоро диалектно и не е подходящо за книжовната реч. Би трябвало текстът да бъде: две праскови посадих и две череши. Това обаче създава проблеми с броя на сричките. Поезията, като мерена реч, в известен смисъл е ограничена от изискването да се спазват както римите, така и ритъмът на стихотворния текст, затова в него подобни отклонения от книжовната норма са позволени. Освен това в художествения текст със стилистична цел авторите могат да използват по-свободно думи от различни форми на съществуване на българския език, а не само от книжовната лексика. В други случаи на писмена и устна книжовна реч обаче подобни употреби могат да създадат проблеми в общуването.

* Проф. д-р Мария Китанова работи в Секцията по етнолингвистика на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при БАН.

Четете повече в бр. 10,
5 – 11 март 2020 г.

Свързани статии:

Награди за грамотност Кътове за четене на обществени места ще борят неграмотността Защо е важно да знаем значението на новите думи? Оживени дебати в пленарната зала на Народното събрание