Ритуалният танц на пчелите

Акад. Вася Банкова от Института по органична химия с Център по фитохимия стана първият носител на новоучредената „Голямата награда за наука на БАН“. Тя е световноизвестен учен в областта на химията на биологичноактивните природни съединения. Особено важни са постиженията на акад. Банкова в изследването на прополиса – пчелен продукт с широко приложение в традиционната медицина и с все по-нарастващо значение като суровина за търговски продукти у нас и в цял свят. Нейните изследвания представляват съществен етап в развитието на съвременните представи за строежа, свойствата и приложението на прополиса. Преди по-малко от месец тя бе избрана и за академик.

„Тази година навършвам 70 и се пенсионирам официално, така че това са подаръците ми“, с усмивка коментира двете събития акад. Банкова.

Никога не си е представяла, че ще получи най-високото академично звание.

А на въпроса каква е искала да стане като малка, отговаря – „космонавтка“. Но още в прогимназията е заинтригувана от физиката и химията. А в гимназията окончателно решава, че ще следва химия. Подчертава, че е имала много добри учители, които засилват интереса ѝ към предмета. Затова се записва да учи в ХТМУ.

След дипломирането си има изключителния късмет веднага да попадне в Института по органична химия, в Секцията по природни вещества. Работи тук вече 47 години. Нейни ръководители са проф. Симеон Попов и проф. Николай Мареков, които я насочват към прополиса.

„При проф. Мареков беше дошъл някакъв пчелар, който му обясняваше колко помага прополисът за малки рани, инфекции, болно гърло. Човекът искаше да изследваме мострата, която носеше. И я изследвахме. Изолирахме индивидуални вещества, за да видим какви са структурите им, да разберем известни ли са, или не. Ако са известни – да проучим какво се знае за тяхната активност. Имахме връзка с Института по микробиология, която поддържаме и до днес. Те изпитват нашите екстракти и съединения за антибактериална и антивирусна активност.“

По това време прополисът много се използва и изучава в Русия.

Извън това почти няма други изследвания по тази тема. Така Вася Банкова има шанса да започне почти пионерни проучвания. Но дори да не са първите в тази област, нейните изследвания са едни от най-задълбочените. С годините българската школа си изгражда име и хора от цял свят започват да търсят нашите експерти, за да си сътрудничат в изследванията на прополиса.

„Прополисът е много различен в отделните страни, защото пчелите го събират от различни растения – казва акад. Банкова. – У нас има едни растения, на юг и на север – други. Нашите тополи имат пъпки, покрити със смола с много хубава и приятна миризма. Пчелите я събират в кошера, леко я смесват с малко восък и правят прополис, с който измазват входа на кошера и полират стените на килийките си. Ако пчелите живеят в природата, а не в кошер, те покриват стените на хралупата, която обитават, изцяло с прополис. Той служи както за изолация, така и като антибактериално и противовирусно средство и е част от т.нар. социален имунитет. Представете си едно пчелно семейство – живеят нагъсто, буквално една в друга, вътре е топло, има какво да се яде. Всичко това е чудесна хранителна среда за бактерии. И за да се предпазят, на пчелите им трябва нещо антибактериално против гъбички и всякакви микроби. Растенията имат, за щастие, такова нещо, защото те също се предпазват от инфекции, покривайки наранените места по клоните или стъблото със смола. Така правят познатият ни бор, черешата. Покриват и пъпките, за да не ги нападат бактерии, защото са много чувствителни. Така че пчелите се възползват от антибактериалните вещества, синтезирани от растенията.“

Учените предполагат, че

пчелите са еволюирали заедно с тополите в умерения климат и оттам е тази тясна връзка между тях.

Ако бъдат преместени на места, където няма тополи, пчелите се приспособяват. В по-северните части на Европа, в Русия пъпки, покрити със смола, има по брезите и пчелите я събират от тях. Съставът е по-различен, макар че ефектът накрая е същият.

В Северна Америка има видове тополи, макар и не точно като нашите. В Южна Америка този вид дървета не се срещат. Първият извъневропейски прополис, който изследва акад. Банкова, е от Бразилия – нейна колежка от там проявява интерес към темата и праща проба за изследване. Открити са вещества, които се отделят от тамошно растение – бахарис, което има смола по младите листа, откъдето го събират пчелите. Един иглолистен вид – араукария – също осигурява на пчелите в някои части на Бразилия смола за прополис. На различни места по света пчелите намират различни начини да се справят. Но където има топола, разбира се, пчелата отива първо там. Това дърво е най-предпочитаният източник на смола. Могат да прелетят до 3 – 4 км, за да стигнат до тополи.

„Понеже събирането на прополис не е основната им активност и да са по-далеч тополите, това не им пречи – обяснява акад. Банкова. – Те ги намират и оповестяват информацията на другите членове на пчелното семейство, като танцуват. Така насочват и останалите пчели към източника на смола. Със специални ритуални танци, извършвайки кръгови движения, пчелите съобщават и къде има прашец, нектар. Този въпрос е добре проучен, защото хората отдавна са забелязали това и са ги наблюдавали дълги години.“

Заедно със свои колеги тя изследва прополис от различни части на света, включително и острови – Фиджи, Питкернските острови. Резултатите показват много голямо разнообразие в прополиса, понеже той е добре известен като лечебно средство в народната медицина на много традиционни култури.

Стремежът е да се използва по-широко и в съвременната медицина.

Но за да се направи ново лечебно средство, трябва да има стандартизация. А тя е почти невъзможна при това изключително разнообразие, където не може да се намери и едно вещество, което да е общо. Например между прополиса в Европа и прополиса в Малта няма никаква прилика. На острова веществата са съвсем други и идват от кипариса.

„Нашата идея беше да има различни типове стандарти, както има различни типове прополис – уточнява изследователката. – Затова разработихме и методи за количествен анализ на типове вещества в тополовия прополис. Този анализ се прави сравнително бързо и лесно. Много по-лесно е, отколкото да се определят количества на отделните вещества, което по принцип е най-добрата практика. Но в прополиса няма само едно или две активни вещества. Различни вещества с различни механизми на активност дават общата активност на прополиса. Поради тези различни механизми на антибактериална активност микроорганизмите не могат да развият резистентност спрямо прополиса. Опити са правени още през 40-те години за стафилококи, дали ще развият резистентност както при антибиотиците. Но това не се случва, което е нещо много позитивно, като се има предвид какъв сериозен проблем е антибиотичната резистентност.“

Прополисът не се използва вътрешно като антибиотик, защото биодостъпността е доста по-различна.

Но повърхностно е много ефикасен – при рани на кожата, за лигавицата на устата. Предписват го под формата на капки при стомашна язва, помага много срещу бактериите, причиняващи язва. Установено е също така, че комбинация на антибиотик с прополис позволява да се използва много по-ниска доза антибиотик. Така се преодолява и резистентността. С прополисовата тинктура, която се продава в аптеките, може да се прави гаргара на гърлото, както и да се приема вътрешно по няколко капки за укрепване на имунитета.

Пчелите правят прополис през лятото, за да са подготвени за зимата.

Преди пчеларите просто са го остъргвали от стените на кошера. И пчелите веднага са почвали да правят друг прополис, без да забележат „двойната“ работа, която трябва да вършат. По-съвременен е методът, при който се поставят мрежи в горната част на кошера. Пчелите са склонни да запълват с прополис всяка цепнатина и така, без да се налага да се стържат стените на кошера, лесно се добива чист и хубав прополис без клечки или прашинки.

„България изнася прополис и търсенето става все по-голямо, защото модата на природните средства е все по-разпространена

– казва акад. Банкова. – Сега в Китай въз основа на нашите разработки за тополов прополис се разработва стандарт за него – какви характеристики трябва да има. Няколко фирми у нас произвеждат тинктура и редовно пращат проби, за да ги анализираме. Особено когато искат да изнасят продукта. Ние им даваме документ какво сме изследвали и какво се установили. Макар че не сме акредитирана лаборатория, нашето реноме е достатъчно да убеди тези, които ще купуват, че получават това, което сме написали.“

Въпреки че българският прополис е напълно проучен, екипът на акад. Банкова продължава да работи с прополис – сега вниманието се насочва към особени безжилни пчели, които живеят в тропиците. Те нямат жило, но пък хапят доста здраво. Произвеждат мед и прополис, които са по-различни от тези на обикновените пчели. Освен заради различните растения и заради това, че те не могат да отидат далеч – само до 300 м. Техният прополис е изключително разнообразен, тези пчели се срещат къде ли не – Южна Америка, Африка, Индонезия. Експертната оценка на нашите учени продължава да се търси за анализ на продуктите на такива пчели.

Преди няколко години възниква проблем с намаляването на броя на пчелите. Каква е причината?

„Това е свързано с употребата на пестициди и нарушаване на равновесието в екосистемите – казва акад. Банакова. – Особено голям шум се вдигна в САЩ, но там основната причина е, че пчелите ги местят едва ли не от Калифорния до Флорида, когато цъфтят бадемите тук, после цъфтят портокалите там. Качват ги на огромни камиони, за да опрашват. Това е бизнес за милиони, който причинява огромен стрес у пчелите. В Европа също е имало подобна практика, не у нас, но в Словения например. Но са ги качвали на каруци и са ги закарвали на 5 км разстояние, а не на стотици километри – и те почват да боледуват повече.

Природата дава много, но трябва да се внимава. И да не се доверяваме сляпо, че ако нещо идва от нея, то непременно е чудесно. Най-силните отрови също са от природата. Напоследък много модерни са хранителните добавки. На производителите им е забранено да пишат на етикета, че това лекува, но те намират други начини да рекламират продуктите си като лечебно средство.“