- Нова възможност за млади учени - 23/08/2023
- Очакват 63 000 първокласници на 15 септември - 23/08/2023
- Майсторина дебатите - 23/08/2023
Димитър Веселинов
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/for22.309kumi
Резюме. Целта на статията е да се представи историята на един френцизъм, въведен в българския език от поета публицист Христо Ботев1). Изследването се вписва в полето на диахронната емпрунтология, разглеждана като наука за проследяване на междуезиковите лексикални трансфери в тяхната хронологична проява. Обект на изследване е словоформата „франкофил“, като в процеса на работа е приложен методът на емпрунтологичния диахронен анализ, включващ установяване на първата текстова фиксация на френцизма в българския книжовен език. Представена е съдбата на думата във френския и в българския език. Паралелно с това са разгледани различните производни форми, които са съпоставени с българските им съответствия. Получените резултати позволяват да се реконструира българоезичната съдба на френското лексикално творение francophile във формален и семантичен план, като дава възможност да се сравнят конотативните употреби на френцизма „франкофил“.
Ключови думи: емпрунтология; емпрунтизъм; френчизъм; български език; емпрунтологичен анализ; франкофил
Влезте в системата, за да прочетете пълната статия
