Приоритет в началните училища трябва да бъде изучаването на българския език и литература, а в средните – на математика, точни науки, история и обществени науки. Това сочат резултатите от национално представително проучване относно културни нагласи и образователни потребности на българите, проведено през септември 2025 г. сред 1000 пълнолетни граждани от Библиотечно-информационния и изследователски парламентарен център в Народното събрание.
Според 49,2% от анкетираните в началните училища трябва да се отделят повече време и ресурси на българския език и литература.
За периода от 2005 до 2025 г. се наблюдава значително увеличение на интереса към родния език. Преди 20 години 30,4% от анкетираните са посочили, че българският език и литература трябва да бъдат приоритет в първите години от училищното обучение, а през 2018 г. – 28,5%.
На второ място с 12,9% в проучването се нарежда обучението по чужди езици. За сравнение през 2005 г. всеки трети анкетиран (30,7%) е бил на мнение, че чуждите езици са важни за подрастващите, а през 2018 г. това са отговорили 23,7% от интервюираните.
Според авторите на проучването по-лесният достъп до онлайн ресурси, приложения и международни програми за изучаване на чужди езици намалява зависимостта от училището в тази област. Засиленият интерес към родната литература и език вероятно е обществена реакция на глобализацията, която увеличава нуждата от укрепване на националната идентичност и култура. Освен това българският език се възприема като основа за грамотността и успешното усвояване на други предмети, което допълнително повишава неговата важност за началното образование в обществените представи.
Анализът на данните за последните двадесет години показва и
промяна в обществените нагласи към приоритетите на учебните предмети в средното образование.
Преди 20 години акцентите са поставени върху обучението по чужди езици (29%) и компютърни технологии (27%), докато българският език и литература (8%) и математиката (7%) са със значително по-малки дялове.
През 2025 г. се наблюдава обратна тенденция.
Според 22,8% от респондентите в средните училища трябва да се отделят повече време и ресурси на математиката и точните науки, докато в предходните проучвания те са били едва малко над 7%.
За важни се определят и историята и обществените науки (16,1%) и българският език и литература (14,5%). В същото време значителен спад бележат чуждоезиковото – от 29,2% през 2005 г. до 13,3% за 2025 г., и компютърното обучение – от 27% до 11,4%.
Поставянето на акцент върху езиковата подготовка (роден и чужд език) в ранните класове и изместването на предпочитанията към точните науки и историята в горните класове вероятно отразява нарастващите изисквания за конкретна подготовка и по-широка общообразователна компетентност, смятат авторите на проучването.
Изследването проследява и обществените представи за състоянието и проблемите на образователната система в България. Оценките на пълнолетните български граждани за нивото на образователната система са преобладаващо критични, като положителните оценки са два пъти по-малко от отрицателните. 38% от респондентите в изследването определят нивото на българското образование като „задоволително“ и „лошо“. Едва 1,4% от анкетираните определят образованието като „отлично“, а 18% – като „добро“.
Участниците в проведеното през септември проучване
открояват общо 58 предизвикателства през образователната система,
като авторите на изследването обединяват най-съществените в няколко основни категории.
На първо място 16,5% от интервюираните посочват качеството на подбора и заплащането на учителите. Посочилите този проблем са на мнение, че в страната съществува недостиг на квалифицирани преподаватели, докато наличният персонал е възрастен и претоварен с работа. В обществените представи българските учители са с ограничени права и нисък обществен авторитет, а заплащането на труда им се оценява като неадекватно.
Учебните програми са посочени като най-сериозния проблем на българското образование от 15% от анкетираните. Според участвалите в изследването учебните програми съдържат излишен материал, а от тях се премахват класически български автори. Учебните програми са прекалено тежки, като учениците, особено в началните класове, се претоварват.
Сред посочените в тази категория слабости са още: нивото на материалите не е съобразено с нивото на децата; изпитите са твърде тежки; децата не се учат да разсъждават самостоятелно, те наизустяват уроците, но не ги разбират; има малък брой извънкласни форми на обучение и упражнения; изопачава се българската история; липсва единно мнение за определени исторически периоди; предвидени са прекалено малко спорт и спортни мероприятия за учениците.
След това се нареждат два взаимносвързани проблема – липсата на семейно възпитание (13,1%) и лошата дисциплина на учениците (13%). Честите реформи и съдържанието на учебниците се посочват като съпътстващи фактори, които задълбочават кризата в образователната система, сочи още анализът на проучването.
Свързани статии:
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg
