Молекулен компютър – защо не?

С изследвания в тази област се занимава проф. Владимир Божинов от ХТМУ. Той е един от тазгодишните носители на награда „Питагор“.

„При определено въздействие една молекула може да излъчи точно определен сигнал, който всъщност отговаря на „въпроса“ (въздействието) с „да“ или „не“. Например да покаже дали се намира в среда, където се съдържа живак – вода, почва, жив организъм.“ Така проф. Владимир Божинов от Химикотехнологичния и металургичен университет – София, обяснява достъпно научните изследвания, с които се занимава. Те са в областта на функционалните флуоресцентни съединения със сензорни свойства и в частност – свойството на молекулите да изпълняват логически операции в двоична система. Направлението се радва на много голям световен интерес, а професорът е първият у нас, който започва да се занимава с тях. Работи с екип от учени, в който са включени млади изследователи и студенти. „Освен че са способни да „отговарят“ положително или отрицателно на определено въздействие, вече има изследвания, които показват, че молекулите могат да изпълняват почти всички логически функции, извършвани от полупроводниковите елементи. Резултатите, които публикувахме в тази област, се радват на голям интерес по света, което е признание за нашата работа“, разказва проф. Божинов. Това на практика означава, че след години молекулите могат да заменят полупроводниците при изработката на компютърни елементи. „Убеден съм, че молекулният компютър ще бъде факт, но може би няма да съм жив, за да го видя. В момента всички компютърни елементи стават все по малки, но процесът не е безграничен. Един компютърен чип заема определено минимално пространство, в което могат да бъдат поместени милиони молекули. Всяка от тях може да изпълнява функциите на чипа. Тогава бихме говорили за скорост, мощност и памет, за каквито сега не смеем да мечтаем“, споделя ученият. Сензорните свойства на молекулите намират приложение и в медицината. Екипът на проф. Божинов има публикации и в тази сфера, по които работи в сътрудничество с колеги от Института по микробиология при БАН. Разработките са представени на престижен конгрес в Португалия, където предизвикват небивал интерес. „Изследвахме как молекулите могат да „сигнализират“ за наличие на кисели органели в околоклетъчното пространство. За медиците това е знак за раково заболяване. Подобен молекулен метод за диагностика може да бъде много полезен“, пояснява професорът. Той допълва, че в момента по медицинските приложения на тези молекулни свойства работят много екипи по света, а той и колегите му са се фокусирали върху изследвания, свързани с приложението в компютърните технологии.

Четете повече в бр. 23, 9 – 15 юни 2016 г.

Свързани статии:

Общи усилия за бъдещето Медицинският в Плевен с две нови специалности Проф. Младенов с нов ректорски мандат в Пловдивския университет „Снежни спортове“ на НСА на 70 години