Педагозите съветват – бъдете приятел, а не съдник на детето си
Анелия ВРАЧЕВА
По материали
от чуждия печат
Колко силно желаем нашите деца да са щастливи! Понякога това желание напълно ни заслепява и допускаме фатални грешки във възпитанието. Една от най-грубите е да се изискват от детето само отлични бележки по всички предмети, да му се натяква, че от това зависи бъдещето му или най-малкото почивката на море през лятото. Но какво лошо би могло да има в това детето ни да има висока диплома? Много родители заявяват, че са били отличници в училище и затова изискват от децата си същото. Но преди да го направите, е добре да помислите.
Представете си следния случай. Дъщеря ви е отличничката на класа, от горе до долу – шестици в бележника. Но един ден виждате в тетрадката ѝ тройка. „Какво е това?“, строго питате. Момичето се разплаква и признава, че се е страхувало да не я накажете, защото очаквате винаги да получава шестици.
Това означава, че със собствените си ръце сте издигнали помежду ви стена от страх и недоверие.
А до какво би довело това, ако не е изплувала истината за злощастната тройка, е трудно дори да си представим. Важното е навреме да осъзнаете последствията от собственото си поведение.
Когато изискваме от детето, трябва да си отговорим на въпроса на кого е нужно това – на него или на нас, родителите. А и всеки е наясно, че не бележките са важни, а знанията. Но защо тогава при лоша оценка започваме да се караме, да забраняваме, да изискваме. Едно е абсолютно сигурно – това травмира психиката на детето и убива доверието му към родителите.
Някои семейни психолози настоятелно съветват да не се засяга темата за училището. Как детето се учи, е негова лична работа. По-добре е да се общува с него по житейски въпроси, вместо да се чете морал за тройката по математика. Важно е то само да осъзнае какво му е интересно, и да се развива в тази посока. А не да препрочита за пореден път нелюбимата книга, вместо да прави експерименти по любимата физика.
Най-страшното е, когато самите родители някога са били отличници, но са останали нереализирани в живота. Не са намерили мястото си и работят нещо, което не обичат. Не могат да си позволят почивка на местата, които биха искали, правят покупки според възможностите си, а не според желанията. Настоявайки децата им да се учат за „отличен“, те противоречат на самите себе си. Защото за децата е изключително важен родителският пример, а не просто изискванията.
Ако детето ви се тревожи преди всяко контролно, а преди изнасянето на резултатите от външното оценяване изпада в нервна криза, то в края на училищното обучение то вече ще е с напълно разбита психика. И сблъсквайки се с житейските трудности, ще се превърне в невротик. Едно е, когато му се удава с лекота всяка наука и то учи за свое удоволствие, а съвсем друго – когато от него се изисква успех на всяка цена и всеки пропуск се наказва.
Не погубвайте личността у детето и не посявайте страха в сърцето му още от детството. Бъдете му не просто родител, който го храни, облича и вечно напътства, но и разбиращ приятел. Ако поощрявате талантите му, то непременно ще стане успял човек в бъдеще. Няма да се страхува да получи тройка в живота, а уверено ще последва мечтата си. Обичайте, помагайте, подкрепяйте, вярвайте в детето си и направете така, че то да повярва във вас – неговите родители, а не да се страхува.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg