Проф. д.н. Стоян Ставру
Българска академия на науките
https://doi.org/10.53656/phil2024-01-02
Резюме. Статията разглежда т.нар. „револвираща собственост“ като метамодел на притежание, чиято структура позволява смяна (завъртане) на включените в нея разнородни компоненти, всеки от които може да постига различни цели по различни начини. Посочено е, че метамоделът на револвиращата собственост може да бъде използван при създаването и структурирането на модели на притежание върху определени вещи, които изискват отчитането на специфични социални и екологически съображения. В този контекст е направено и разграничението между ян собствеността („класическата“ частна собственост, използвана като инструмент за растеж чрез извличане и натрупване, аналог на т.нар. „екстрактивна“ собственост) и ин- собствеността (ангажирано притежание, в чието съдържание се включва здравословен баланс между права и задължения, т.е. гъвкаво разпределение на различни компоненти, насочени към постигане на устойчиво равновесие, аналог на т.нар. „генеративна“ собственост). Представена е тезата, че колкото по-бързо бъде преодолян „свещеният“ характер на ян собствеността и той отстъпи от доминацията си чрез интегрирането на балансиращи ин компоненти, толкова по-лесно и по-ефективно юристите ще могат да предложат нови разнообразни модели на собственост. Откриването и признаването на комплексността на природата предполага и по-голяма сложност на съвременното вещно право. Време е вещното право да преосмисли своите непоклатими аксиоми и да потърси адекватно решение на съществуващите днес предизвикателства пред човечеството.
Ключови думи: собственост, растеж, притежание, екология, етика
