Възвръщаемостта на инвестициите в изследователска и развойна дейност идва често пъти след години и е много по-устойчива. Но много хора
все още не осъзнават огромната полза, която тя носи за обществото
Интервюто взе
Зина СОКОЛОВА
Госпожо Ангелиева, кой според вас е най-важният акцент в публикуваната наскоро актуализирана Национална пътна карта за научна инфраструктура?
– Националната пътна карта за научна инфраструктура е стратегически документ, който е публичен и отворен към цял свят. Заедно с останалите пътни карти на държавите членки той участва във формирането на ангажиментите на Европейския съюз за развитие на паневропейските знакови инфраструктури. Българската пътна карта е своеобразен „вход“ към света на върховите научни изследвания и стимулира по-голямото ни участие в „Хоризонт Европа“. Тя е и важен институционален механизъм за създаване на мрежи между наши изследователски звена за оптимално споделено използване на наличния инфраструктурен и научен капацитет на страната, както и постигане на относителен баланс на разпределението му по научни области.
Фокусът върху Пътната карта не е случаен. Тя е един от основните документи, свързани с изграждането на модерна и висококачествена научноизследователска екосистема. Това е и доказал се във времето качествен, устойчив и разпознаваем инструмент, който е много прозрачен и прави постиженията на българската наука по-видими. А това е много важно. Иска ми се да припомня някои неща, които често забравяме, защото сме част от Европейския съюз и се чувстваме като пълноправен негов член. Но в началото на хилядолетието имаше много подготвителна работа, за да докажем, че можем да бъдем равностоен партньор в Съюза, включително и по отношение на науката и иновациите. Тогава едно от изискванията беше страната ни да направи цялостно картографиране на наличната научна инфраструктура и да посочим в кои области имаме успехи и предимство. Искам да подчертая, че под инфраструктура не се разбира само оборудването, физическата среда, машините, но и експертите в съответните области. Тази диагностика започна да се прави още 2005 – 2006 г. с представители на Европейската комисия и беше част от преговорния процес за присъединяването ни към ЕС. С публикуването на Пътната карта се стремим да продължим този полезен процес и да го направим по-устойчив.
– Подчертавате необходимостта от устойчивост. Как може да бъде постигната тя?
– С този документ искаме да гарантираме политическия и финансовия ангажимент на държавата по отношение на тези обекти, независимо кое правителство е на власт. Страната ни има ангажимент да поддържа своята научна инфраструктура и да изведе приоритетни облас-
ти, в които имаме значими постижения. Пътната карта е един от инструментите за постигане на тези цели. Много хора критикуват едни или други инвестиции в науката, спори се защо в Пътната карта са включени или не дадени обекти. Но инфраструктурите са съвсем различни и не бива да бъдат поставяни под общ знаменател. Затова трябва да се знаят обстоятелствата, породили създаването на Пътната карта, както и поетите от страната ни ангажименти.
По различни причини до това правителство инвестиции в поддържането и изграждането на научната инфраструктура почти не са правени или са много откъслечни. Няма съществено финансиране на обектите в първия вариант на Пътната карта от 2008 г., като една от причините е и икономическата криза 2008 – 2009 година. Можехме да сме много по-напред в момента. В края на 2017 г., когато се актуализира Пътната карта за научна инфраструктура 2017 – 2023 г., са направени първите инвестиции за реализация на амбициозни проекти. И реално още не можем да видим истинските резултати, макар че има такива.
Пътната карта трябва да се актуализира на определени периоди, тази поредна актуализация я правим дори малко предсрочно. Тя не е породена само от необходимостта от осъвременяване на инфраструктурната екосистема, но и с оглед на предизвикателствата, свързани с новия програмен период. А те са по-широко разпространение на иновации, дигитална трансформация, посрещане на предизвикателствата на климатичните промени и подготовка за зеления преход. Настоящата 2020 г. е ключова по много причини – например епидемията от COVID-19 пос-
тави нови приоритети на самата европейска политика. Наложи се Европейската комисия да преразгледа някои от своите политики за следващите 5 години. Това се случи и в сферата на науката и иновациите, където научната инфраструктура и споделянето на данни са водещи. Преди три седмици Комисията публикува новата визия за Европейското научно пространство, където научната инфраструктура е изведена като съществен елемент. Тя би следвало да има две функции. Едната е свързана със задълженията на държавите членки по отношение на единното научно пространство. Европа трябва да изгради общ пазар за научните изследвания, който да се конкурира с Америка и Китай. Затова са необходими инвестиции в научната инфраструктура, защото иначе няма да има възвръщаемост на вложените средства, няма да се създадат условия за иновации, няма да можем да задържаме младите хора в науката. Визията на Европейската комисия и на нашия комисар Мария Габриел, която подкрепи новите държави членки, е, че и в науката и иновациите трябва да има политика на приобщаване.
Свикнали сме да говорим за приобщаващо образование, но и в науката има пропаст между напредналите и по-изоставащите държави. През последните 20 – 30 години много млади учени отидоха от периферията на Европа към нейния център, където освен високи заплати има фантастични условия за работа. Затова сега говорим за приобщаващ характер на научните изследвания и иновации.
– Актуализираният вариант на Пътната карта показва, че тя разширява своя обхват и включва нови обекти. Какво трябва да знаем за тях?
– Преди да кажа нещо за тях, искам да подчертая, че имаме обекти, които са част от паневропейската Пътна карта. Всяка държава преценява какво притежава като уникална инфраструктура или област на знанието, което иска да съхрани. Затова избързахме малко с актуализацията. Третото издание на този документ съвпадна с т.нар. европейски конкурс за нови, пан-
европейски проекти, който приключи през 2019 година. Поканихме всички български колективи, които ще влязат в европейската Пътна карта, да кандидатстват и за национално финансиране.
И мисля, че постигнахме много добър баланс. В старите обекти са направени и се правят съществени инвестиции, но са включени и 12 нови обекта. Те отразяват тенденциите в развитието на науката в България. От тези нови обекти 7 са част от европейски структури. Те са много интересни и са от национално значение. Свързани са с развитието на селскостопанския и икономическия сектор, медицината, здравословното хранене, физиката и инженерните науки, космическите изследвания, околната среда и социалните и културните иновации.
– А кои са уникалните обекти за България в Пътната карта?
– България е определила като свое уникално съоръжение Обсерваторията в Рожен. Пътната карта не е за фундаментални и за приложни, а за качествени изследвания, в които имаме някакво водещо предимство. В годините Обсерваторията поостаря, дори съседна Гърция вдигна телескоп малко по-високо от нашия. Но ние имаме много добра база и по-голям научен потенциал. Затова в момента подновяваме апаратурата в Рожен. Така успяхме да включим България в паневропейската инфраструктура LOFAR за нискочестотни изследвания, на която Холандия е координатор. Ставаме част от голяма мрежа, което помага да привлечем много чуждестранни учени. Покрай изследването на тези астрономически обекти се повишава и публикационната активност, развиват се нови математически модели, създават се нови софтуери, комуникационни връзки, нови модели на преподаване в училищата и университетите.
Друга уникална инфраструктура е базата ни в Антарктида. Действително сме най-малката държава и единствена от нашия регион, която от години инвестира на Южния полюс. Миналата година в Пловдив се събраха на среща всички антарктически държави – над 50. На този форум се видя, че България е уважавана в това антарктическо семейство. В последните 3 години започна изграждането на нова база с модерна лаборатория. Но освен изследванията, свързани с климата, работата на нашите учени стимулира развитието на още логистични високотехнологични дейности – изработването на специални корабни съоръжения, на специални облекла, изграждането на нови сателитни системи за пренос на данни.
Част от новите обекти в Пътната карта отварят нови пътища за интернационализация на българските научни постижения чрез осигуряване на база за работа в международни консорциуми. Трябва да се знае, че няма как да се участва в международен изследователски проект без условия за провеждане на експериментална дейност у нас, без условия за провеждане на изследване, зададено от чуждестранния партньор. Участието само с хора и техните знания в международни проекти често означава „изсмукване“ на нашите кадри навън. Тази практика трябва да остане в миналото.
– Какви други тенденции показва Пътната карта?
– Досега у нас не са правени инвестиции в областта на екологичните системни изследвания, а сега те влизат като знакови проекти в Европейската пътна карта за научна инфраструктура. Европейските държави от години инвестират много средства в тази сфера. Ние, за съжаление, още не сме започнали. Но пък имаме добра инфраструктура, като Института за биоразнообразие, Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ), Националния институт по геофизика, геодезия и география. Те разполагат с огромна инфраструктура, която не е надграждана 30 години. В Националния природонаучен музей има колекции за биоразнообразието в България от влечуги, насекоми, растителност, които се съхраняват в остарели помещения и контейнери, правени по поръчка на цар Борис III. Но сега сме 2020 г.
и е необходимо да има сериозно модернизиране на базата, необходима е дигитализация на музейните фондове.
Още веднъж искам да подчертая – всички проекти в Пътната карта изискват много средства, а възвръщаемост не може да има веднага. Повечето хора разбират под възвръщаемост нещо, което се произвежда днес, утре да донесе печалба. Но в науката и образованието тези процеси са по-дългосрочни. Възвръщаемостта идва често пъти след години, но пък е много по-устойчива. Трябва да отваряме науката към обществото. Не всички осъзнават колко полезна и необходима ни е тя. Затова е от значение да обясним на данъкоплатеца защо инвестираме в наука, в обектите от Пътната карта, защо това е точно толкова важно, колкото и инвестициите в социални помощи, в заплати на медицински сестри.
– Веднага след Пътната карта бе публикуван за обществено обсъждане и Годишният доклад за състоянието и развитието на научните изследвания през 2019 година. Какво трябва да ни покаже един такъв документ?
– Тук има два аспекта. Единият е чисто технологичен. По Закона за научните изследвания всяка година трябва да се прави такъв доклад. С приемането на това изискване в Закона държавата декларира, че иска да упражнява и контрол върху неговото изпълнение. Но лично аз смятам, че този подход е неефективен. Тук същественият въпрос е стига ли този доклад до по-широката общественост. Затова решихме не само да събираме данни и да ги публикуваме, но да изведем отделни приоритети в доклада. Да видим къде са нашите университети по отношение на европейските политики, на младите учени, по отношение на комерсиализацията на научните постижения. Подобен по-фокусиран анализ не допада на всеки. На някои не им харесва тази прозрачност. Цяла година се работи по този доклад и това е огромен труд. Важно е да продължим да го правим, както изисква Законът. Не съм сигурна дали трябва да е всяка година, а не примерно на 3 години. Но при всички случаи искаме да е много по-публичен, и се опитваме да правим това чрез Портала за наука, където качваме отделни профили – на Българската академия на науките, на Софийския университет. Но искаме да има и профили на Русенския университет, на Шуменския университет.
Докладът се прави за всички научни организации, за да има видимост на тяхната дейност, а и те да видят помежду си какво правят. Не всички от тях имат добри сайтове, не популяризират достатъчно своите постижения. Липсва им, като цяло, маркетингов подход и разбирането за отговорността на науката към гражданите. Те се отчитат към министъра, към еврокомисаря, към своите партньори. Но трябва да се отчитат и към данъкоплатците. В Европа вече се говори за т.нар. гражданска наука – т.е. че самата наука може да стане по-интересна, когато включваш и хората. Това не означава те непременно да се занимават с научна дейност, а по-скоро да бъдат хора, които могат да дадат идеи за изследвания върху социални проблеми. Затова говорим за социални иновации – било за незрящи хора или пък аспекти на екологичното хранене. Подобен проект направиха от Университета по хранителни технологии в Пловдив. Те призоваха хората да гласуват какви здравословни продук-
ти искат да ядат.
– Как върви изпълнението на Националните научни програми? Колко средства са заделени за тях? Как тези програми подпомагат да се повиши качеството на научните изследвания у нас?
– Чрез програмите се постигат качествени научни резултати в полза на икономиката и обществото, създава се критична маса от учени за работа по обществени предизвикателства, както и се привличат млади учени за кариера в областта на науката за създаване на ново поколение висококвалифицирани специалисти. Това допринася за преодоляване на фрагментацията в научнизследователската система, консолидиране на научноизследователския потенциал и споделено използване на изградена инфраструктура.
В рамките на отделните програми се извършват изследвания на климата, водните ресурси, бедствията, културноисторическото наследство, цифровите технологии и технологиите за електронно здравеопазване, изследвания в областта на здравословните храни и биотехнологиите, за нисковъглеродни енергийни източници и др. Програмите се изпълняват за период между две и пет години.
Постигнатите на този етап резултати са: разработени тематични бази данни и модели на карти, свързани с опасни геоложки явления в областта на околната среда, изградени информационни системи, регистри и софтуерни инструменти в областта на квалификацията и оценяването на педагогическите специалисти, създадени алгоритми за изследвания на качеството на биопродукцията на ценни видове лечебни растения и оценка на биологично базирани продукти и храни. Извършени са теренни и архивни проучвания и са разработени научноизследователски и образователни програми в областта на културноисторическото наследство, както и методики за теренно проучване на туристическото търсене на съществуващите и класифицираните културно-туристически атракции за нуждите на културния туризъм. Разработен е компютърен модел за изграждане на модул на семантична оперативна съвместимост на компоненти на системите за електронно здравеопазване и е изградена система за изпращане на бързи известия, интегрирана с болничната информационна система (БИС), като автоматизирано се извлича възможно максималният набор от данни за пациентите и лекарите. Осигурени са автоматизирани системи за тестване на нуклеинова киселина, или т.нар. NAT диагностика на дарената кръв, в трансфузионната система на Република България. Резултат от Националните научни програми са и научни публикации в международни бази данни и регистрирани патенти. По програмата „Млади учени и постдокторанти“ чрез предоставяне на допълнителни възнаграждения са подкрепени около 2000 млади учени и постдокторанти от
17 висши училища и научни организации на база постигната висока интензивност на научната продукция през последните 3 години.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg