Все повече технологии с потенциал в отбраната и сигурността ще се зараждат в гражданския сектор
Стоян СТОЯНОВ
Доц. Генов, как се стигна до избирането на Института по отбрана за тестов център на НАТО за разработване на нови технологии?
– По врeме на среща на високо равнище на НАТО през юни 2021 г. бе заявено създаването на Ускорителя за иновации в отбранителния сектор в северноатлантическия регион – DIANA (Defence Innovation Accelerator for the North Atlantic), ключов елемент от който са тестовите центрове на НАТО.
Ускорителят за иновации ще подпомага технологичното сътрудничество и обмена на информация между съюзниците чрез засилване на способностите за граждански иновации, сътрудничеството между академичния и частния сектор, включително с новосъздадени компании, както и развиване на следващото поколение технологии, които отговарят на нуждите за сигурност и отбрана.
Впоследствие през септември 2021 г. в резултат на кореспонденцията на национално ниво с НАТО преценихме, че можем да допринесем за развитието на иновациите на национално ниво. И нашето предложение беше да станем тестов център, защото трябва да съществува организация с експертиза в областта на отбраната, която да тества нововъзникващи технологии. Изпитванията, наред с научните изследвания и развойната дейност, са в рамките на функционалните задължения на Института.
Тестовите центрове са важни, като елемент от иновационната екосистема в България и одобрените по тази инициатива на НАТО два тестови центъра в страната трябва да бъдат част от нея. Тази ефективна национална иновационна екосистема ни е необходима, защото трябва да осигури безпрепятственото възникване и прилагане на технически решения и концепции.
– Какви са следващите стъпки за започване дейността на тестовия център във Вашия институт?
– Декларирали сме, че имаме моментна готовност между 60 и 90% в зависимост от нивото на технологична зрялост на изпитваната концепция или прототип. Но 100-процентова готовност едва ли имат и останалите тестови центрове (общо 47). Проучваме възможността за сертифицирането на тестовите центрове на НАТО. Предприели сме стъпки в тази посока и сме амбицирани до края на годината нашият тестов център да заработи. Но най-важно е да бъдат развивани иновациите в България – тестовите центрове са само елемент от иновационната екосистема. Ако тя не работи ефективно, само по себе си наличието на тестови центрове няма как да подпомогне развитието на иновациите на национално ниво.
– Какви решения и технологии ще изпитвате?
– Ще изпитваме решения, създадени в България и в други държави от НАТО. Както отбелязах, очаква се технологиите, свързани с отбраната и сигурността, все повече да възникват в гражданската сфера. Ще оценяваме доколко дадена цивилна технология е приложима в отбраната и сигурността. Разбира се, ще бъдат тествани и технологии, разработени от организации с подчертана насоченост на развойната дейност и производство в областта на сигурността и отбраната.
– Какви предизвикателства пред работата Ви поставя решението да станете част от Ускорителя за иновации в отбранителния сектор в Северноатлантическия регион?
– Имаме известно ограничение – ние сме научна организация, създадена по Закона за админис-
трацията. На практика, това ни ограничава откъм възможности за увеличаване на личния състав. Но сме разработили механизми, които ни позволяват да привличаме необходимите ни външни експерти и изследователи. Този тестов център, поне в началото, ще бъде реализиран с наличния състав.
Предизвикателство е и финансирането на такъв тип център по начин, който позволява той да се развива паралелно с нововъзникващите технологии, за да могат те да бъдат изпитвани. Имаме две функциониращи лаборатории. Ще разработим и проект на инвестиционен разход и ще търсим финансиране, за да развием допълнително базата си така, че да работим адекватно.
– Какъв е опитът на Вашия институт в областта на тестването?
– Институтът ни е създаден през 2009 г., но не възниква на празно място. Ние сме продължител на функциите на Военния научно-технически институт към Министерството на отбраната и на Изпълнителната агенция „ИКИ на ВТИ“.
Имаме множество отговорности по процеса на придобиване на отбранителни продукти. Ние сме структурата, която е отговорна за разработването на техническите спецификации. Впоследствие имаме отговорности по отношение на изпитването на тези продукти и осигуряване на качеството, в частта която Министерството на отбраната прецени. Институтът по отбрана е методически ръководител на Централния артилерийски технически изпитателен полигон в Змейово. Там се предоставят перфектни възможности за тестване на решения, които са с различно ниво на технологична зрялост – над 6.
Зад гърба си имаме и опит в работата по 20 международни проекта, съфинансирани от Европейския съюз и НАТО. Става дума за проекти на Организацията за наука и технологии на НАТО (STO) – например за изследване използването на леки материали за балистична защита. Участвахме и в проекти по Програмата на НАТО за мир и сигурност (SPS) относно изграждане на киберустойчиво общество в Югоизточна Европа и за експресни киберанализи за отбранителна осведоменост за ситуацията в реално време. Институтът има опит в проекта на Европейската агенция по отбрана (EDA) – например за стратегически анализ на пазарните фактори върху отбраната на ЕС или за прогнозна методология за анализи на информацията за технологиите.
По програма „Хоризонт 2020“ на Европейската комисия се включихме в проектите ROBORDER (автономен комплекс хетерогенни роботи за водене на гранично наблюдение), CAMELOT
(С2 усъвършенствани технологии за водене на реално наблюдение в различна обкръжаваща обстановка), ECHO (европейска мрежа от центрове за киберсигурност и хъбове на компетентност за иновации и операции), FOLDOUT (откриване на нелегални трансгранични действия през растителността), MEDEA (създаване капацитет на „средиземноморските практикуващи специалисти“ за ефективен отговор на нарастващите предизвикателства в областта на сигурността), CREST (борба с престъпността и тероризма с автономна платформа, поддържаща IoT, базирана на екосистема от усъвършенствани технологии за разузнаване, операции и разследване) и редица други.
Институтът участва и в научния проект EDIDP 2020 FIRES за разработване на 155-милиметрови артилерийски снаряди и ракети от следващо поколение, финансиран от Европейския фонд за отбрана.
От 2011 г. на Института по отбрана са възложени и функциите по управление и организиране работата на българската страна с Организацията за наука и технологии на НАТО – най-големия изследователски форум в света, в областта на отбраната и сигурността. Институтът участва и в Европейската агенция по отбрана.
По отношение на тези проекти за миналата година сме избрани за най-успешната организация в областта на сигурността и отбраната по отношение на международните проекти, съфинансирани с инструменти на ЕС.
– Какви партньорства развивате?
– Обособяването ни като тестов център предполага развиването на различни нови партньорства. На първо място, това ще е
сътрудничество с другия български тестов център – института „Големи данни в полза на интелигентното общество“ (GATE). Официално сме им предложили подписването на меморандум за разбирателство. Предстои да се споразумеем как ще си взаимодействаме и ще си помагаме.
Ще отбележа, че Институтът има изградени партньорства с над 50 академични институции в страната и чужбина. Имаме подписани споразумения, които ни помагат и в запълването на вакуума от специалисти. По този начин по-лесно можем да привличаме външни лица за решаването на конкретни проблеми.
Работим и с институти на Българската академия на науките. Посредством Центъра за изследвания по национална сигурност и отбрана – БАН, с повечето от тях сме партньори и в Националната научна програма „Сигурност и отбрана“, в която Институтът е водеща организация заедно с Военната академия „Г.С. Раковски“. Партнираме си и по ред други инициативи.
В подобни партньорства е ключът да се развиваме и да работим ефективно. Не може да разчитаме да поддържаме голям щат, а и този свързан свят предполага изграждането на мрежова структура с други научноизследователски организации и дори с отделни експерти и учени. Разбира се, предвид спецификата на нашата дейност, става дума за утвърдени партньори и за спазване на определени правила на конфиденциалност и достъп до класифицирана информация. Трудно е, но нямаме избор.
– Освен научна институция Институтът по отбрана има ангажимент и към образованието в страната.
– В Института по отбрана работят 17 хабилитирани лица. Не мога да отрека, че въпросът за кадрите е труден. Защото не е лесно да се мотивират хора да се занимават с наука – особено с наука в нашата област, където има известна специфика. Основно създаваме нашите кадри сами. При нас академичният състав е фокусиран най-вече върху научните изследвания, а не към преподавателската дейност, въпреки че голяма част от хабилитираните лица в Института са и хонорувани преподаватели в други висши училища.
Предлагаме обучение и сме акредитирани по 11 докторски програми. Тези докторски програми са внимателно подбрани, като взимаме предвид в кои важни сфери за сигурността и отбраната на страната има недостиг на експерти на национално ниво и в кои направления трябва да се развиваме. Може би и затова някои от тях не изглеждат атрактивни, но пък са необходими с оглед на казаното от мен, а и на профилирането на индустрията в областта на отбраната. Нормално основният интерес е към програмите, свързани с информационни системи и киберсигурност. Към момента обучаваме 7 докторанти.
А бъдещите докторанти могат да избират между множество теми, като нанокомпозити за балистична защита, развиването на нови концепции за монокуляр за нощно виждане, изследване на бистатични и мултистатични пасивни радарни системи за откриване на безпилотни летателни апарати, проучване на възможности за използване елементи на изкуствения интелект при провеждане на кибероперации и много други.
– Какви са следващите ви цели?
– Има още неща, които биха могли да се подобрят в работата ни. Имаме амбициите и вижданията да засилим развойната дейност на Института, разбира се, не самостоятелно, а в партньорство с национални и международни организации. Смятам, че основните инициативи, които сме предприели – и за разширяване на лабораторната база, и на възможностите за експериментиране и изпитване, ще ни дадат по-висок потенциал и съответно ще бъдем още по-желан партньор на останалите научноизследователски организации и индустрията.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg