Висшистите предпочитат България

Все повече висшисти след завършването си намират реализация в България. Делът на завършилите висше образование у нас, които не се осигуряват в страната, спада до 14% през 2023 г. от близо 17% през миналата година и от над 25% през 2014 г. Това стана ясно при представянето на новото издание на Рейтинговата система на висшите училища в България. Подобряване на реализацията на завършилите висши училища на пазара на труда, повишаване дела на чуждестранните студенти и увеличаване броя и влиянието на научните публикации на родни учени и преподаватели отчете още министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков.

„Макар и фатално число, 13-ото издание на Рейтинговата система е може би най-доброто от всички досега. През тези години Рейтинговата система се разви на база диалога с висшите училища, академичната общност, Националната агенция за оценяване и акредитация и става все по-добра“, заяви проф. Цоков. А зам.-министърът на образованието и науката проф. Генка Петрова отбеляза, че през миналата година българската Рейтингова система на висшите училища е обявена за най-добрата в световна класация на рейтинговите система поради нейната изключителна детайлност и изчерпателност и заради възможността за много вътрешни класации.

Министър Цоков подчерта, че Рейтинговата система има една много важна функция – данните от нея се използват за формиране на национални политики в сферата на висшето образование. „През тази година тя стана значима част и от комплексната оценка на качеството на работата на висшите училища, която е много важна за тяхното финансиране. Това е сериозна крачка напред българското висше образование да се оценява на база конкретни данни и анализи, насочени към установяване на качеството. И може би това е една от малкото сфери в нашата страна, в която финансирането е пряко обвързано с изследването на данни и оценка на качеството на постигнатите резултати. По този начин Рейтинговата система за висшите училища се превърна в инструмент за образователни политики“, заяви министър Цоков.

Министърът подчерта, че Рейтинговата система е много важна и за бъдещите кандидат-студенти и техните родители, защото дава данни за различните положителни страни на университетите. Показва и каква е значимостта на висшето образование в България от гледна точка на пазара на труда. „Например отчита се, че сериозно намалява броят на безработните висшисти. Расте процентът на реализация в рамките на професии, които изискват висше образование. Нараства и доходът на завършилите студенти, като за някои професионални направления е между 4000 и 6000 лв. Това означава, че висшето образование в България дава добавена стойност по отношение на професионалното развитие на българските студенти“, посочи министърът.

Проф. Цоков коментира в отговор на въпрос, че приемът в различните професионални направления за следващата академична година ще бъде обсъден подробно с работодателските организация, за да се прецени в кои сектори и в какво време са необходими кадри за икономиката. Той изрази надежда процесът да бъде завършен преди април 2024 г.

Подробности от тазгодишната Рейтингова система представи Георги Стойчев от консорциума „Институт „Отворено общество“ – София, и „Сирма Солюшънс“. Според данните делът на регистрираните безработни, завършили висше образование в страната през предходните 5 години, се задържа близо до миналогодишните малко над 2% при нива от 3,5% през 2021 г. Подобряват се и други показатели за реализацията на завършилите на пазара на труда.

Делът на наетите висшисти, които през първите 5 години след завършването си работят на позиция, за която се изисква висше образование, нараства до над 59% през 2023 г. при 54% през миналата година и при 46% през 2014 г.

Средният облагаем доход на завършилите също нараства достига до над 2200 лв. през 2023 г. при 1839 лева през миналата година и едва 980 лева през 2015 г.

Най-ниска безработица (под 1%) се наблюдава сред завършилите професионалните направления „Медицина“, „Фармация“, „Стоматология“, „Военно дело“ и „Математика“, а най-висока сред завършилите „Социални дейности“ (3,4%).

Най-висок среден облагаем доход получават завършилите „Информатика и компютърни науки“ и „Военно дело“ (над 4000 лв.), следвани от тези, които са завършили „Металургия“, „Математика“, „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“, „Комуникационна и компютърна техника“ и „Национална сигурност“ (между 3000 и 4000 лв.). На ниво конкретно висше училище най-висок среден облагаем доход имат завършилите „Информатика и компютърни науки“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – 6469 лв., при 5592 лв. регистриран през миналата година, следвани от завършилите същото направление в Нов български университет – 5767 лв. при 4333 лв. през 2022 г.

Рекордно равнище от 5,08 достига и средният успех от дипломата на приетите в I курс студенти в страната. По конкретни висши училища с най-висок успех от средното образование са приетите първокурсници в направление „Информатика и компютърни науки“ на Софийския университет (5,75), следвани от тези в направленията „Обществени комуникации и информационни науки“ на Американския университет и в „Медицина“ на Медицинския университет – София (5,72).

Трите професионални направления с най-много действащи студенти през 2023 г. са „Икономика“ с 24 906, „Педагогика“ (16 900) и „Медицина“ (12 660). Най-малко студенти се обучават в направление „Теория на изкуствата“ – 48.

Висшето училище с най-голям брой действащи студенти е СУ „Св. Климент Охридски“ – 19 167, следвано от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ с 16 226 и УНСС с 14 358 обучаващи се. Две са висшите училища, които имат под 100 студенти – 85 студенти има в Театралния колеж „Любен Гройс“, а 94 са студентите в Европейския политехнически университет в Перник.

Стойчев посочи още, че в рамките на последното десетилетие делът на чуждестранните студенти в България се удвоява – от около 4% през 2013 г. до над 8% от действащите студенти през 2023 г., което е средното равнище за ЕС. Прави впечатление обаче, че в последните години този ръст се забавя, което налага промяна на модела на привличане на студенти. Досега това става основно в медицински специалности, като делът на чуждестранните студенти е най-голям в направленията „Медицина“ (57% от действащите студенти, което е рекорд в Европа), „Стоматология“ (46%) и „Ветеринарна медицина“ (31%). Освен това 90 на сто от чуждестранните студенти са от европейски държави, докато в западните университети голям дял имат и обучаващи се от други региони по света. Стойчев отбеляза, че е необходимо разнообразяване на профилите за обучение, в които привличаме чужди студенти както и регионите, от които идват те.

Данните показват още, че в страната има 128 съвместни програми, предлагани от български висши училища в партньорство с чуждестранни образователни институции. В подобни програми през 2023 г. са се обучавали 2,8% от действащите студенти в страната.

Прави впечатление, че намалява броят на студентите, обучавани в частни висши училища, като от близо 15% преди десетина години той пада до 11 на сто.

Продължава и тенденцията за повишаване броя и влиянието на научните публикации на българските висши училища, регистрирани в глобалните библиографски бази данни. Броят на научните публикации на българските висши училища в библиографската база данни Web of Science през петгодишния период 2018 – 2022 г. е над 24 000 и надхвърля с около 3500 тези през предходния изследван петгодишен период (2017 – 2021 г.). Броят на публикациите в Scopus през периода 2018 – 2022 г. е малко над 27 000 и надхвърля с над 6000 броя на публикациите през предходния изследван петгодишен период (2017 – 2021 г.).

Лидери

Софийският университет е начело в класациите в 22 от 28 професионални направления, в които предлага обучение. Най-старото ни висше училище доминира в 4 от деветте области на висшето образование.

Техническият университет е начело в 6 професионални направления от деветте, в които предлага обучение. Медицинският университет в София е лидер в от 5 от петте направления, в които обучава студенти. ХТМУ е лидер в три ПН. Три извънстолични висши училища водят в по две направления – това са Американският университет в Благоевград, Аграрният университет в Пловдив и Тракийският университет в Стара Загора. Общо 21 висши училища са начело в поне едно професионално направление.

Прави впечатление обаче силната регионализация – лидерите във всички професионални направления се намират в Южна България, като само в едно – „Военно дело“, водачът е в Северна България.