Нели Кожухарова, директор на БУ „Чучулига“: Децата, които учат при нас, са истински герои

Нели Кожухарова, директор на БУ „Чучулига“ Снимки БУ „Чучулига“

Нели Кожухарова е родена във Враца, където учи до завършване на средното си образование. Продължава обучението си във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и започва преподавателската си дейност като учител по история в Механотехникума „Н.Й. Вапцаров“ – Враца. След това работи в детска градина във Велико Търново и като библиотекар в Централната университетска библиотека на Великотърновския университет. От 2003 до 2007 г. преподава български език в Православния университет „Св. Йоан Богослов“ в Москва. От 2010 г. живее в Лондон, а от 2016 г. е учител в Българското училище „Чучулига“ в Лондон, както и негов ръководител.

Разговорът води Диляна КОЧЕВА

– Г-жо Кожухарова, тази година БУ „Чучулига“ е организатор на конкурса по четене за ученици от I и II клас „Царица/Цар на буквите“. Колко деца очаквате?

– Домакини сме на Деветото издание на Конкурса, което ще се проведе на 21 юни. Очакваме да вземат участие около 70 ученици. Досега са се записали 12 български неделни училища от пет европейски страни – Великобритания, Германия, Словакия, Франция и Испания с около 40 участници. Очакваме да се включат поне още десетина.

– За какво трябва да внимават участниците в Конкурса и как трябва да се подготвят?

– Наши ученици участваха в Седмото издание на Конкурса, който се проведе в Арма в Северна Ирландия през юни 2023 г. Едно от децата ни спечели най-голямата награда – „Цар на буквите“, а друго заслужи наградата „Пазител на буквите“.

Подготовката за всяко състезание е важна, затова и при конкурс като този учителите на децата работят допълнително с участващите в него, за да са сигурни, че по време на състезанието ще представят четивните си умения по най-добър начин.

Участниците ще трябва да прочетат познат и непознат текст от читанките за I и II клас и от предложена от нас детска книжка, а след това – по едно стихотворение. Изразителността при четенето е важен белег, който ще помогне да се определи победителят.

– Вие сте основател и ръководител на БУ „Чучулига“. Кога създадохте? Обикновено намирането на педагогически кадри зад граница е най-трудно.

– През Лондон минава река Темза, разделяща го на северна и южна част. По-голямата част от българите, живеещи в Лондон, са базирани в кварталите на север от реката и за тях работят доста български неделни училища.

Преди девет години осъзнах, че на юг от реката също има много български семейства, но няма българско училище. Любовта към децата ми даде сили да взема решението за откриване на училище в този край на мегаполиса. Учителският екип включваше членовете на семейството ми – всички сме учители с педагогическа правоспособност и с доказани качества и умения за пълноценно общуване с деца на различна възраст – от подготвителните паралелки до завършващите гимназиална степен в XII клас. С разширяването на дейността ни към нас се присъединиха още колеги и в момента педагогическият екип включва осем учители.

– Какви извънкласни дейности предлагате?

– През учебната 2024/2025 г. при нас се обучават 204 ученици. Всички наши дейности насърчават укрепване в съзнанието на децата на ценностите на българския език и култура. Като извънкласни занятия предлагаме подбран материал от дисциплините „Роден край“ и „Човекът и обществото“, обединени под общото название „Родинознание“.

Ред обстоятелства ни накараха през миналата и тази учебна година да променим подхода си към занятията по народни танци и музика. Те не се организират от нас, а наши ученици са включени във фолклорните групи на инициативни хореографи и музиканти, работещи в близост до местата, където живеят децата. Училището ни вече многократно е представяно от тези наши ученици на фолклорни фестивали в редица европейски страни и извън Европа.

Същевременно организираме творчески работилници по различни дейности или занаяти – каним българи, които да пътуват до нас и да работят с децата.

– Училището Ви разполага с основна база и няколко филиала. Кое наложи разрастването му?

– Основната ни база е в южния лондонски квартал „Кройдън“. Откриването на първия ни филиал през 2018 г. в град Кейтръм всъщност беше отделяне на групата деца, живеещи в този град и околностите му. Родителите се оплакваха от трудностите да довеждат децата си. И така вместо те да пътуват към нас, наложи се ние да отидем при тях. Намерихме в Кейтръм помещения, които да наемем за класни стаи, и започнахме да пътуваме всяка събота. Работният ни ден в съботите започва рано сутрин в „Кройдън“ и е до късно вечерта в Кейтръм.

Сформирането на класове в Роял Тъмбридж Уелс дойде като подтик от живеещи там родители, които звъняха и питаха защо при тях няма училище.

Подобна е историята с началото на обучението в град Мейдстън през 2023 г. Множество позвънявания от родители и уговорки за онлайн уроци, а изведнъж – имейл от две висококвалифицирани преподавателки.

Всичко това просто трябваше да се случи – в Югоизточна и в Южна Англия има само три други български училища. За сравнение, в другите части на Англия работят над 30 неделни училища.

– Успявате ли да подсигурите обучение за всички наши сънародници зад граница? Има ли българи, които живеят в Англия, но не искат децата им да посещават българско училище?

– Не сме осигурили обучение за всички наши сънародници зад граница. За тези от нашия район на Англия вероятно също не успяваме.

Уроците ни в „Кройдън“ и Кейтръм са съботни, а в Тънбридж и Мейстън са неделни. Това означава, че родителят трябва да отдели време през уикенда и да доведе детето си на българско училище. Същият ден то може да е ангажирано и с други занимания.

Родителят гледа да редуцира пътуването и затова, ако българското училище се окаже на неудобно място, детето няма да бъде записано при нас. Има и родители, които работят в събота, а някои – и в неделя. Те са много ощетени. За тях опцията е онлайн обучение, но само ако децата са по-големи, за да се включват сами за уроците.

Разговаряла съм с българи, които не намират за нужно децата им да учат в българско училище. На въпроса „защо“ получавам отговори, „не ни трябва“ или „ако им се наложи да учат в България, ще ги оправим…“. Не ми се мисли какво означава това „ще ги оправим“.

Българското училище в чужбина всъщност е сериозен ангажимент и усилие за родителите и за самите деца, изискващ упоритост и постоянство. Има го и опасението, че децата може да се окажат пренатоварени. Цяла седмица те са натоварени в английското училище, а през уикенда трябва пак да учат и да пишат още домашни. Тези, които учат при нас, са истински герои!

– Какви са най-големите предизвикателства пред едно българско училище в чужбина?

– Предизвикателствата със сигурност са много и произтичат от особеностите на обучението на деца в чужбина. Мога да изреждам дълго – например влиянието на английския език върху съзнанието на децата. Родените във Великобритания се чувстват точно толкова англичанчета, колкото и съучениците им в английското училище. Общуването на родителите с детето вкъщи – нерядко, за по-бързо, те разговарят с децата си на английски, макар и двамата да са българи.

В работата ни възникват множество проблеми заради възрастта на децата, които започват да учат при нас, и различното ниво на владеене на българския език. При записването на първокласници или за предучилищна група идват родители с деца на 10 – 12 години, които трябва започнат обучение от запознаване с азбуката. Едни родители са настроени те да започнат от I клас, други настояват направо от по-горен клас.

Друг тип са случаите с деца, които са започнали образованието си в България, дошли са с родителите си в Англия, започнали са английско училище и с прекъсване от три и повече години пак се връщат към българския. Идват при нас, но не могат да учат в клас, съответстващ на възрастта им.

А щом децата стигнат при нас до ниво III – IV клас, се стоварва друг голям проблем – нарастват трудностите в английските им училища, предстоят им серии от изпити. Особеното е, че ако при нас те са в IV клас, в английското си училище са в VI, защото от по-малки стават първокласници. Тогава някои родители решават, че щом детето може да чете и пише на български, това му е достатъчно. И го отписват.

Намираме решения за тези случаи с индивидуален подход към всеки ученик, влагайки много време и усилия. През ваканциите не почиваме.

Бих искала да спомена и нещо специфично, свързано с употребата на така наречената „българска кирилица“

и реакцията на учениците ни. Случва се деца да се разплакват при четене на непознат текст заради малко „т“, написано с латинската буква „m“, както и малко „п“, написано с латинското „n“ (в допълнение към 1 – 2 други „препъващи“ при четене букви, които си ги има във всички шрифтове).

Учениците ни от горните класове обаче реагират на тези „m“ и „n“ със страшно ядовити коментари, определяйки авторите на тази „българска кирилица“ като „немислещи“. Споменавам само това най-благовидно изказване, защото съдържа послание.

Учениците ни използват всекидневно двете азбуки, латиницата и кирилицата, затова са много чувствителни. Надявам се, че в България няма да се върви към налагане използването единствено на тези шрифтове в учебните материали и навсякъде. За себе си мога да кажа, че въпреки затруднението, ползвам за някои първокласници два буквара (в единия текстовете с малките „т“ и „п“ са в този им вид, в другия са „m“ и „n“). После прилагам с читанките и с други учебници същия подход, за да привикнат децата отрано. Всъщност подходът е избирателен – за тези, които учат български език като чужд, той е неприложим.

– Как поддържате интереса на децата към българския език и култура, живеейки далеч от България?

– Интересът на детето към българския език и култура се поддържа, на първо място, чрез обучението по български език и литература. Започвайки от семейството, и при нас, в предучилищните групи – песничките, които пеем, стихчетата, които казваме, приказките и разказчетата, които четем – те са основата на всичко, оформящо българското самосъзнание.

В един час по литература децата, с които започнахме училището, а сега са X клас, изведнъж ми предложиха да отделим време за „нещо приятно“. Оставих всичко и почаках. Не можах да повярвам на ушите си, когато чух, че искат да си изпеем песничките, които сме пели с тях, като са били малки.

Обучението през годините ражда преживявания у децата, които ще останат за цял живот.

Много важни са годишните ни коледни празненства и тържествата за 24 май. Наемаме по-големи зали, организираме партита с богати почерпки и каним много гости, с които споделяме празниците.

Занятията ни по родинознание са едни от най-интересните: чрез видеоклипове, използването на Google Earth и на други съвременни технологии се стараем да „потопим“ децата в света на българските традиции, обичаи, забележителности и така да дадем подтик те да пожелаят да отидат и с очите си да ги видят.

– Какво е най-голямото постижение на училището досега, с което се гордеете най-много?

– Всекидневната трудоемка работа с децата и с техните семейства е нашата постоянна грижа. Като някакво „постижение“ бихме определили бързото разрастване на училището ни. И разбира се, това, че деца, с които от почти десетилетие сме заедно, вече завършват обучението си при нас и знаят прекрасно своя роден език.

– Имате ли интересни истории с ученици?

– Всяко училище има трогателни моменти с децата. И ние също имаме такива, но не ми се иска да ги описвам с думи. Много сме радостни, виждайки, че дете, родено в Англия и чувстващо се англичанче, при нас за първи път започва да учи азбуката и да чете. И наред с напредъка му в усвояването на езика у него нараства желанието му да прекарва в България колкото се може по-дълго.

За съжаление, имаме и преживявания с обратен знак – деца, прекарали ваканцията си в България, се връщат и ни разказват случки, за които само можем да се срамуваме.

– Какви са Вашите надежди и мечти за бъдещето на училището и за децата, които преминават през него?

– Надявам се, че въпреки сегашните „некрасиви времена“, ще ни има и ще продължим да сме полезни.