МОН предлага стратегия по приоритетите за образование и наука в Националната програма за развитие „България 2030“
Общо 36,840 млрд. лв. ще бъдат необходими в периода 2021 – 2030 г.
за повишаване доходите на педагогическите специалисти, стимулирането им съобразно напредъка на децата и учениците, за привличане към учителската професия на млади хора и специалисти от други професии и за включване на представители на бизнеса. Това е записано в публикувания за обществено обсъждане проект на детайлизирана стратегия по приоритети 1 и 2 – „Образование и умения“ и „Наука и научна инфраструктура“ на Националната програма за развитие „България 2030“.
Документът е подготвен от Министерството на образованието и науката, което е водещо по двата приоритета в одобрената от Министерския съвет през януари тази година програма. Проектът е разработен в сътрудничество със заинтересованите институции.
Приоритет 1 включва пет подприоритета: „Включване в образование“, „Привлекателност и престиж на учителската професия“, „Качество на образованието“, „Учене през целия живот“ и „Дигитализация и иновации в образованието“. Оценката за общия необходим финансов ресурс за тях до 2030 г. е 60 млрд. лв.
В рамките на всеки подприоритет са определени области на въздействие и международно измерими индикатори за проследяване на напредъка. Посочени са групи мерки и са определени съотносими цели на устойчиво развитие, както и индикативен размер на необходимите средства. Като техен източник са посочени държавният бюджет, европейски и международни фондове и програми/проекти, собствени приходи на общини, приходи от такси, включително от държавни висши училища.
30 млн. лв. ще бъдат необходими до 2030 г. за академичната подготовка на педагози, става ясно от проекта. Продължаващата квалификация на педагозите ще струва 35 млн. лв.
В подприоритет „Включване в образование“ малко над 18 млрд. лв. ще са нужни за осигуряване на основни образователни услуги в предучилищното, училищното и висшето образование, за обхващане, включване и превенция на отпадането и за осигуряване на равен достъп.
Степента на отпадане от началното училище трябва
да намалее от 6,5 на 2 на сто.
Делът от населението на и над 25 г. със завършено средно образование трябва да нарасне от 96,2% за 2019 г. до 99% в края на периода. А този на 30 – 34-годишните със завършено висше образование – от 32,7% на 40%.
С 1,25 млрд. лв. ще се гарантират мерки за осигуряване на интегрирани и достъпни услуги за образование и грижи в ранна детска възраст, както и за приобщаване и за взаимодействие с родителите. Други 565 млн. лв. ще бъдат насочени за развитие на уменията, талантите и способностите в областта на науките, технологиите и изкуствата, за насърчаване към здравословен начин на живот и спорт. Предвиждат се и мерки за кариерно ориентиране на учениците и студентите и за съхраняване на българския език и култура сред общностите ни в чужбина. За изграждане на съвременна материална база и информационна среда в образованието ще са нужни 660 млн. лв.
Относно подприоритет „Качество на образованието“ е посочено, че страната ни трябва да се изкачи с 20 места до 63 – 65-а позиция в класацията за качество Global Competitiveness Report на Световния икономически форум. Съотношението ученик – учител в началното училище от 19 към 1 да стане 15 към 1.
До 2030 г. ресурс от 745 млн. лв.
ще бъде инвестиран в мерки за интердисциплинарност и интегрираност на учебните програми, за връзка между средното и висшето образование и бизнеса и за профилна специализация на висшите училища. Ще нарасне обхватът на дуалното обучение и ще има мерки за свързване на висшите училища в мрежи.
Делът на младежите на 20 – 24 навършени години със завършено най-малко средно образование трябва да достигне 92% при 84,4% за 2019 г., е записано по подприоритет „Учене през целия живот“.
А средният брой години, прекарани в образование у нас, да нарасне от 11,8 до 14.
По подприоритет „Дигитализация“ е поставена цел до 2030 г. 37% от населението у нас да притежава основни цифрови умения при 29% към 2019 г. Необходими са 580 млн. лв. за въвеждане на учебни програми, съобразени с дигиталната трансформация на образованието и икономиката, за достъп до дигитално учебно съдържание и електронни учебници с добавена реалност и за развитие на системи с изкуствен интелект в училищното, професионалното и висшето образование. Допълнително
740 млн. лв. ще са нужни за развитие на иновации и мрежи във всички етапи и степени на образованието
и за интеграция с бизнеса за обучение по иновативни професии.
Три са подприоритетите в „Наука и научна инфраструктура“ – „Научни изследвания“, „Научноизследователска инфраструктура“ и „Научноизследователски състав“. Прогнозните разходи по тях до 2030 г. са 8 млрд. лв.
По подприоритет „Научни изследвания“ финансирането и заложените мерки трябва да доведат до ръст на цитираните публикации на наши изследователи до 65 процента от всички публикации при средна стойност в ЕС от 69,71.
На 2,210 млрд. лв. е оценен необходимият ресурс за финансиране на научните изследвания и иновациите и стимулиране трансфера на знания към икономиката и обществото. Планира се нова структура за координация и управление на инструментите за научни изследвания и иновации чрез надграждане на дейността на Фонд „Научни изследвания“ и Националния иновационен фонд. На конкурсен принцип ще се финансират изследвания, движени от научен интерес и в нововъзникващи области. Ще има подкрепа за пазарно ориентирани приложни изследвания, комерсиализация на научните резултати и партньорства с компании.
Други 1,7 млрд. лв. са нужни за изпълнението на национални научни програми, изграждане на устойчива инфраструктура и стимулиране на иновациите, за създаване и функциониране на публична платформа за отворена наука и институционални хранилища за научни публикации и данни със свободен достъп и модернизиране на центрове за трансфер на знание и технологии.
Посочен е и ресурс от 420 млн. лв.
за инструменти за съфинансиране на проекти по Рамковата програма на ЕС, с които ще се насърчава и координира участието на български учени в приоритетни за страната ни европейски научноизследователски и иновационни партньорства.
Още 220 млн. лв. ще бъдат необходими за участието на родни организации в международни конкурси и инициативи и за подкрепа създаването на стратегически партньорства с европейски центрове. Ще се стимулира привличането на водещи световни учени и на изследователи от българската диаспора за обмен на опит, съвместни разработки и др. Ще се подкрепя и организиране и участие в международни форуми, публикуване на научни резултати в реномирани издания, както и индек-
сирането на българска периодика и сборници. Заложено е
участията в европейски консорциуми за научни изследвания да нараснат
от 10 на 15,
а разходите за материални активи за НИРД да достигнат 16% от БВП при 8,04 текуща стойност.
За изграждане на стратегически обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура и на големи проекти – част от Европейската пътна карта за научна инфраструктура и Европейските консорциуми за научна инфраструктура, ще са необходими
1,970 млрд. лв. С това финансиране ще се подкрепя и модернизирането на високотехнологични лаборатории във висшите училища.
300 млн. лв. ще се насочат към функционирането и работата в мрежа на изградените научни инфраструктури. Ще се разширява и членството в големи европейски консорциуми в биобанкирането, транслационната медицина, морските изследвания, езиковите ресурси, културното наследство, образната диагностика и др. Ще продължи осигуряването на българско участие в научните ядрени програми на ЦЕРН и в Дубна.
Ще продължи и реформата във висшите училища и научните организации по отношение кариерно развитие и задържане на млади учени. В тази област са записани
1 млрд. лв. за национални програми за реинтеграция на български учени и привличане на чуждестранни изследователи у нас, допълнителни докторантски стипендии, специализации на учени във водещи европейски научни и иновационни центрове. Ще се организират конкурси за млади учени, докторанти и постдокторанти.
Още 200 млн. лв. ще са необходими и за подкрепа за формирането, задържането и развитието на таланти – ще се подкрепя включване на студенти в научноизследователски и иновационни проекти и ще се финансират стажове за ученици и студенти в научноизследователски лаборатории. Предвиждат се и дейности за повишаване интереса на учениците и младите хора към науката и технологиите. Ще продължи и подкрепата за участие в международни научни състезания и изложения.
Бележки, становища и предложения по проекта могат да бъдат изпращани към дирекция „Политики за стратегическо развитие, квалификация и кариерно развитие“ до 25 юни 2020 г. включително.
Базисна политика в образованието ще бъде компетентностният подход, свързан с преминаване от преподаване на знания към овладяване на ключовите компетентности, се посочва в проекта.
Учебният процес в педагогическите специалности ще бъде реформиран с цел придобиване на комплексни умения за прилагане на компетентностния подход, иновативно преподаване и надграждане на дигитални умения, за разширяване на практическата подготовка, на широкоспектърното обучение и на обучението по бинарни специалности. Сред заложените индикатори е достигането на 75-процентов дял на учителите, които се чувстват подготвени за използване на ИКТ.
Половината от педагозите пък трябва да се чувстват подготвени да преподават в мултикултурни условия.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg