В училищата зад граница се ходи по желание

Украсата в класните стаи спомага за създаването на българска атмосфера в училищеАнтоанета НАЙДЕНОВА

Новата учебна година започва с близо 700 деца за Българско школо в Лондон. Всъщност зад него стоят две неделни училища – „Васил Левски“ в Баркинг, Източен Лондон, с около 470 деца, „Розова долина“ в Тотнъм – Северен Лондон, със 180 ученици и неговият филиал в град Харлоу, който отваря врати тази година за 40 малчугани.
Защо Българско школо, а не неделно училище? Защото основателката им Милена Везенкова е родом от Войнягово – село до Карлово, където Васил Левски е бил две години учител. На мястото до църквата, където е било училището, му казват школото и до днес. „Когато реших да направя училище през 2008 г., нямах никакви съмнения, че трябва да се казва „Васил Левски“. А го нарекохме Българско школо, защото и ние започнахме в една малка стаичка, точно както и Апостола навремето. Оттам дойде идеята“, обяснява директорката.
Започват с 20 дечица като образователен център за децата от Източен Лондон, за да се превърнат в най-голямото училище не само в Лондон, а и в цяла Великобритания. В английската столица има 9 български неделни училища, като най-старото е „Иван Станчов“. Общо в Обединеното кралство са 35, подпомагани от МОН по ПМС №90.
„Очаквахме, че може да се получи отлив на ученици заради Брекзит и пандемията, но за наша радост, не се получи така. Вероятно защото някои хора предвиждат възможността да се върнат в България, и предпочитат децата им да бъдат подготвени, да имат завършени класове, но започнаха още повече да ги записват в училище“, обяснява Милена Везенкова.
Колективът е малък, но много квалифициран. В Българско школо „Васил Левски“ в Баркинг има две постоянни учителки, които са от началото на създаването на училището и се справят чудесно. За да успяват с обучението на 470 деца, водят часове през цялата седмица – от понеделник до неделя. През седмицата имат по няколко вечерни класа на ден, а в събота и неделя преподават сутрин от 9.00 до 20.00 часа вечерта в две класни стаи едновременно.
От тази учебна година училището предлага и онлайн обучение за децата от II до V клас, които живеят по-далече и нямат физическата възможност да посещават школото на място.
„В другото ни училище в Тотнъм, Северен Лондон, общността е по-различна – има много семейства от турски произход, както и деца от смесени бракове, които не говорят български език – разказва моята събеседничка. – Там имаме паралелки с деца, които го изучават като чужд – тази година това са два първи класа и един втори. Третият първи клас е за деца, които говорят български. Затова там обучението тече по съвсем различен начин – и като програма, и като методика. Например там преподавателите говорят и на английски с децата, докато в Баркинг се говори задължително само на български не само в час, а и в междучасията.“
В „Розова долина“ децата са по-малко, но изискват повече персонал. В школото основните преподаватели също са двама. Заради различията по възраст, ниво на владеене на езика и умения на учениците има и двама помощник-учители и момиче, което се занимава с организационната дейност.
„Хубавото е, че родителите имат желание децата им да ходят на българско училище. Въобще школата зад граница не са задължителни – в тях се ходи по желание на семействата. Но като го няма задължителния елемент, се променя картината във всяко едно начинание“, категорична е Милена Везенкова.
Двете училища в Източен и в Северен Лондон имат ученици от I до XII клас, като най-много са до V клас. След това някои деца отпадат, тъй като в по-горните курсове е по-трудно да се задържи вниманието им. „Затова се опитваме да не разчитаме само на сухото преподаване, а непрекъснато да научават нещо ново. Прилагаме различни подходи, учениците правят различни проекти – обяснява моята събеседничка. – Например, когато се учи за Възраждането, се правят макети на стари къщи или на български съкровища, изработват се кукерски кукли, книжки, практични неща. Винаги ги стимулираме да правят собствено проучване и да представят пред съучениците си това, което са открили. Превръщат се в учители за един ден. Правим и театрални спектакли за всички големи празници и за завършването на учебната година, в които участват децата. Организираме им различни партита, за да се забавляват и да имат интересен училищен живот. Така комуникират неформално помежду си, създават приятелства и искат да идват при нас и заради приятелите си.“
След поредица от неуспешни опити за наемане на училища или културни центрове, сега всички училища са разположени в целогодишно наети сгради, които са винаги на разположение. Така отпада нуждата учителите да си носят всеки път компютрите и всички материали, които им трябват за преподаването. Обезпечени са с всичко необходимо, тъй като получават финансиране от МОН. Таксите, които събират от родителите, са сред най-ниските във Великобритания, но помагат за осигуряването на качествено преподаване.
„Самостоятелните сгради ни дават възможност да украсим стаите. За някого това може да звучи маловажно, но всъщност е от голямо значение да има атмосфера в едно българско училище. Да бъде украсено с карти, със знамена, с рисунки и всичко необходимо на един учител да преподава – твърди Милена Везенкова. – Училището ни в Баркинг се е превърнало в своеобразен културен център за българите, живеещи в Източен Лондон. Разполагаме с голям салон за танци и мероприятия. Каним гости от България – пътуващи театри, преподаватели по танци, артисти и изпълнители. Дори когато има български избори, те се провеждат при нас. Тази година това ще се случи за трети път. и ще се наложи децата да учат онлайн.“
Двете училищата са членове на Асоциацията на българските училища в чужбина и поддържат добро партньорство с другите училища. Заедно работят и участват в различни събития, непрекъснато обменят опит.
В Българското школо има и извънкласни занимания, които са в различни направления от народното творчество – танци, пеене, занаятчийство. За празниците децата винаги майсторят различни картички, мартенички, сурвачки и т.н. За малчуганите от начален курс има състав от по-големите ученици, който пресъздава различните празници с всички обичаи и традиции.
Новата учебна година започва присъствено, но през миналата голяма част от обучението се провежда дистанционно. „Колегите ми натрупаха опит и затова вече предлагаме и онлайн обучение – не защото трябва, а защото е по-удобно за някои от нашите ученици. Имаме деца и извън Лондон. Например две момичета от Кеймбридж на поне 100 км от нас, които идват от II клас, но вече посещават колеж и няма да могат да пътуват. Затова тази година ще са онлайн, за да успеят да завършат и българското училище. В подобни случаи даваме възможност на учениците, които желаят, да посещават два класа – например XI и XII клас. За да може, когато им предстои да отидат в университет и да живеят на друго място, да успеят да завършат българското си образование преди това“, завършва Милена Везенкова.