Как банкоматът ни дава пари

Финансова грамотност за деца. Звучи изключително сложна материя, но всъщност от много малки децата са наясно, че за благата се плаща. Само че още не знаят откъде идват парите и защо е важно да ги управляваме разумно. Наталия Тодоровa – финансов експерт с над 13 години опит, приема темата за финансовата грамотност за деца като своя лична кауза. Тя често гостува в различни класове от начален и гимназиален етап, а понякога и в детски градини. Как представя на 3-годишните финансовата грамотност, колко важно е тя да се преподава в училище, какви ресурси могат да помогнат в процеса на обучението и как децата възприемат темата, от кои класове започват да се вълнуват от парите и управлението им, разказва самата Наталия пред вестник „Аз-буки“.

Редица финансови навици се изграждат още в първите 7 години. Като например темата за отложеното задоволяване на желания и разграничаването между потребности и желания. Точно тези въпроси обсъждат със своите учители децата от втора група на ДГ „Ран Босилек“ в Габрово. А малчуганите в четвърта група в ДГ „Мики Маус“ в града показват знания за парите, работят в екип, запознават се с дейностите и функциите на банковите институции. И всичко това, докато играят и се забавляват под мотото на инициативата – „Планирай парите си, планирай бъдещето си“, част от Световната седмица на парите. Тя е годишна глобална кампания по инициатива на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, координирана у нас от „Джуниър Ачийвмънт България“.

Финансовата грамотност не е изолирана дисциплина. Тя е пряко свързана с важни функции – четивната и математическата грамотност на учениците, с разбирането за икономическите процеси и гражданските отношения, с правната ни грамотност.

„Това не е тема само за професионалисти и не е обвързана с това колко притежаваме. Осъзнаваме или не, всекидневието на всяко семейство и дългосрочните ни цели са обвързани с това колко добре управляваме средствата си. Финансовата грамотност днес е основно житейско умение, необходимо за успеха във всяка сфера на професионалния път и личното развитие“, споделя финансовият експерт. Тя разкрива, че често я питат защо децата от малки трябва да се ангажират с тази тема, не е ли по-добре да бъде оставена за университета.

„Истината е, че искаме или не, децата от ранна възраст наблюдават поведението и отношението на своите родители към личните финанси. Попиват модели, които после преповтарят като възрастни. Така че е важно да предадем правилните уроци и умения, ако искаме да отгледаме успешни, предприемчиви, активни млади хора, които разчитат на себе си и са подготвени да се включат по най-добрия начин в икономическия живот“, допълва Тодорова.

Още от предучилищна възраст децата често участват в процеса на управление разходите в семейството – било като наблюдатели или с активна роля. Най-вече чрез потреблението – пазаруваме заедно, обсъждаме покупки и разходи, планираме активности. Обикновено с началото на училищния живот идват и първите джобни – т.е. първият личен бюджет, върху който детето има самостоятелен контрол.

„Ето защо в тази възраст то трябва да е подготвено най-малкото да разпознава и да смята с пари, да преобразува стотинки и левчета и пр. А с управлението на джобните могат да влязат и много съществени и нагледни уроци по отношение на разпределението на средствата, спестяването, отложеното задоволяване на желания, поставянето на финансови цели, осъзнаването на стойността и цената“, допълва тя.

Защо според финансовия експерт е хубаво да се говори с 3 – 4-годишните за пари и как да ги използваме? „Тази възраст е подходяща за установяване на навици. Тогава децата осъзнават, че продуктите се купуват с пари, разглеждат професиите. Това е подходяща основа за обсъждане на базови теми, свързани със семейния бюджет. Например как така банкоматът ни дава пари, бездънен ли е портфейлът на мама и татко, за какво плащат те всеки месец и как планират разходите си, защо не можем да си купим всичко сега и веднага и защо е хубаво да спестяваме“, отбелязва Наталия.

А къде може да помогнем на децата да научат основите на пазарния свят? Финансовият експерт споделя, че магазинът е истинска класна стая по тези въпроси – започвайки от планирането на разходите, през избора ни на потребители, до плащането и отчетността. Реалното пазаруване, както и играта на магазин в тази възраст са средство за опознаване на парите. Но и за въвеждане на дискусията за поведението ни като потребители – за какво харчим, струва ли си, можем ли да отложим покупка и как ни помага това, какви избори трябва да правим за нашите ресурси.

Когато става въпрос за малки деца, най-добрият начин за въвеждане на нови знания и умения е през играта и личното участие. „На българския книжен пазар има чудесни издания за ученици, насочени към темата за парите, икономиката и личните финанси. Препоръчвам родителите да ги ползват като допълнение към свободните дискусии по темата в семейството, като референция и помощник в подкрепа на личното участие на децата в тези процеси в реалния живот. Чувала съм коментари от родители и учители как не могат с енциклопедии да увлекат децата, защото те гледат на тези теми като чужди и непонятни. Ами така е – и химията без експерименти ще е непонятна, и физичните закони без наблюдение остават чужди“, коментира още финансовият експерт.

Финансовата грамотност не е скучна тема, освен ако ние самите не я направим такава. „Използвайте реалните ситуации от всекидневието, за да провокирате разговор. Включвайте детето в управлението на семейните финанси, обяснявайте му какви решения взимате. И паралелно с това се възползвайте от наличните ресурси и книги, за да затвърдите и обясните“, съветва Тодорова. Тя споделя, че ѝ прави впечатление колко любопитни и отворени за нови знания са децата, колко интуитивно влизат в темата.

„Не говорим със сложни термини, не учим дефиниции, а обсъждаме неща от реалния живот, в които те всеки ден участват или наблюдават. Между другото, през разсъжденията и изказваните мнения на децата веднага се вижда и какво се случва в семейството. Доколко тези теми се обсъждат, какво е поведението на родителите, каква е тяхната финансова подготвеност и дисциплина, какъв пример дават. Отговорността ни е сериозна, мили родители. Защото често учениците нямат друг източник на информация, знание и разбиране по темата извън семейството“, допълва Тодорова.

А в класната стая или в детската градина тя често говори за професиите на родителите, но с фокус не върху дейността, а върху работата като източник на средства за семейния бюджет. „Говорим за начина, по който разпределяме средствата си, обсъждаме как и за какво спестяваме.

В някои от тези посещения разказвам за историята на парите – за да придобият по-ясна представа децата какъв е икономическият им смисъл, какво означава стойност и как тя се променя. При по-големите обсъждаме темата за предприемачеството, личната инициатива. Чрез игра научаваме как работят финансовите институции и финансовите пазари“, обяснява Тодорова.

При едно от посещенията ѝ в софийско училище наскоро обсъжда с учениците еврото и влизането на страната ни в Еврозоната. Оказва се, че седмокласниците имат същите въпроси, които задават и техните родители относно доходи, цени, инфлация – темите, които се въртят в семейството и които чуват от новините.

„След тази среща една от учителките сподели с мен колко ѝ е било полезно, защото тя също е научила много. Нали разбирате какво означава това – нужно е да подготвим учителите, нужно е да помогнем на родителите.

И най-вече да не губим още едно поколение, а да впрегнем усилия да повишим финансовата грамотност на подрастващите днес“, допълва тя.
За да създаде интерес у децата, Наталия Тодорова инициира конкурс за детска рисунка „Моята паричка“, като провокация към децата и семействата да погледнат на темата за парите по креативен и забавен начин.

Задачата е малчуганите да измислят и претворят в рисунка собствен проект на банкнота. Това означава, че те не просто ще нарисуват картина, но ще трябва да помислят какво представляват парите, как изглеждат и защо, какви елементи включват. Или да развихрят въображението си по отношение на парите на бъдещето, като обмислят какви нови функции и стойност биха имали те.

В Конкурса могат да участват деца до 12 години, като проектите се изпращат до 30 април изцяло онлайн през сайта www.parichka.bg. Петима участници ще бъдат отличени от публиката и от жури и ще получат атрактивни парични и предметни награди.

Свързани статии:

Етюди на родопски диалект В хармония с околния свят Студенти за безопасност на пътя STEM не е просто модерна среда