Сконфузна ситуация

Диана БЛАГОЕВА*

В ежедневната комуникация, в печатните и електронните медии, в речта на публични личности нерядко срещаме израза „сконфузна ситуация“. Правилна ли е тази употреба?

В българския език съществуват думите конфузен и сконфузен. Първата е прилагателно, образувано от съществителното конфузия ‘неудобно, неловко положение’, което е с латински произход (от латинското confusio ‘объркване, засрамване’), но е заето от немски или руски. Конфузен (с форми – ж.р. конфузна, ср.р. конфузно, мн.ч. конфузни) означава ‘който причинява неудобство, срам, притеснение’ и се съчетава със съществителни като ситуация, положение, случка, грешка и др.: „Лекарката не се удивлява от нищо, привикнала на какви не конфузни положения в своята практика“ (Бл. Димитрова). „И все пак се получават конфузни медицински грешки“ (В. Цонев). „Разговорите биваха ту интимни, ту конфузни“ (Ив. Петров).
Сконфузен (с форми – ж.р. сконфузена, ср.р. сконфузено, мн.ч. сконфузени) е минало страдателно причастие от свършения глагол сконфузя. Употребява се в състава на глаголни форми за страдателен залог: „Бедният Кривцов беше сконфузен“ (Ив. Вазов), или в атрибутивна функция, т.е. като определение (със значение ‘който изпитва неудобство, срам, притеснение’): „Сконфузеният баща отведе настрана Гюргя“ (Г. Райчев); „Сконфузената Яна се засмя“ (Св. Бъчварова); „Той се обръща към сконфузените музиканти“ (Бл. Димитрова).

Вижда се, че въпреки еднаквия си корен думите конфузен и сконфузен се различават по форми, значение и употреба и не бива да се смесват. Прилагателно сконфузен (с форми сконфузна, сконфузно, сконфузни) не съществува и неудобните ситуации следва да наричаме конфузни, а не „сконфузни“.

*Д-р Диана Благоева е професор в Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ към Българската академия на науките.