Йовка Тишева, Марина Джонова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/for2024-02-03
Резюме. В настоящото изследване се разглежда синтактичната структура на някои предикати и предикативи за положителни емоционални състояния – веселя, веселя се, весел съм, весело (ми) е, веселба е. Целта е да се изведе синтактичен модел, който да представя изразяването на аргументите и при предикатите, и при предикативите в рамките на една тематична група. Разглежда се синтактичната реализация на техните аргументи, йерархията при приписване на семантична роля на аргументите, както и спецификите, свързани с референтната структура на именните фрази в аргументна позиция. Направените анализи показват различия както в семантичната структура при предикатите и предикативите, така и в синтактичната реализация на техните аргументи. Веселя и веселя се се отличават от други емоционални предикати, защото имат само именни фрази като комплементи и представят съответно каузативен и динамичен предикат, а не предикат за състояние. За разлика от глаголите, предикативите означават емоционални състояния и допускат комплементни изречения в аргументна позиция. В това отношение синтактичната им реализация е сходна с тази на други предикативи за емоционално състояние, напр. радостен съм, радостно (ми) е.
Ключови думи: положителни емоции, емотиви, аргументна структура, експериенцер, български език
Свързани статии:
Прозодични аспекти на произношението на украински студенти, изучаващи български език като чужд
Грамотността – интердисциплинарно понятие (Върху примера на обучението по български език и музика в начален образователен етап)
Резултати от изследване на глаголна семантика при деца чрез езикови задачи, проведени онлайн
Равнище на формираност на ключовата компетентност „Общуване на роден език“ на учениците в начална училищна възраст според техните учители и родители в сравнителен план
