Мария Пилева
Българска академия на науките
Елена Крейчова
Масариков университет
Надежда Сталянова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/for2025-03-10
Резюме. Текстът обръща внимание върху малко познатата и почти неизследвана част от дейността на американския мисионер, просветител и общественик Албърт Лонг, а именно неговите преводи на художествена литература. Д-р Лонг превежда на български език две повести – „Колибарската дъщеря“ (1864) и „Малечкий Хенрих и неговът бавач“ (1864), както и романа „Пътешественикът“ (1866) на Джон Бъниан, редица стихове и химни. Статията се съсредоточава върху преводаческите му стратегии и работата с текстовете. Изследвана е стилизацията чрез употребата на разговорни изрази и лексика от българския език от възрожденския период, съзнателната архаизация на преведения текст, въвеждането на авторски неологизми. Като цяло, в преводите си на белетристика А. Лонг постига не само формален, но и семантичен еквивалент на преводния текст чрез прибавяне на лексеми, допълнителна конотация, избирайки стилистично оцветенo преводно съответствие. Като преводач, А. Лонг поставя високи стандарти към трансфера на семантика и функционалност на текстове от чужд на български език.
Ключови думи: преводачески стратегии; емпрунтология; Възраждане; белетристика; културен контекст
Влезте в системата, за да прочетете пълната статия
Свързани статии:
Иновации в сегрегираното образование – готов ли е учителят?
Paradigms of Cinema Communication – Constellations in the Field of Cinema Art
Електронно дистанционно обучение на студенти по специална педагогика по дисциплини с практическа насоченост (брайл и ориентиране и мобилност)
Development of Bulgarian National Radio (BNR) as Public Media. Opportunities and Perspectives
