Тайните на праисторията

Това са само малка част от характеристиките на живота на нашите предци от шестото хилядолетие преди Христа. Разбираме за тях по запазените находки от няколко археологически обекта от праисторията – селището Даве боаз близо до с. Мурсалево, Благоевградско, Солницата при Провадия и неолитното селище в столичния квартал „Слатина“. Ръководител на изследванията е археологът проф. Васил Николов.

„Като обем на находките и материална култура се отличава Мурсалево, където при спасителни разкопки открихме над 6000 по-дребни или по-едри предмета. Сред тях се отличават керамични съдове със специфична украса, която наричам „венец на плодородието” и символизира пътя на слънцето по небосклона. Стилът на изпълнение е много специфичен, преди години беше регистриран за първи път в Добринище, до р. Места, а сега го откриваме и по долината на Струма”, разказва той. Характерно за съдовете е, че „венецът” е от вътрешната страна, а мотивите от външната символизират небето и дъжда. В Мурсалево учените откриват и много умишлено изгорени къщи. Най-вероятно това е свързано с вярване, че къщата има душа, която трябва да бъде освободена, за да може отново да се строи на същото място.

Сред най-интересните артефакти от последния археологически сезон са две изключително сходни свастики, открити в „Слатина“ и Мурсалево. „Имаме такива фигури и от Гърция, по долното течение на Струма. Може би са показател за връзки с Анатолия. Може би са изработени от един и същи майстор”, казва проф. Николов. През изминалото лято екипът ми откри и различни антропоморфни фигури и култови масички, свързани с религиозните вярвания, както и совалки и тежести от стан. Тъкането е било добре познато за хората от 6 хил. преди Христа. То също има символна функция – вертикално изпънатите чрез тежести конци са женското начало, а хоризонтално движената совалка с прикачена към нея нишка е мъжкото. От тяхното съчетаване се тъче животът”, обяснява археологът. В селището до Мурсалево са открити и много каменни мелници за зърно в изключително добро състояние.

В Солницата край Провадия през 2015-а е открит и първият златен артефакт – малка висулка, която е била символ на социалния статус на своя притежател. Според проф. Николов може да се очакват още дребни златни предмети. „През тази епоха златото не е се е използвало за разменно средство. Тази роля е изпълнявала солта, която е имала функция и на вещество на живота, и на пари. Затова Солницата е изключително важен обект”, пояснява археологът. Той работи там от 2005 г., като през всяко лято „разплита” по малко от загадките на това място. Животът до солените извори започва през шестото хилядолетие пр. Хр. и продължава около 1300 години с прекъсване от 250 години. През миналото лято археолозите разкриват голяма стена, която има ширина между 2,50 и 4,20 метра, и дължина 234 м. Най-вероятно тя е била висока 5 – 6 метра. Тепърва се очаква да бъде открита портата, през която се влиза в солния град, както и да се проучат къщите на неговите жители. Те идват от Тракия и веднага започват да произвеждат сол като използват солена вода от тукашните извори. Технологията за изваряване на солена вода в керамични съдове е най-ранната в Европа. В дълбините на това място се намира най-голямото находище на каменна сол на юг от Дунав.

„Заселниците са знаели колко ценна стока е солта от това време. Първо започват изваряването в пещи в домовете си – на първия етаж се произвеждала солта, а на втория живеело семейството. Но това дава малки резултати – около 25 кг на изваряване. След това добивът се изнася извън селището, където се изграждат специални съоръжения – с едно изваряване се добиват вече до 200 кг сол”, разказва археологът. Той допълва, че ще бъде изключително важно да се проучи животът в селището, тъй като най-вероятно хората са живели доста богато. Проф. Николов определя Солницата като един от най-интересните обекти, на които е работил. „Там открихме неща, които нямат аналог в Европа – солодобивните съоръжения, некрополът, каменните стени, многото гробове с нерегистрирана досега обредност. Най-вероятно предстоят още интересни открития за ролята на солта в живота на човека през тази епоха”, убеден е той.

Ключови за изучаването на праисторията по българските земи са и селищата в „Слатин“а и Мурсалево, както и отдавна проучваната Карановска могила. „Караново е място, където съм оставил повече от 20 години от живота си. По пластовете на тази селищна могила успяхме да „подредим” цялата късна праистория на Балканите. Вече използваме радиовъглеродния метод за датиране на останките, но обектът дълго време беше репер за всички останали открития и има огромно значение за европейската праистория”, категоричен е проф. Николов.

Непознатите обитатели

„Типично за шестото хилядолетие преди Христа е, че не са открити и най-вероятно не са съществували некрополи, в които хората да погребват мъртвите си. Има много малко открити гробове и знаем много малко за ритуалите, свързани със смъртта. През късната праистория са живели общо милиони хора, а в цяла България има около 180 гроба от това време, открити главно в селищата. Предполагам е имало обичаи за изгаряне на телата, които вероятно са сходни с вярванията за изгаряне на къщите”, разказва проф. Николов. Той допълва, че са намерени гробове със скелети на мъже, жени и деца, но археолозите все още не могат да открият какви са били социалните роли на погребаните. Най-често липсват предмети, заровени с тялото. В селището до с. Мурсалево са открити останките от седем души, които се проучват от д-р Катлийн Максуини от Единбургския университет, Великобритания. „Тя е специалист на изключително ниво и ни дава неочаквани данни за погребаните. За жалост, в България това научно поле не е развито и не разполагаме с български специалисти от подобен ранг”, посочва професорът. Особено интересен за археолозите е гроб, в който са открити два скелета – на мъж и жена. Въпреки липсата на части от скелетите, учените смятат, че те са погребани в сексуална поза. „Това е нещо, което откриваме за първи път и е трудно да обясним. Имаме сходен случай с гроб, открит в селището в Слатина, в който е положено младо момиче в жабешка поза. Смятаме, че това също е свързано с праисторическата символика за плодородие”, обяснява археологът.