За което

Цветелина ГЕОРГИЕВА*

През последните няколко десетилетия в българския език се наблюдават случаи, в които съчетанието „за което“ се употребява с необичаен словоред. В тях „за което“ заема позиция не пред, а след думи като благодаря, благодарности, мерси, поклон, поздравления, аплодисменти, почитания, съжалявам, радвам се, извинявай, прощавай и др., например:

Даде ми ценен съвет. Благодаря за което! вм. Даде ми ценен съвет, за което благодаря.

Моя е грешката, съжалявам за което. вм. Моя е грешката, за което съжалявам.

Постарал си се, поздравления за което, но това не стига. вм. Постарал си се, за което поздравления, но това не стига.

Конструкции от вида благодаря за което може да звучат превзето и неестествено. Чрез добавката „за което“ вероятно говорещият иска да подчертае онова (вече казано), което поражда съответната емоция (благодарност, съжаление, мъка, радост, възхищение).

Подобни конструкции се откриват основно в разговорната реч – в блогове, форуми и пр., чуваме ги и на улицата. Тревожен е фактът, че те „заразяват“ дори речта на журналисти, политици и преводачи, срещат се във вестниците, списанията, художествената (засега главно преводна) литература.

По-добре е да не се променя словоредът. Да не се добавя излишното „за което“ след думи като благодаря, съжалявам и пр. – те са достатъчни (срв.: Даде ми ценен съвет. Благодаря!).

От всички нас зависи да полагаме грижи за езика си. Благодарим Ви (без за което)!

* Д-р Цветелина Георгиева е доцент в Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при Българската академия на науките.

Свързани статии:

ЧРД или Ч.Р.Д.? Авторитетът, който да следваме Себе си или мене си С настоящето писмо