Младежи творят с изкуствен интелект

Първите лаборатории за изкуствен интелект в училищата не само у нас, а и в цяла Европа, ще бъдат изградени на територията на община Бургас. Това ще се случи благодарение на общинския проект „Бургаски лаборатории за изкуствен интелект“ (AI LAB Burgas). Повече за програмата и как би изглеждала една лаборатория, научиха и видяха участниците в националната конференция „Умения за иновации в образованието“, организирана от Центъра за творческо обучение в партньорство с фондация „Лъчезар Цоцорков“ и Министерството на образованието и науката.

Проектът цели да подготви образователния сектор на територията на общината, като предостави на учителите и учениците възможност първи да внедрят и използват изкуствения интелект като част от учебната програма.

„Лабораторията нe е компютърен кабинет, а място за споделена работа. В рамките на проекта „Лаборатории за изкуствен интелект“ си поставяме за цел изграждане на критичните за оцеляването ни като хора умения за разпознаване на генерирано с изкуствен интелект съдържание, на критическо отношение към него. Оттам нататък да изградим ключовите социално-емоционални умения като работа в екип, съвместно творчество, работа през силните страни на всеки от екипа“, каза по време на конференцията Михаил Ненов – заместник-кмет „Образование, здравеопазване, социални дейности и младежки политики“ в Община Бургас.

На база анализ на технологичната готовност Общината е определила фонд, по който училищата кандидатстват с мотивирани предложения във връзка с нуждата от технологична обезпеченост.

„Някои училища и в момента могат да реализират такава лаборатория чрез отворените програми за изграждане на училищна STEM среда“, смята Ненов.

Желанието на общинското ръководство е да бъде постигнат максимално широк обхват на школата на територията на общината.

„Община Бургас има ясно формулирана и осъзната стратегия, че ако не повишаваме, на първо място, качеството на педагогическите специалисти, оттам качеството на образованието и качествата на възпитаниците на територията на общината, няма как да се надяваме на икономическо развитие“, категоричен е зам.-кметът.

Той разясни, че работата с изкуствен интелект в сферата на образованието вече е апробирана в рамките на иновационния лагер за ученици „Изкуствен интелект за екологична устойчивост“. Той е проведен преди около месец и в него вземат участие 100 деца от 13 училища и 60 преподавали. По време на лагера всеки отбор трябва да реши различно предизвикателство, използвайки изкуствен интелект. Някои са решили това да бъде за идеи как да го направят, и след това пристъпват към реализация. Други предлагат решение, основаващо се на изкуствен интелект. Трети правят и двете.

Ненов открои проекта на Професионалната гимназия по компютърно програмиране и иновации, които представят модел, базиран на компютърно зрение, идентифициращ огнища на горски пожари. Благодарение на него при облитане с дрон може да се действа превантивно. Младежите вече имат предложение за стаж и финансиране на идеята им от компания в сферата на безпилотните летателни апарати. „Това ни дава увереност, че общинската програма „Бургаски лаборатории за изкуствен интелект“ има смисъл“, категоричен е зам.-кметът.

Част от училища са заявили готовност да се включат в Проекта.

Четири бургаски школа пък вече са провели и обучения. За част или за целите си екипи за работа по програмата, чийто дизайн е разработен от Центъра за творческо обучение и „ИТ таланти“. „Всяко училище, съобразно със своята визия, определя посоката, в която желае да се развива. Възможностите, които вижда в приложението на изкуствения интелект – само в часовете по информационни технологии, в рамките на STEM направлението или в целия образователен процес. И по този начин идентифицира учителите, които ще бъдат на обучение“, допълни Ненов.

Сред тези училища е ОУ „Александър Георгиев-Коджакафалията“. „Лабораторията ще бъде като естествено продължение на случващото се в училище. С обучени, мотивирани и мечтаещи учители да приложат новото. В същото време, да развиват качества у децата, благодарение на които да могат да се справят в бъдеще – каза Людмила Боянова, вр.и.д. директор на основното училище. – За мен, като директор, е удоволствие да работя с колегите си. Те прилагат всяко ново нещо, което би могло да помогне в процеса на обучение.“

Таня Сребрева и Грета Стоянова са учителки в иновативното училище в Бургас. И двете са на мнение, че

прилагането на изкуствения интелект в учебния процес ще бъде предизвикателство.

В същото време е привилегия да са сред първите. Идеята е първо да започнат работа с прогимназиален етап и в даден момент да включат и начален.

„Искаме децата да бъдат в центъра. Фокусът ни ще бъде как да внедрят в учебния процес идеите, които генерира изкуственият интелект, и сами да бъдат създатели на изкуствен интелект“, каза Сребрева.

По думите ѝ, по този начин ще развиват ценни качества у децата – екипност, съпричастност, умение да задават правилно въпроси. И дава за пример, че в училищните клубове вече имат изградени системи, в които учениците създават бази данни на изкуствен интелект с цел обучение.

„Опитваме се да сме в крак с новостите и да направим така, че ученици ни да бъдат подготвени. Благодарение на STEM обучението вече имаме опита те да са създатели, а не само ползватели. В него са заложени същите принципи като при работа с изкуствен интелект“, посочи и Стоянова. Според нея

изкуственият интелект може да намери приложение във всеки предмет.

В рамките на работилницата „Как да създадем AI лаборатория в училище?“ учители и директор трябваше да отговорят какво според тях трябва да има в една лаборатория за изкуствен интелект. Според тях е важно в нея да има мислещи хора, компютри и интернет, устройства, инструменти, както и необходимата физическа среда. А за да видят участниците как работи изкуственият интелект, същият въпрос бе зададен и на чатбота с генеративен изкуствен интелект – Gemini. Отговорът не беше много по-различен.

Залата, в която се проведе работилницата, пък бе наредена така, че участниците да могат и да си представят как би изглеждала лаборатория за изкуствен интелект. Столовете и бюрата бяха в няколко зони по четири. Така учениците могат да работят в екип, а учителят да минава спокойно покрай тях и да им дава насоки.

По време на работилниците Станислав Христов –  мениджър „Бизнес развитие“ в Центъра за творческо обучение, разказа повече за пакета, който би получило едно училище, ако реши да изгради лаборатория за изкуствен интелект. Той обърна внимание, че няма да получат само маси, столчета и техника, а 30 разработени урока и обучения. Едното е насочено към цялостната употреба на изкуствения интелект в образованието, а другото – за работа с ресурсите. Това е т.нар. начален пакет. В него са включени материали за учителя, за ученика, насоки колко трябва да продължи едно занятие, каква е неговата цел, какво се очаква от учениците, какъв трябва да е крайният проект.

„Идеята е училищата да получат готов ресурс, свързан с изкуствения интелект, както и да се научат да работят с различните инструменти, базирани на изкуствен интелект, така че да им вършат работа“, посочи Христов.

Той е категоричен, че

изкуственият интелект е само инструмент и учителите няма да бъдат заменени от технологиите.

„Опитваме се да убедим педагозите, че изкуственият интелект не е заплаха за тях. Ако го използват правилно, той само ще им носи добавена стойност. Колкото повече учителите използват изкуствения интелект, толкова по-добри ще стават. Така и на учениците ще им е по-интересно и ще са по-ангажирани с процеса на обучение“, отбеляза още експертът.

Христов даде за пример, че спестеното време от извършването на различни административни задачи, създаване на тестове или урочни планове може да се използва за креативни дейности, да се обърне внимание на индивидуалните нужди на ученика.

В рамките на форума бе представена и статистика от Луиджи Песина – директор „Глобални образователни програми и стратегия“ на Intel. По думите му, учителите могат да си спестят до 12 – 13 часа работа на седмица, ако я възложат на изкуствен интелект. Например да се спести административна работа при поставянето на оценки и подготовката на уроци.

Министър Галин Цоков: Образованието е ключът към бъдещето

„Съвременното образование следва да развива критичното и творческото мислене, креативността и уменията на учениците“, заяви служебният министър на образованието и науката проф. Галин Цоков при откриването на конференцията.

„Образованието е ключът към бъдещето. От това как го използваме – доколко внимание, професионализъм и любов влагаме в него, зависи какво ще бъде бъдещето ни, това на България и на света“, подчерта проф. Цоков. По думите му, „Образование 5.0“ се разви след пандемията като отговор на технологичните промени.

„Това е може би най-холистичното образование, защото съчетава в себе си възможностите за използването на изкуствения интелект, смарт технологиите, добавената и виртуалната реалност с развитието на човешките умения, със социалните и емоционалните умения на децата“, допълни той.

Според министър Цоков „Образование 5.0“ може да даде отговори на всички технологични и иновативни въпроси, касаещи образователните системи. 

„Трябва да се насочат усилия в промяна на образованието, така че децата да могат да използват всички възможности на технологиите. Да зададат правилните параметри относно питането си, да усвоят критичното мислене и заедно с това да развият творческите си умения, креативност и иновации“, отбеляза министър Цоков.

По думите му, 

съвременният свят трябва да развива и устойчивостта на децата

или това, което науката нарича резилианс – гъвкавостта на съзнанието им, работа върху личностното развитие на съвременните младежи. „Тези качества ще им позволяват да се адаптират успешно към динамичния свят и променящия се пазар на труда, защото и прогнозите са, че те ще сменят много по-често професиите и сферите си на дейност“, добави проф. Цоков. Според него затова и водеща задача в образованието е да се насочат усилия върху адаптивността и подготовката на децата за новото време.

Проф. Цоков се включи и в последвалата дискусия „35 години образователен преход“, в която участие взеха и бившите образователни министри проф. Даниел Вълчев, Красимир Вълчев и акад. Николай Денков.

Какво предстои в дигитализацията на образованието

Усъвършенстване на вече внедрената платформа „Дигиталната раница“ и утвърждаването ѝ като единна точка за управление на образователно съдържание, осигуряване на широк спектър от образователни ресурси, които ще бъдат достъпни за всички учители и ученици, като се разработи и модел за персонализация на учебното съдържание на база изкуствения интелект, повишаване на компетенциите на педагогическите специалисти, в това число за работа с изкуствен интелект, медийна грамотност, киберсигурност, безопасно използване на интернет. Това само част от предстоящите дейности, които изброи Филип Иванов, директор на дирекция „Информационни и комуникационни технологии“ в МОН.

Експертът посочи, че по НП „ИКТ за предучилищното и училищно образование“ Министерството се старае да осигури технологична обезпеченост, в това число интерактивно мултимедийно оборудване, иновативен хардуер и софтуер, а от тази година – и достъп на ученици със специфични нарушения в областта на учене.

За първа година са заложени и обучения на ученици и учители за киберсигурност и безопасно използване на интернет.

„Важно е да подчертаем, че когато използваме или говорим за изкуствен интелект, трябва да го правим с отговорност и критично мислене. Затова следващата стъпка за нас, като министерство, е да предприемем насоки за етичното му ползване в образованието“, подчерта Иванов.

Как директори и ученици възприемат тормоза в клас

В рамките на конференцията д-р Ноеми ле Дон – старши проектен мениджър социално и емоционално развитие в ОИРС, представи доклада „Социални и емоционални умения за по-добър живот“, включващ последни данни за тормоза в българското училище. В него участват 23 държави, като България е включена за първи път. Проучването у нас се провежда само сред 15-годишните младежи.

Данни сочат, че 

10% от учениците в България са били жертва на тормоз, а 8% са признали, че са извършители на такъв. 

В същото време, 20% влизат и в двете групи – и на жертва, и на извършител на тормоз. Тоест общо около 40% от учениците в България, взели участие в проучването, са замесени в подобни действия.

Притеснителното от анализа е, че директорите не са наясно или поне не признават за насилие на тормоз в училището, което ръководят, в същата степен, в която признават учениците. Само 10% от ръководителите на образователните институции признават, че тормозът е често срещано явление.

Това говори, че има разминаване в начина, по който ученици и директори възприемат темата за тормоза, посочи експертът от ОИСР.

Независимо дали дадено дете е жертва на тормоза, или упражнява такъв, то има по-ниски социално-емоционални умения. В същото време, извършителите на тормоз имат по-ниско ниво на емпатия. „Ако работим за развиването на емпатия, тогава може би и тормозът в училище ще намалее“, смята д-р Ноеми ле Дон.

„Развитието на социално-емоционалните умения е най-добрият начин да се отговори на агресията. Това изследване е много важно за нас, за да направим изводи за случващото се в нашите училища. Да се търсят мерки за подобряване на образователната среда, нейната позитивност и възпитанието на децата“, коментира министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков. По думи му, тези данни са възможност за задълбочено изследване на проблемите, свързани с емоционалната интелигентност и как тя се формира в семейството и в училище.

В рамките на презентацията бе засегната и ролята за ученика на обратната връзка от неговите преподаватели. Данните сочат, че 

15-годишните, които по-често получават обратна връзка от своите преподаватели, са по-креативни, по-мотивирани, по-общителни и по-доверчиви.

Анализът сочи още, че обратната връзка по-често се фокусира върху сферите, в които детето има нужда от подобрение, а не към силните му страни. В България само 20% от учителите дават обратна връзка за силните страни на своите възпитаници.

Според 60% от българските учители една от пречките за натрупване на социално-емоционални умения е онлайн обучението. 

Анализът показва още, че 30% от учителите в България не са обучени да вграждат социално-емоционалните умения в класната стая. Тоест имаме 70% учителите, които са обучени, като процентът у нас е по-висок спрямо Испания и Франция.

Проучването проследява и как социално-емоционалното учене е интегрирано в ученето. 75% от българските училища споделят, че са го интегрирали във всички предмети, като делът е малко под средното ниво. В същото време има школа, които преподават тези умения като отделен предмет.

По-малък процент от учениците са в училища, в които целият състав е съгласен, че социално-емоционалните умения са важни за образователното равенство – само 15%.

Проследена е и връзката между разработването на такива умения и извънкласните дейности. Анализът сочи, че 

децата са по-уверени, ако участват в спортни активности или занимания, свързани с изкуство.

Чувството за принадлежност към училището също оказва роля. Учениците, които усещат, че принадлежат към образователната институция, в която се обучават, са по-щастливи и имат по-високи социални умения, могат да управляват по-добре емоциите си. Докато тези, които имат по-ниски социално-емоционални умения, изпитват по-често тъга и нежелание да ходят на училище.

25% от учениците, които се справят по-лошо с учебния материал, пък се чувстват гневни повече от половината време, в което са в училище.

Трябва да се отчете и разликата между половете – 

момичетата се чувстват по-неуверени в училище.

Друг акцент в доклада е как учениците възприемат учителите си. 10-годишните смятат, че те се грижат за тях, докато 15-годишните вече са на по-различно мнение.

Проследяват се и различията в очакванията между половете. Като цяло, момчетата по-скоро са склонни да се съгласят, че има роли, свързани с пола. Например всяко второ момче у нас смята, че лидерството е по-важно за мъжете, отколкото за жените.

Разпределението на домашните задачи вкъщи също има роля за очаквания, основани на пола. Анализът сочи, че ако те се споделят и от двамата родилите, техните деца е по-малко вероятно да  имат очаквания, свързани с пола. В тези семейства учениците имат и по–добри социално-емоционални умения.

Свързани статии:

Над 40 държави с интерес към Международната олимпиада по изкуствен интелект в България Шестокласници от Бургас разработват игри с помощта на изкуствен интелект Министър Цоков откри класна стая в МОН (ВИДЕО) МОН публикува насоки за използване на изкуствен интелект в училище