Международният съвет по археозоология (ICAZ) е най-голямата организация с нестопанска цел на археозоолози, която дава възможност на изследователите да организират тематични срещи и да работят в мрежа. Археозоологията е интердисциплинарно научно направление, което изучава останките на животни, намерени в археологически разкопки, за да се установи значението на животните в материалния и духовния бит на хората от миналото. Чрез нея научаваме за поминъка (лов, риболов, скотовъдство, птицевъдство, събирателство), за вторичната употреба на животните (кожи, кости, пера, люспи), за тяхното място в религиозните обичаи и много други.
Международният съвет по археозоология проведе в София своята втора конференция на работната група по средновековния период. Тя се организира от двата най-големи музея на Българската академия на науките – Националния природонаучен музей и Националния археологически институт и музей, както и от Регионалния исторически музей в София. Форумът събра учени от цял свят, които изнесоха общо 40 доклада.
Форумът на Международния съвет по археозоология е открит с основен доклад на д-р Дейвид Ортън от университета в Йорк на тема „В малките кости, забравени: риби, гризачи и потенциалът на привидно незначителни останки за справяне с ключови исторически проблеми“. Дори останки, намерени в много малки количества на дадено място, могат да разкажат важни истории, когато се синтезират в по-голям мащаб. Това е една от основните идеи в научната разработка. Изследвания на д-р Ортън върху дребната фауна са фокусирани върху средновековните търговски пътища и разпространението на чумата в Европа.
Докладите на форума обхващат периодите от неолита и халколита и стигат почти до съвременността
– до късния ислямски период в Европа и Близкия Изток.
Интересни теми са „Костенурките като хранителна добавка за средновековните ислямски популации в Испания“, „Идентифициране на кухни от зооархеологически останки във Франция“, „Демаргинализация на минали знания за птиците: използване на изкуствен интелект за извличане на изображения на птици от средновековни илюминирани ръкописи“ и много други.
Постерът на д-р Недко Недялков от Националния природонаучен музей при БАН „Историческо разпространение на черния плъх в България“ запълва една празнина – въпреки че колонизацията на черни плъхове в Западна Европа и Средиземноморието е широко документирана, такава информация от Балканите и Източна Европа е изключително оскъдна.
За значението на форума и за изследванията, върху които работи, разговаряме с проф. Златозар Боев от Националния природонаучен музей.
Той изнася другия основен доклад, с който е закрита конференцията – „Птици и хора в Средновековна България – преглед на находките от птици от селищата в Първото и Второто българско царство“.
„В западната литература продължават да ги наричат Първа и Втора българска империя – казва проф. Боев. – Това отговаря на критерия за империя – българските владетели са владели земи, населени от други народи по това време, и това е основанието на историците да разглеждат България по онова време като империя. Затова озаглавих така и доклада си „Birds and humans in medieval Bulgaria (Review of the subfossil record of birds during the First and Second Bulgarian Empires).“
Ученият представя данни за 65 вида птици и за 37 средновековни селища
и други обекти в днешните ни граници.
По територия Първото и Второто българско царство са били 3-4 пъти по-големи от съвременна България.
Интересна е историята на домашните птици, както и наличието на голям брой останки от грабливи птици, особено орли и соколи, за които се предполага, че най-вероятно са използвани за лов. Такива има и днес в Азия, в Близкия Изток и на много други места.
Възможно е част от големите орли и лешояди да са били използвани заради перата им, понеже дълго време едно от масовите ловни оръжия е бил лъкът. А стабилизаторите на стрелите са се приготвяли от големи птичи пера, уточнява ученият. Огнестрелното оръжие прониква и се разпространява в Европа едва през XIV век, когато Второто българско царство пада под османска власт.
„Докладът ми е обобщение от моите повече от 40 години изследвания в областта на археозоологията – едно от направленията, по които работя – казва проф. Боев. – Работя и в областта на палеозоологията, но тук реших да обобщя данните, които са за субфосилните птици от селищата от Средновековието, какъвто е обхватът на тази конференция.“
Ученият е проучвал много селища, има много материали, събрани от старите ни столици Плиска и Велики Преслав. А така също и от Видин, който е бил столица на последната българска държава преди падането ни под османска власт.
От Първото българско царство са обобщени данни от находищата от Гарван, Попина, Плиска, Долни Луковит, Велики Преслав, Сердика, Бранковци, Петърч, Сливен, Карнобат, Ямбол, Воден, Дуранкулак, Езерово и др.
От северните крепостни стени на Сердика срещу Централната минерална баня в столицата излизат много интересни данни от III – VI век.
Там са намерени останки от жерави, дропли, белоглави лешояди, обикновени мишелови, както и от домашни кокошки, които присъстват навсякъде. От по-късни пластове има и други интересни неща, сред които е вероятно и една от най-късните в света находки на тур (изчезнал едър тревопасен бозайник, предтеча на домашното говедо).
От Първото българско царство досега в България са натрупани данни за 22 селища. Това обхваща периода от VII до XI век – от създаването на Дунавска България до падането под византийска власт. От този период общо са установени 42 вида птици от тези селища. От тях 5 вида са домашни, което е нормално, защото
домашни птици има още през Античността, подчертава ученият.
„От Второто българско царство само 15 селища са известни, що се отнася до останки от птици, намерени в тях. Това са данни за три века (XII – XIV в.). Установени са 39 вида птици – казва проф. Боев. – На базата на тези открити находки и тяхната датировка може да се проследи и процесът на синантропизация на птиците – т. е. процесът на превръщането им в „граждани“ или преместването на птиците от природните местообитания в градовете, възприемането на селищната среда, на застроения от хората свят като места за гнездене, за изхранване и за заселване от птиците.“
Най-примитивните в това отношение птици са сезонните синантропи, които само през определена част от годината и за кратко посещават човешките селища. Това са сивата чапла, немият лебед, големият ястреб, соколът скитник, обикновеният мишелов и гарванът.
Следващата категория по-напреднали синантропи са пасивните синантропи. Към тях се отнасят зеленоглавата патица, малкият ястреб, сивата яребица, фазанът и белочелата водна кокошка. Такива са установени също в много селища.
След тях идват напредналите синурбанисти като кукумявката, която вече я знаят и е много позната в селищата. Свраката, чавката, сивата врана също са много популярни птици. Началните синурбанисти след четвърта категория са сивата врана и обикновеният керкенез.
Крайните синурбанисти са полудивите гълъби и белият щъркел,
който прави гнезда предимно по комини, по камбанарии, по високи постройки в селищата. У нас е много рядко да се срещне бял щъркел, който да гнезди извън селищата.
Има и много други интересни неща, подчертава ученият. Например изследването на дела на водните или водолюбиви птици, сред които най-честите ловни видове са били гъските, патиците и ангъчите. И лебедите дори са били използвани за храна. Има и горски птици, сред тях и ловни като гривека, глухаря, фазана. А и полски птици като дроплите, които са изчезнали от нашите земи. Любопитно е, че
сивият жерав, който е голяма птица, също е бил използван за храна.
Както и сивите яребици и гургулиците.
„В това изследване накратко се спрях и върху темата за птиците в средновековното българско изкуство – казва проф. Боев. – У нас в България имаме много паметници и находки в това отношение – по барелефи, скални изображения, фризове на храмове и други архитектурни паметници, изображения на най-различни видове птици върху керамика. Любопитен е и следният факт – само 100 години след четвъртата експедиция на Христофор Колумб, която донася от Америка в Европа пуйките, във Велики Преслав и във Видин те вече са присъствали в бита на хората като домашни птици и намираме техни останки в тези два града.“
Проф. Боев подчертава, че
едва 11,5% от съвременните птици у нас са установени и в древните селища на България.
Това е така, тъй като разкопките в повечето случаи са спасителни, свързани са със строителството на някоя автомагистрала – примерно „Марица“ или „Хемус“. Сега се строи скоростният път от Ботевград до Видин, при чието изграждане също се разкриват селища, от които идват пресни материали за обработване в Природонаучния музей. Археолозите са притиснати със срокове от строителите и нямат възможност да пресяват и да промиват изкопната пръст. А когато се промива и пресява, се намират множество други дребни и фини костни фрагменти, които разкриват богатия видов състав и фауната в района на селището. От нея може да се направят заключения и за това каква е била палеоекологичната обстановка – дали са преобладавали горите, дали са били полски местообитания. Имало ли е наблизо водоеми и т. н.
„Домакинството на България на международната конференция издига престижа на родната археозоология, която се развива в последните 30-40 години и е сравнително ново направление у нас. Макар че първите подобни изследвания са на проф. Рафаил Попов през 20-те години на миналия век – казва в заключение проф. Боев. – Националният природонаучен музей е центърът на археозооложките изследвания в България. Тук има специализирана лаборатория, богати колекции от субфосилни (и фосилни) бозайници и птици. Музеят е единственото място у нас, където могат да се изучават археозоологични останки, надеждно определени и на съвременно световно равнище.“
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg