Стоян Ставру
Българска академия на науките
https://doi.org/10.53656/phil2023-04-01
Резюме. Статията съпоставя енцикликата „LAUDATO SI“ на светия отец Франциск (2015 година) и доклада на Римския клуб „Хайде! Капитализъм, късогледство, население и разрушаване на планетата“ (2018 година) в начина, по който те използват наративния потенциал на историята за дома. Както с изразено религиозни, така и с изцяло светски аргументи, разказът за нашия общ Дом се представя като възможна алтернатива на доминиращия днес разказ за растежа. Метафората за дома притежава не само концептуална, но и генеративна сила да предлага конкретни решения на два от най-сериозните проблеми пред човечеството днес: проблема с отпадъците и проблема с климата. Разказът за дома активира силата на местата, но едновременно с това търси глобален баланс в рамките на цялото. Изследването се съсредоточава върху това как историята за дома променя отношението към мястото и баланса между локалното и глобалното.
Ключови думи: дом; отпадък; климат; бъдеще; етика
Свързани статии:
Развитие на умения за базова грамотност при деца с тежки физически увреждания
Freud and Jentsch read Hoffmann’s Uncanny Automata
Музеи, културен туризъм и културно наследство в България от средата до края на ХХ век. Основни моменти от историческото развитие и проблеми
Шест тезиса към две съвременни литературни истории
