Светлинното замърсяване ни изтощава

Д-р Тома Щилиянов е ветеринарен лекар. Завършил е Софийската математическа гимназия, а след това – Лесотехническия университет в София.

Има собствена клиника. Ментор е на младежи в различни програми, бил е част от Младежкия Червен кръст.

Той е запален киноман, чете фентъзи, интересува се от баскетбол. Има две котки и куче, често спасява и отглежда още домашни любимци като „приемен стопанин“, докато им намери постоянен дом.

От създаването на Софийския фестивал на науката той координира доброволците.

Финалист е от конкурса „Лаборатория за слава“ (Fame Lab) през 2010, 2015 и 2021 г. и е заемал място сред призьорите.

През септември 2024 г., в рамките на Европейската нощ на учените, по време на възстановения формат „Лаборатория за слава (Fame Lab) – Наука в три минути“ д-р Щилиянов демонстрира колко важни за живота могат да бъдат три минути.

Всичко започва от Софийския фестивал на науката и конкурса „Лаборатория за слава“ (Fame Lab), връща се назад в спомените си д-р Щилиянов.  Само там в началото има възможност да се популяризира науката сред младите хора, като се говори за нея на максимално разбираем език. Това, което го интересува най-много във връзка с комуникацията за наука, е възможността

да разбива митове в полза на животните.

Занимавал се е с доста различни неща, но основната му цел винаги е била свързана с животните.

„Става дума за така наречените от мен онеправдани животни, по една или друга причина – или са по-грозни и противни, или са по-непознати, или са демонизирани в детските приказки и по тази причина са третирани несправедливо. Проследих чисто исторически защо се е стигнало до това.“

Преди много години д-р Щилиянов прави заедно с химик събитие за вампирите, на което едновременно говорят и за химичните, и за болестните причини, които могат да доведат до симптоми, припознавани от хората у вампирите и оттам – при прилепите.

Всъщност „вина“ за това има ирландският писател Ейбрахам „Брам“ Стокър, който пише своя роман на ужасите „Дракула“, пренасяйки действието в Трансилвания. Там има вълци, както и прилепи, които не са много познати. Стокър ги вмъква в повествованието. Така им създава извънредно лош имидж.

В Европа няма прилепи, които пият кръв, но писателят твърди, че е чул, че има. И така се заплита „интригата“.

„Цялата тази историческа справка има за цел да защити името на животното – казва д-р Щилиянов.

Той посочва, че по нашите земи прилепите ядат предимно насекоми. Но точно тогава, в края на XIX в., започва мания­та покрай романа и картините на Едвард Мунк.

„Този образ се налага в литературата и в съзнанието на хората. Оттогава се смята, че прилепите са опасни кръвопийци. А като откриват у тях и бяс, следват нови обвинения.“, обяснява още той

Отделна група са животни, които са онеправдани, защото не са най-привлекателните. Такива нап­ример са лешоядите, които са изк­лючително важни за природата и хранителния цикъл. Но са доста грозни, хората не ги харесват и ги преследват.

В последните години у нас техният брой също драстично намалява – например популацията на белоглавия лешояд. Затова се правят опити да бъдат интродуцирани обратно в природата. Но пак се намират куп изтровени и избити лешояди.

„Не се слагат отрови специално заради лешоядите, а за лисици и други животни – уточнява ветеринарният лекар.

Той обяснява, че поставянето на отрова по принцип е забранено тъкмо заради опасността да пострадат всякакви животни.

„Проблемът е, че се нарушават биоразнообразието и естественият начин на развитие на една територия.“, казва още той.

Заради детските приказки същото е положението и с вълците, чийто брой в света драстично намалява заради системното им избиване.

Преди около 20 – 30 години в Колорадо интродуцират вълци в един биом. Вкарвайки вълци, които преди са живеели там, но са избити и прогонени от хората, цялата среда става по-здравословна и много по-разнообразна, защото намалява броят на тревопасните. Това позволява руслото на реката да се контролира и в него могат да живеят нови видове животни, без да са застрашени от приливи, препълване на реката, свлачища. И всичко това само със заселването на един вид животно,  описвано като най-страшен хищник.

„А преди около 40 000 години човекът си е харесал точно този хищник и го е опитомил. Затова днес имаме кучета за най-добри приятели – казва д-р Щилиянов.

-„Другото, което правя, е, че се опитвам да зарибявам деца и младежи в по-ранна възраст за научната кауза. Редовно разказвам интересни неща за животните, какво хубаво можем да приложим от животинския в нашия свят. Например голяма част от откритията на военните се дължат до известна степен на животните. Като започнем с танковете, които напомнят за броненосеца; самолета с крилата, наподобяващ птица в полет; хеликоптерите, които напомнят за насекоми. Всички тези инженерни открития се намират в природата. Не всяко дете ще стане учен, но поне ще познават животните и ще ги пазят.“

Ветеринарният лекар е особено чувствителен на тема опити с животни. Категоричен е, че не всички опити са смислени – някои са полезни, а други – само жестоки.

За особено възмутително намира опити с мишки

за това как се прави общество и след колко време рухва една утопия. При тези опити на мишките им се предоставя всичко необходимо, но въпреки това след време те се самоизбиват. Експериментите проследяват социалните отношения, а не чисто физиологични проблеми.

Същото се отнася и до опита с маймуни, на които се дават стълба и банан. Една маймуна се качва, взима банана, раздава го на всички. Тогава пускат ток на всички, не само на тази, която е взела храната. И маймуните почват да бият тази, която тръгва за наградата, защото им пускат ток.

Когато сменят маймуните с нови, които не знаят какво ще се случи, те също тръгват да бият тази от тях, която отива за наградата. Просто си е останало като стигма, че от това следва нещо лошо.

Д-р Щилиянов припомня, че преди години се появява дори идея за трансплантация на човешка глава към ново тяло:

„Имаше някакви начални опити в тази насока, но докторът – един италианец, беше тотално заклеймен. Той отиде в Китай, където му позволиха да експериментира, и трансплантира глава на маймуна върху тялото на друга маймуна. Целта беше да се види дали това може да се прилага при хора. Дори се намери доброволец, мултимилионер, който си даде главата – руснак, напълно парализиран. Щяха да използват тялото на китайски затворник. Но впоследствие донорът на главата, който беше и спонсор на експеримента, се отказа, защото нямаше доверие в процеса. Но всичко вече беше приложено на животни.“

По думите му, понякога опитите са полезни.

„Може да се научим да правим всичко директно върху хора, но не е най-хуманното нещо. То и затова, колкото и грубо да звучи, най-големите постижения в медицината са по време на война, защото тогава има най-много материал, който да се тества“, казва той.

И дава пример с ваксината срещу ковид, която бе открита бързо, защото имаше много тестови субекти, върху които може да се изпробва терапията.

„В моите презентации се опитвах да покажа цялата гама опити с животни – от ненужни, но забавни и невинни, през нужни забавни и невинни, до жестоки и ненужни. При тестването на лекарства има правила, които се спазват и се знае какво се търси. А понякога се правят опити с цел да се види просто какво ще стане. В повечето случаи те са ненужни. Дори да се стигне до добър резултат, това е въпрос на случайност. Но опитите с живи същества не може да са на хазартен принцип“, посочва д-р Щилиянов.

Друга любима негова тема е светлинното замърсяване.

Той недоумява защо хората правят неща, които съкращават живота им. Защо толкова искаме като вид да се самоунищожим, без дори да се броят войните. Това са неща, които хората не осъзнават, че вършат. Един най-прост пример, но в същото време и един от най-жестоките, е светлинното замърсяване. Голяма част от нашите градове са изключително осветени, и то неадекватно. Ползва се бяла, ненасочена светлина по улицата, която грее навсякъде. Дори като си легнем нощем, отново нахлува светлина в спалнята, която влиза отнякъде –  от уличните лампи, от прозорците на съседите отсреща. Или има радиочасовник в стаята, който свети, както и зарядно.

„Нашият организъм усеща всички тези светлинки. Те минават през клепача, малко или много, и организмът приема, че навън е светло – пояснява д-р Щилиянов.

– Така излизаме от естествения си цикъл и не отделяме достатъчно мелатонин, който е хормонът на съня. Организмът ни е в състояние на полубудност и готов за реакция. Когато няма мелатонин, сме много по-разположени към болести и ракови образувания, защото имунната система се изтощава.“

Ветеринарният лекар цитира и изследване с акушерки, които работят нощна смяна – на бяла светлина, каквато има в болниците. Не знаят кога е ден, кога – нощ. Никога не спят достатъчно нормално – т.е. достатъчно дълбоко и достатъчно дълго. При тях има 20% по-голям риск от рак на гърдата.

Едно решение на проблема със светлинното замърсяване е да се използват максимално затъмняващи пердета, както и да се изгасят светлинките вкъщи. Освен това е добре преди лягане светлината плавно да се намалява, както е в природата. Това е най-здравословният начин.

„Светлинното замърсяване лесно се доказва – казва д-р Щилиянов. – Човек просто трябва да се качи късно вечер на Витоша, откъдето да снима София в 12 ч. през нощта. После може да се обърне и да снима планината, над която се вижда звездното небе. В града не виждаме звезди заради светлинното замърсяване. Това е много лесен начин да се ориентираме – има куп сателитни снимки, на които се вижда добре за какво става дума. Това е много сериозен проблем – фактор, който нарушава качеството и продължителността на живота. Медицината, с всичките си открития, успява изкуствено да удължи живота благодарение на лекарствата. Но ние сами създаваме причини, които го съкращават.“

Свързани статии:

Биопечатат човешка кожа за козметични цели Михаил Ненов, зам.-кмет на Община Бургас:  Със съвременната среда за обучение стимулираме мотивацията за учене Да си готов и за случайното откритие ДНК следи на миграцията