Доц. Елка Трайкова, научен секретар на направление „Културно-историческо наследство и национална идентичност“ в БАН: Трудно се възстановяват изгубени позиции

На състоялия се неотдавна Международен форум за кирилицата „Азбука, език, идентичност“ отново беше повдигната темата за българските лекторати в чужбина, чийто брой е намалял драстично. Потърсихме мнението на доц. Елка Трайкова, научен координатор на Националната програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“ и научен секретар на направление „Културно-историческо наследство и национална идентичност“ в БАН. Научните ѝ интереси са в областта на  литературната историята, на новата и съвременната българска литература.

– Доц. Трайкова, знае се, че сме загубили доста лекторати по български. Има ли път назад?

– Трудно се възстановяват изгубени позиции. Особено в чужбина. 30 години държавата ни не полагаше достатъчно усилия, за да запазим това, което имахме до 1989 г. – над 240 активно работещи лектората. Сега те са около 46–49, много сме загубили. Разбира се, променя се и ситуацията, променят се и интересите, променят се и приоритетите. Може би хуманитаристиката не е най-привлекателната научна област навсякъде по света. Но ако полагаме усилия, смятам, че е възможно да запазим тези лекторати, които имаме, да създадем нови, но с изключително активната помощ на българската държава. Министерството на образованието и науката е силно ангажирано с този процес, но трябва активно да се ангажират и много други институции. Това означава да има и сериозна дипломация. Ще ви дам един пример. В Япония имаме един изключително активен колега – Иво Владимиров, съвсем скоро бях там на голям българистичен форум. Имах възможността да вляза в един курс в университета в Киото, в който

35 вдъхновени японски младежи изучават старобългарски език, пишат прекрасно, четат.

Ако мога да се пошегувам, това предизвика завист у колегите от Софийския университет. Човек може да се почуди какво приложение може да има старобългарският в Япония. Но така или иначе има такава дисциплина. Общият брой на изучаващите български език, култура и литература е над 360 човека. Иво Владимиров е двигателят на този процес в Киото и Осака, но има и други колеги българисти, които присъстваха на този форум и виждах колко силно е желанието им да работят. Много е важен човешкият фактор, отдадеността към професията. Ако много хора приемат това за своя мисия, мисля, че нещата могат да се подобрят. И това е една от целите на нашата Национална научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“, която е финансирана от МОН.

– Какви са резултатите от изпълнението на програмата досега?

– Смея да твърдя, че за тези две години, откакто тя действа, успяхме не само да организираме много форуми. Успяхме да направим едно много важно нещо – да привлечем да идват в България за по няколко месеца и млади, и утвърдени учени. Започвайки програмата, не знаехме как ще се справим. Задължително е, когато се заявява определен проект, да има индикатори. Ние бяхме посочили, че общо 6 души ще посетят страната и ще се възползват от грантовете, които предлага програмата. За наша много приятна изненада само през първата година дойдоха 17 млади учени от чужбина. Те стояха тук по 2 или 3 месеца, работиха с колеги от институтите на БАН, университетите партньори – Софийския, Пловдивския, Великотърновския, Шуменския и Югозападния. Дойдоха 11 утвърдени учени от чужбина, които имаха възможността да работят по свои научни проекти, свързани с българистиката. Тази година нещата вървят по същия начин. Всичко това показва, че има потенциал в тази посока.

Има хора, които бихме могли да привлечем и да ги направим приятели на България.

Винаги съм казвала на различни форуми, че културната дипломация е най-силна. Когато имаме приятели навън, които заемат престижни длъжности в техните общества, те ще лобират за България. Когато човек познава една култура, една страна и ако владее езика на тази страна,  при възможност той естествено може да помогне в някаква ситуация – понякога видимо, друг път не. Но трябва да знаем, че тези хора не са ни длъжни. Ние трябва да се грижим за тях и да бъдем активната страна. Виждала съм в Ягелонския университет в Краков, утвърден университет с изключителен престиж, как се бореха колегите да отстоят не само лектората, а Катедрата по българистика, за да изграждат специалисти, които да продължат да развиват българистиката. Там

няколко години на табелата пишеше „Лекторат по македонски език“.

Но колегата проф. Ян Страдомски положи огромни усилия и успя да съхрани катедрата. Той е завършил в България, знае прекрасно български език и е отдаден изцяло на тази мисия. Трябва много да уважаваме такива колеги. И още нещо много важно – тези катедри подготвят и добрите преводачи. Ние сме страна с красив и древен език, на който обаче говорят малко хора по света. Имаме прекрасни писатели, но нашата литература ще стане световна, когато е и превеждана. Това е една посока, за която също не се полагат абсолютно никакви усилия.

– След бума, който предизвика наградата „Букър“ на Георги Господинов, може би трябва да се замислим какво би могло да се направи в тази посока?

– Важно е да се знае, че такъв тип държавна инвестиция носи изключително полезни дивиденти в бъдеще. Превеждането на съвременна и класическа литература, популяризиране на културно-историческото ни наследство – всичко това трябва да бъде обхванато от една синхронизирана национална политика.

Много важен е и културният туризъм.

Сега в рамките на програмата и съвместно с още един проект, който реализират колегите от Пловдивския университет (с проф. Любка Липчева работим прекрасно, тя е координатор по програмата), се организират културно-исторически маршрути. Събират се млади хора, студенти от цяла Европа, които посещават наши градове и места на паметта. Те научават много за нашата културна история. След това споделят своите впечатления в есета и художествени текстове, снимат документални филми и рекламни клипове. Тези хора стават приятели помежду си, стават приятели и на България. Така трябва да се работи.

– Създаването на Български културен институт ще спомогне ли на процеса за популяризиране на нашата култура?

– Това е много важно. Такава институция може да осъществи координацията между различни други институции. Сега всеки каквото прави, си го прави сам. Това е и една от целите на програмата –

да създаде един обединяващ център между академичните институции.

Но това не е достатъчно. Освен академичните институции има български културни центрове в чужбина, има дипломатически мисии, които също могат активно да помагат, има Министерство на културата, има Министерство на външните работи. Има важни държавни институции и ако се създаде такъв обединяващ център, който да не е формален, а да работи активно с тези институции у нас и в чужбина, тогава резултатите биха били по-добри. Ще имаме едни координирани действия и ще може да се създаде нещо много важно – дългосрочна стратегия за развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина, за връщане на нашите позиции. Вероятно няма да достигнем това, което е било, но при всички случаи можем да направим много.

Нашата традиционна култура е много интересна за чужденците. Има много неща, които можем да покажем – обичаи, музика, танци. Археологията крие безкрайни богатства. Но пак повтарям – държавата и нейните институции трябва да са по-ангажирани. В този смисъл много добър пример е вторият Международен форум за кирилицата „Азбука, език, идентичност“, личната и институционална ангажираност на г-жа Илияна Йотова с тази толкова значима национална кауза  – подкрепа на българистиката в чужбина. Това е наша обща и дългосрочна отговорност – на учените и държавните институции в България.

Свързани статии:

Димитър Асенов, директор на Националния център за повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти: Учителят на XXI век е в нова роля Чл.-кор. проф. д.т.н. Стефан Хаджитодоров, зам.-председател на БАН: Все повече млади хора искат да работят в институтите на Академията Международен форум за кирилицата събира в София учени от 11 държави Биопечатат човешка кожа за козметични цели