Според доклада на ОИСР: Българските ученици по-удовлетворени от живота, но с по-ниска ангажираност в учебния процес

Българските учениците са по-удовлетворени от живота, но в същото време са с по-ниска ангажираност в учебния процес и закъсняват по-често за часовете или пропускат такива. Това са част от акцентите за страната ни от глобално проучване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за социално-емоционалните умения на децата от началното и от средното училище на възраст 10 и 15 години, което се проведе в 23 държави на 4 континента.

Участие у нас вземат общо 3012 ученици и 555 учители от 80 училища. Малко по-голям дял от тийнейджърите са момичета – 51,4%.

В България изследването се провежда само с 15-годишни.

Причината за това е, че на тази възраст децата се отличават със значителни когнитивни и психологически промени, които дават отражение както на физиологичния, така и на социалния контекст при развитието на младите хора, става ясно от доклада за проучването относно страната ни. Тогава тийнейджърите развиват способност за абстрактно мислене, което им позволява да разбират причинно-следствени връзки, хипотези и абстрактни идеи, показват напредък в развитието на логическите умения – например за анализиране на информация, извличане на заключения и решаване на проблеми с по-голяма сложност. Така могат да се проследят в по-голяма цялост динамичните процеси, които настъпват у учениците в реална образователна среда, е посочено още в доклада.

Продължителността на изследването за 15-годишните ученици е между 60 и 75 минути, като времето не може да бъде удължавано след изтичането на 75-ата минута. То се осъществява чрез въпросници, които се попълват на хартия или онлайн от учениците, учителите и директорите на училища. В тях са включени въпроси и твърдения, които дават информация за типично поведение, мисли и чувства.

Например твърдението „Обичам да научавам нови неща“ оценява любопитството на учениците, а „Оставам спокоен дори в напрегнати ситуации“ предоставя информация за нивото на устойчивост на стрес.

Опциите за отговор се дават по 5-степенна ликертова скала (Likert scale),

която варира по степен на съгласие/несъгласие: започва от 1 – напълно несъгласен, и достига до 5 – напълно съгласен. Във всички скали за оценка се използват позитивно и негативно формулирани елементи с оглед отчитането на вариациите в отговорите. По този начин се осигурява ефикасен начин за събиране на информация от голям брой участници, който улеснява прилагането на инструментариума и осигурява достоверност на резултатите.

Социално-емоционалните умения допринасят за успешно функциониращо общество. Това са човешките способности да разбираме, изразяваме и контролираме емоциите си, от една страна, и способностите ни да взаимодействаме успешно с други хора в различни социални ситуации.

Изследването се фокусира върху 15 социално-емоционални умения,

които са избрани така, че да осигурят изчерпателно покритие на уменията, свързани с успеха и благополучието на 15-годишните ученици. Те са разпределени в 5 ключови области от социално-емоционалното развитие на учениците: прогресивност (любознателност, толерантност, творчество), отговорност (отговорност, самоконтрол, упоритост, мотивация), свързаност (социалност, асертивност – умението да отстояваш себе си – б.р., енергичност), сътрудничество (емпатия, доверие) и самообладание (устойчивост на стрес, оптимизъм, контрол на емоциите).

Анализът на резултатите от изследването позволява да се сравни как различните социално-емоционални умения се отнасят към различни аспекти от живота на учениците в участващите държави и населени места.

Отвъд няколкото области, които показват значителни различия,

България се движи в крак със средните резултати на участващите държави и дори има обнадеждаващи данни.

Така например 43% от българските 15-годишни ученици са удовлетворени от живота си, което е над средната стойност за всички участващи (31%).

33,7% от 15-годишните ученици посочват, че ежедневно извършват поне 20 минути интензивна физическа активност. Това е над средното за участващите страни – 26,6%.

Удовлетвореността от живота и по-високата физическа активност е в противовес на вредните навици, за които съобщават българските ученици. 15-годишните българчета по-често проявяват нездравословно поведение и вредни навици в сравнение с връстниците си от други държави по отношение на пушене на цигари, пиене на алкохол и нередовно хранене. В България 40% от 15-годишните ученици съобщават, че са пушили цигари или са опитвали алкохол поне веднъж в живота си, което е много над средното в проучването (17%).

47% от 15-годишните у нас не закусват през повечето дни в сравнение с 37% средно за останалите държави. Анализът на данните от изследването показва, че 13,2% от българските ученици не закусват (едва 41,4% закусват всеки ден). Възможно е това да е свързано с режима на обучение на смени, отдалечеността на училището и недобре уредения транспорт. Голяма част от учениците например трябва да стават много рано сутрин и да пътуват до училище, което е в отдалечен квартал или в друго населено място, зависят от разписанието на обществения транспорт и вероятно пропускат закуската, за да успеят да бъдат в клас навреме, разчитайки на възможността да си закупят закуска в училище

„Най-често срещаните причините за прояви на нездравословно поведение и вредни навици е липсата на мотивация и визия за бъдеща реализация,

в комбинация с ниско самочувствие и липса на емоционален контрол“, коментира Йоана Маринова.

Социално-емоционалните умения са свързани с ангажираността към образователния процес, като ученици с по-високи нива на социално-емоционални умения по-рядко закъсняват и пропускат занятия. По този показател резултатите на българските ученици са под средното ниво на страните, участвали в изследването. У нас 45% са пропускали учебни часове, което е много над средното за всички участници (29%). В същото време, 29% от българчетата признават, че в период от две седмици преди оценяването са пропуснали поне по един учебен час, което е малко под средната стойност за всички участници (31%). По-голям дял от децата ни обаче са закъснели за същия период. У нас те са 65%, което е над средното за връстниците им в останалите държави (48%).

Връзка с ангажираността към учебния процес има и тревожността.

У нас делът на децата, които изразяват притеснения, свързани с тестове или училищни задачи и домашна работа, е с между 5% и 10% по-нисък от останалите държави. „Това е в синхрон с по-ниската им ангажираност“, коментира Йоана Маринова, изпълнителен директор на фондация „Лъчезар Цоцорков“, при представянето на акценти от данните за страната ни. Тя допълва, че извадката от учениците в профилирани гимназии у нас показва, че нивата на тревожност при тях са дори по-високи. Факторите за това са силният академичен натиск и конкуренцията в профилираните гимназии. А по-високата тревожност оказва влияние върху тяхното благосъстояние и социални взаимодействия.

Социално-емоционалните умения са решаващи за академичния успех. Ученици с по-високи нива на мотивация за постижения и толерантност постигат по-добри оценки по математика, български език и литература, изобразително изкуство и музика.

Професионалната реализация също се влияе от социално-емоционалните умения.

Анализът на резултатите сочи още, че в сравнение с учениците от другите участвали държави българчетата имат най-ниски очаквания да продължат образованието си в университет. Средно за участвалите в изследването страни процентът очакващи да завършат висше образование, е 83,8%, докато за България е 71,2%. Наблюдават се и статистически значими разлики по пол (79,7% при момичетата и 63% за момчетата) и по социално-икономически статус (разликата между очакванията на учениците с благоприятен и с неблагоприятен социалноикономически статус е 39,8%). Данните за България показват голяма статистическа разлика между учениците, които очакват да завършат висше образование според степента на образователните постижения. Високите образователни постижения са свързани с интерес към продължаване на образованието при 96,2% от учениците. Статистическата разлика между тази група и групата с ниски образователни постижения е 55,6%, като само 40,6% от учениците с ниски академични постижения имат очаквания да продължат образованието си в университет.

В България 45% от 15-годишните очакват да имат управленска позиция или професионална реализация,

когато навършат 30 години, сочи още изследването. По този показател отново сме под средното ниво в проучването спрямо другите държави (57%).

Страната ни трябва да обърне внимание на половите и на социалните разлики. Докато образованието се справя добре в преодоляване на разликите между двата пола, момчетата и момичетата се справят почти еднакво добре в математиката и точните науки, по отношение на социално-емоционалните умения има разлика в двата пола.

„В България се полагат усилия да се преодолеят разликите между двата пола в социално отношение, за обучението по математика и точни науки, но за социално-емоционалните уменията има огромна разлика. Това са неща, които не се преподават в училище. Трябва да се създава среда, да се създават умения, които да дават добър резултат, макар и да не се преподават в училище“, подчерта Андреас Шлайхер – директор „Образование и умения“ в ОИСР, при представянето на българските резултати.

У нас момичетата съобщават за по-ниски нива на устойчивост на стрес, енергия, емоционален контрол, доверие, увереност, оптимизъм, самоконтрол спрямо момчетата. Докато момчетата имат по-ниски нива на емпатия, толерантност, мотивация за постижения, креативност, любопитство. Разликите между половете в асертивността и емоционалния контрол, като цяло, са значително по-големи в България от средните нива в останалите държави. „Това е важно, защото асертивността е директно свързана с това как децата се виждат в бъдеще“, обърна внимание Йоана Маринова.

Наблюдава се значително влияние на социално-икономическите различия върху отделните социално-емоционални умения. Учениците в неравностойно положение в България показват по-ниски нива на толерантност, креативност, емпатия, увереност, любопитство, общителност, постоянство, мотивация за постижения, енергия. Като цяло, социалните неравенства в България оказват по-голямо въздействие от всички други страни.

Сред тревожните тенденции, на които Шлайхер обърна внимание, е фактът, че

децата на 15 години са по-малко любопитни и по-малко творчески настроени от 10-годишните.

Смисълът на училището е да добавя умения, а се оказва, че децата губят уменията, които са имали по-рано, защото не се развиват в клас.

В рамките на откриващото събитие за представянето на доклада служебният министър на образованието и науката проф. Галин Цоков посочи, че данните от изследването за социално-емоционалните умения следва да намерят отражение в политиката и практиката. Според него за развитието на социално-емоционалните умения е необходимо да се подобри допълнително нормативната уредба, да се планират обучения за повишаване способностите на педагогическите специалисти за развиване на социално-емоционалните умения на децата и учениците.

„Социално-емоционалните умения са важни за Образование 5.0. Когато изкуственият интелект навлиза все повече и технологиите са свързани с нашите деца, социално-емоционалната интелигентност и развитието на тези умения ще стоят в основата на бъдещото развитие на успешните хора и успешните граждани“, каза още министър Цоков.

От своя страна, заместник-министърът на образованието и науката Наталия Митева подчерта, че е важно политиките, инвестициите и програмите да стъпват върху детайлно анализирани данни за нашите ученици. А благодарение на изследването знаем кои са видовете социално-емоционални умения, в които България се представя по-добре, и кои можем да надградим.

По думите на Митева промените, към които е тръгнала страна ни, са в правилната посока.

Ориентирането на учебните програми трябва да бъде в по-голяма степен към усвояване на умения и придобиване на компетентности,

включително социално-емоционални умения, отколкото да са базирани на знание, както е в момента. Това върви с промяна на формата на оценяванията. Заместник-министърът посочи, че в много страни, включително и в България, се прилага подходът новите умения, като финансова и медийна грамотност, социално-емоционалните умения, гражданската компетентност да бъдат включвани в учебните програми като отделни учебни предмети. „Трябва обаче да интегрираме тези така важни компетентности във всички предметни дисциплини, като социално-емоционалните умения трябва да бъдат на първо място“, каза още Митева.

Междувременно на среща между министър Цоков и д-р Шлайхер стана ясно, че българските иновативни училища могат да влязат в мрежата на ОИСР. „Вече 6 години развиваме мрежа от иновативни училища в България. В момента те са 548 и между тях и останалите образователни институции тече активен обмен на добри практики. Създаваме и лаборатории за иновации“, посочи министър Цоков. Той подчерта, че всичко това спомага образователната система да се променя от горе надолу.

Българските иновативни училища могат да се включат в глобалната мрежа на иновативните образователни институции на ОИСР, каза д-р Шлайхер. Той уточни, че те разполагат с библиотека на иновациите, които са изпробвани и е доказано, че работят. България може да се възползва от нея, за да подобри и разшири системата на иновативните училища. Също така образователните институции от глобалната мрежа провеждат регулярни срещи, за да обменят опит и иновации.

Свързани статии:

68% от българските ученици чувстват подкрепа от учителите да мислят творчески 85% от 15-годишните българчета говорят с родителите си за пари Най-важната задача е да се осигури достъп до образование и за най-уязвимите деца, заяви зам.-министърът на образованието и науката Наталия Митева INSAIT с нов пробив