За работника или служителя забавянето на плащането на заплатата не е просто неудобство, а сериозно нарушаване на неговите права. Кодексът на труда предвижда специална възможност – при забавяне на трудовото възнаграждение работникът или служителят може да прекрати договора си незабавно и без да дължи предизвестие.
Когато възнаграждението не е изплатено в договорения срок, работникът или служителят има право да предприеме стъпки за прекратяване на договора.
В същото време обаче съществуват и определени изключения и условия, които трябва да се спазят.
В тази статия ще разгледаме кога точно възниква правото да се напусне без предизвестие, какви документи и действия са необходими, както и какви обезщетения се дължат в полза на работника или служителя.
За да може работещият да напусне работа без предизвестие поради тази причина, преди всичко следва да е налице забава от страна на работодателя да изплати дължими плащания на работника или служителя. Забава е налице, когато съответните дължими плащания са станали изискуеми, съответно е настъпил моментът, в който те следва да бъдат изплатени. Такъв момент следва да е установен в трудовия договор, вътрешните правила за работната заплата и др.
Трудово възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго.
Ако трудовото възнаграждение се изплаща на два пъти месечно – авансово и окончателно, забавата ще е налице, когато е просрочена както датата за авансовото плащане, така и отделно датата на окончателното плащане.
Без значение е продължителността на забавянето – дни, седмици или месеци. Без значение е и обстоятелството дали това се дължи на виновно поведение от страна на работодателя, или на външни, независещи от него обективни причини. Забавата от страна на работодателя е достатъчно основание за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие по инициатива на работника или служителя.
Следва да се има предвид обаче, че в Кодекса на труда е уредено гарантирано изплащане на трудово възнаграждение в размер на 60 на сто от брутното трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната.
Разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително, ведно със законната лихва.
Ако плащането е съобразено с тези изисквания, то поведението на работодателя при тази ситуация не може да се окачестви като нарушение, даващо основание за прекратяване на трудовия договор без предизвестие.
Когато има забавяне от страна на работодателя с изплащането на трудовото възнаграждение на работещия и той, от своя страна, е подал заявление за напускане без предизвестие на това основание, тогава работодателят е длъжен да издаде и връчи срещу подпис и дата заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото правно основание.
Ако работодателят не съобрази поведението си с тези изисквания на закона, работникът или служителят има право да потърси съдействие от съответната инспекция по труда.
При прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в тези случаи работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срока на предизвестието – при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди – при срочно трудово правоотношение.
Справка: чл. 327, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда; чл. 270, ал. 2 от Кодекса на труда; чл. 245 от Кодекса на труда; чл. 221, ал. 1 от Кодекса на труда.
Свързани статии:
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg
