Развитие на Школата за запасни офицери от края на двадесетте години на ХХ век до края на Втората световна война (1928 г. – 1945 г.)

Николай Павловски
Национален военен университет „Васил Левски“

https://doi.org/10.53656/his2021-5-3-offic

Резюме. Предложеното изследване с насоченост към историческия преглед на подготовката на офицерите от запаса на Българската армия представлява опит за изследване на основната форма за подготовка на този специфичен вид военнослужещи в дефинирания период. В статията поетапно се извършва проучване на плавното възстановяване на Школата за запасни офицери в условията на все още действащия Ньойски договор и нейното функционално развитие до края на Втората световна война. Предметът на научния труд се свързва със систематизиране на взаимовръзката между възстановяването на системата за подготовка на офицерите от запаса, възраждането на традициите ѝ и породените новости от нейното развитие, заложените цели на Министерството на войната и наближаващата Втора световна война с присъщите ѝ изисквания в областта на военното дело. Изследваната проблематика се базира на анализа и обобщението на двадесет архивни единици, основно от фонда на Школата, извлечени от Държавния военноисторически архив на страната ни.
Ключови думи: Школа за запасни офицери; подновяване; напредък; подготовка; военни подразделения

Свързани статии:

Inclusion as a Tool for Educational Strategies in the Czech Republic Focused on People with an Intellectual Disability Социални характеристики на българското свещеничество в Разложка каза в началото на ХХ в. Оценка на общообразователните и ресурсните учители за работа в парадигмата на приобщаващото образование Динамика на езиковите процеси, книжовни норми и явления в процес на преустройство или кризи на общуването в българското общес­тво