Гочо Гочев,
Сийка Гочева
Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“
https://doi.org/10.53656/bel2023-6-2G
Резюме. Семантико-синтагматичният анализ на българските двупредложни конструкции разкрива, че те се формират чрез два основни механизма – семантичен (езиков) и смислов (неезиков). Семантичните конструкции са характерни за съчетаването на предлози със синонимни отношения, а смисловите възникват при обединяването на широкозначен предлог с предложно съчетание. Семантичната връзка на двата предлога ги превръща в единен знак с единно значение. При смисловата връзка предлозите не образуват единно семантично цяло, те са маркери за релевантност, участващи в организирането на изказването/изречението като смислообразуващи елементи. Словоредът в двупредложните конструкции зависи от семантичния обем на значенията на предлозите: при условно еднакъв обем той е свободен, при наличието на предлог с по-широк обем той е фиксиран – предлогът с по-широк обем заема първа позиция. Обособяването на семантични и смислови разновидности не само спомага за систематизирането на двупредложните конструкции, но може да служи и за разграничаването им от съседстващи по някакви други причини предлози.
Ключови думи: двупредложен; конструкция; предлог; релевантност; семантичен; синтагматика; смислов
