Д-р Андреас Шлайхер, директор на дирекцията за „Образование и умения“ в ОИСР: Изпитите трябва да отразяват не само знанията, а и уменията на учениците

Инвестициите в капацитета на учителите и сътрудничеството помежду им са важни

– Д-р Шлайхер, какво Ви направи впечатление при посещението Ви в България?

– Впечатлен съм от посоката на новата рамка на учебните програми. Можете да видите как цялото образование се измества от преподаване само на академично съдържание на учениците към това да им се позволи да използват и прилагат това съдържание. Това е идеята за прилагане на компетентностния подход.

Впечатлен съм и от проучването на социално-емоционалните умения. България беше една от първите страни, които го приложиха в по-голям мащаб – не само в един град, а в цялата страна. Това са много интересни постижения, можете да видите някои от успехите.

По време на пандемията България загуби много по-малко в образователните резултати от много големи европейски страни. Така че всъщност виждате първите стъпки на усилията.

Все пак има още дълъг път, който да се извърви. Това се отнася и до социално-емоционалните умения, и до промяна на нагласите сред преподавателите и така нататък. Това все още е на преден план. Но смятам, че трябва да се обърне внимание и на атмосферата в страната и на факта, че гражданското общество също е ангажирано с тези процеси. Това трябва да бъде цялостен обществен процес и това е така.

– От Ваша гледна точка, какви са следващите стъпки, които трябва да предприемем?

– Новата рамка на учебната програма предоставя пътната карта, но трябва да имате хора, които вървят по тази карта. Важно е инвестирането в капацитета на учителите, създаването на организация на работа в училищата, която да дава възможност учителите да имат повече време с учениците извън учебната среда, да могат да разбират по-добре кои са техните възпитаници и какви искат да станат, как могат да ги съпроводят. В момента връзката учител – ученик е по-скоро фокусирана върху предметното обучение. Преподавателите отделят малко време отвъд това, за да се ангажират със своите възпитаници, а мисля, че това е много, много важно. Не можете да развиете социално-емоционални умения, без наистина да разбирате кои са вашите ученици. Така че мисля, че пространството е много важно.

Важно е и създаване на по-голяма култура на сътрудничество между учителите, да работят заедно. Учителите в България често, все още, работят изолирано. Те обучават учениците си в класните стаи. Но те трябва да станат шампиони на този дневен ред, да споделят знанията си, да създават съвместно нови практики.

Виждаме държави, които се справят добре, и в тях обикновено учителите не работят изолирано. Те наистина са много, много силно свързани и се учат един от друг. И мисля, че това е нещо, което според мен ще бъде важно за България.

Знаете ли, когато въвеждате нещо ново, като социално-емоционални умения, виждате някои много добри преживявания и някои наистина трудни преживявания. Има висока степен на професионална автономия и това е важно. Но същото важи и за културата на сътрудничество, която гарантира, че добрите идеи се разпространяват в системата. Мисля, че това е невероятно важно.

Освен капацитета е важно и лидерството. Училищните ръководители не трябва да бъдат само административни лидери, а педагогически. Директорите трябва да са лидери, които инвестират в развитието на хората в своите училища, които дават на учителите си пространство да поемат рискове, да изпробват нови неща. Всичко това е много важно според мен.

– Смятате ли, че училищата с иновации са добър пример за повече сътрудничество, за по-иновативен начин на преподаване?

– Мрежата от иновативни училища е наистина добра идея и смятам, че тя ще генерира нови прозрения и идеи. Частта, на която смятам, че България трябва да обърне внимание, е как да приложи тези идеи. Как, когато училищата правят иновации и преподават по различен начин, разбирате какво работи, в какъв контекст? Как можете да направите една интересна или добра практика част от културата на добрите практика? Мисля, че това е следващата стъпка, която ще бъде наистина важна, за да съберете плодовете от мрежата на иновативните училища. Ако просто насърчите училищата да бъдат иновативни, те ще направят много интересни неща. Но е важно да ги върнете обратно в образователната система. Трябва да помогнем на училищата да споделят добрите си практики, да се учат едно от друго.

Давам ви пример за начина, по който правят това в Шанхай, Китай. Имат дигитална платформа, където училища и учители споделят своите проекти и идеи. Така че те не просто правят това в своето училище, но го споделят с всички. И комбинират това с показатели за репутация. Така че колкото повече други учители изтеглят вашите идеи, подобряват ги, критикуват ги, толкова повече ще се повиши видимостта ви в системата. В края на учебната година директорът на вашето училище ще ви попита не само колко добре сте обучавали учениците в собствения си клас, но и какъв принос сте направили за образователната система. Как сте помогнали на вашите учители и училища в съседство или други училища в страната да станат по-добри училища? Смятам, че това е следващата наистина важна стъпка, за да сме сигурни, че тази мрежа за иновации в действителност променя системата.

– Какво смятате за оценяването на учениците в България?

– Целите, които имате в образованието, влияят и върху поведението на родителите. Родителите ще обърнат внимание на това какво ще оцени изпитът. Трябва да се уверим, че изпитите отразяват това, което образованието смята за важно. Това е друга наистина важна стъпка.

Трябва да се мисли за формата на изпита по нови начини. Смятам, че той не трябва да отразява само това, което учениците знаят, но и какво могат да правят. И понякога да ги накарате да направят свой собствен проект, може да бъде част от изпита, в рамките на който учениците да развият собствени идеи, да се преборят с тях, да създадат нещо. В бъдеще се надявам, че изпитите ще отразяват не само това, което знаят учениците по даден предмет, но как всъщност могат да го приложат на практика.