Национално издателство "Аз-буки"
Министерство на образованието и науката
Wikipedia
  • Вход
  • Регистрация
Аз-букиНационално издателство за образование и наука
Няма резултати
Вижте всички резултати
  • Начало
  • За нас
    • За нас
    • Структура
    • Екип
    • Етика и правила
    • Документи
  • Вестник „Аз-буки“
  • Списания
  • Издания
  • Проекти
  • Реклама
  • Абонамент
  • Контакт
  • en_US
  • bg_BG
  • Начало
  • За нас
    • За нас
    • Структура
    • Екип
    • Етика и правила
    • Документи
  • Вестник „Аз-буки“
  • Списания
  • Издания
  • Проекти
  • Реклама
  • Абонамент
  • Контакт
  • en_US
  • bg_BG
Няма резултати
Вижте всички резултати
Аз-буки Национално издателство за образование и наука
Няма резултати
Вижте всички резултати
  • Home
  • Издания
Начало Новини Новини 2018 Брой 29, 2018

Откога са трапезните прибори? (II част)

v.genkov@azbuki.bg от v.genkov@azbuki.bg
19-07-2018
в Брой 29, 2018
A A

Първите бронзови пръчици се отнасят към 1200 г. пр.н.е. и са били използвани за готвене. По време на династията Хан (221 – 206 пр.н.е.) пръчките за хранене вече присъстват на трапезата. Китайското им име – куайдзъ, се пише с два йероглифа. Първият – куай, самостоятелно означава ‘бързо’, затова до него се изписва още един, със значение ‘бамбук’. На английски китайските клечки се казват chopstick, като stick е именно клечка. Chop идва от кантонския диалект, откъдето са я възприели английските моряци, в израза “Chop chop” – ‘бързо, бързо’!
В Европа до късно на масата има само лъжици и ножове, а месото се яде с пръсти. Ръцете след ядене са се изплаквали в специални съдчета. Според преданието византийската принцеса Мария Иверска смятала за унизително да си цапа ръцете с храна, затова измислила вилицата. Сръчно нанизвала парчетата месо на двузъба вилица от злато и слонова кост и ги прехвърляла в чинията си, без да ги докосне с ръка. От Византия вилицата преминала в Италия, където се оказала много удобна за ядене на макарони. Когато Мария Медичи се жени за Анри Втори, нейният чеиз включва няколко дузини сребърни прибори, изработени от Бенвенуто Челини, в това число и вилици. Но до късно вилиците си остават луксозни предмети, използвани само от аристокрацията.
Вилицата напомня по форма вила за сено. В християнството дяволите измъчват грешниците в ада с тризъби вили, подобни на тризъбеца на Посейдон. Църквата се е отнасяла неодобрително към вилиците като угодничество и ненужен разкош.
В много европейски езици названието вилица произлиза от латинската дума furca – чатал, разклонено дърво. Такива са фр. fourchette, англ. fork, рум. furculiță. От същия корен е и нашата хурка – първоначално чаталеста пръчка, използвана и за мотовилка. Книжната заемка бифуркация пък означава ‘раздвояване’.

*Палмира ЛЕГУРСКА
е доцент, доктор от Секцията за етнолингвистика в Института за български език при БАН,
автор на „Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпоставка“ (2011);
„Съпоставителни анализи и национална специфика на лексиката“ (2015) и др.

 

Четете повече в бр. 29, 19 – 25 юли 2018 г.

Your Image Description

Свързани статии:

Физиотерапевт или физиотерапист? Правилен изговор на представката в- и на предлога в Иновационен и иновативен За правото и закона

Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":

Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5

Телефон: 0700 18466

Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg

Научните списания се продават и в книжарница „Сиела“ – подлез на Ректората на СУ „Св. Св. Климент Охридски“.

Адрес: София 1000, бул. „Цар Освободител“ №22

Етикети: Написаното остава

Последвайте ни в социалните мрежи

СподелянеTweet
Предишна статия

Стратегии на образователната и научната политика, година XXVI, книжка 4, 2018

Следваща статия

От 15 септември в над 330 неделни училища по света ще звучи българска реч

Следваща статия
От 15 септември в над 330 неделни училища по света  ще звучи българска реч

От 15 септември в над 330 неделни училища по света ще звучи българска реч

България живее и далеч от географските си граници

България живее и далеч от географските си граници

Българската хуманитаристика  е в Web of Science

Българската хуманитаристика е в Web of Science

Последни публикации

  • В Министерския съвет: Правителството отпуска над 10 млн. евро за транспортни разходи на учители
  • По инициатива на МОН: Първа среща между студенти и ръководството на НАТФИЗ
  • Министър Вълчев обсъди с началниците на РУО предизвикателствата пред системата
  • Еврокомисията ще предложи ограничения за децата в социалните мрежи
  • Вестник „Аз-буки“ – брой 28/2026 г.
  • Кюстендилски талант с топ резултат на „Математика без граници“
  • Ученици от единствената гимназия по каменообработване на Балканите представиха свои творби в МОН
  • Започва приемът на номинации за Националните награди за наука „Питагор“
  • 9987 кандидат-гимназисти са приети на първо класиране в столицата
  • МОН ще съдейства за възстановяване на диалога в НАТФИЗ при спазване на академичната автономия
  • В ППМГ „Гео Милев“ в Стара Загора успехът започва с общите решения
  • Премиерът Румен Радев: Правителството има амбицията да развива съвременна научна и изследователска инфраструктура
  • 37 медала за български ученици от световно математическо състезание
  • Отборни бронзови отличия за българските ученици от Международния турнир на младите физици
  • Пет медала за България от Международната олимпиада по физика
  • Центърът за обучение на БАН насърчава младите учени да мислят за практическото приложение на своите идеи
  • Практиката среща бъдещето във Варненската морска гимназия
  • Натали от Своге – момиче с посока
  • Отборът на СУ „Иван Вазов“ в Сопот печели Националното ученическо състезание „Млад спасител“
  • Отново рекордно участие в Националния преглед на спортно-туристическите умения и сръчности „Кристален еделвайс“
  • Еврокомисията прие предварителни констатации за пристрастяващ дизайн на Instagram и Facebook
  • Зам.-министър Таня Панчева разговаря с младежи от България и Румъния

София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5

+0700 18466

izdatelstvo.mon@azbuki.bg
azbuki@mon.bg

Полезни линкове

  • Къде можете да намерите изданията?
  • Вход за абонати
  • Начало
  • Контакт
  • Абонамент
  • Проекти
  • Реклама

Вестник „Аз-буки”

  • Вестник “Аз-буки”
  • Абонамент
  • Архив

Научните списания

  • Стратегии на образователната и научната политика
  • Български език и литература
  • Педагогика
  • Математика и информатика
  • Обучение по природни науки и върхови технологии
  • Професионално образование
  • История
  • Чуждоезиково обучение
  • Философия

Бюлетин

  • Достъп до обществена информация
  • Условия за ползване
  • Профил на купувача

© 2012-2025 Национално издателство "Аз-буки"

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password? Sign Up

Create New Account!

Fill the forms bellow to register

All fields are required. Log In

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In
bg_BG
en_US bg_BG
  • Вход
  • Sign Up
Няма резултати
Вижте всички резултати
  • Начало
  • За нас
    • За нас
    • Структура
    • Екип
    • Етика и правила
    • Документи
  • Вестник „Аз-буки“
  • Списания
  • Издания
  • Проекти
  • Реклама
  • Абонамент
  • Контакт
  • en_US
  • bg_BG

© 2012-2025 Национално издателство "Аз-буки"