Национално издателство "Аз-буки"
Министерство на образованието и науката
Wikipedia
  • Вход
  • Регистрация
Аз-букиНационално издателство за образование и наука
Няма резултати
Вижте всички резултати
  • Начало
  • За нас
    • За нас
    • Структура
    • Екип
    • Етика и правила
    • Документи
  • Вестник „Аз-буки“
  • Списания
    • Стратегии на образователната и научната политика
    • Български език и литература
    • Педагогика
    • Математика и информатика
    • Обучение по природни науки и върхови технологии
    • Професионално образование
    • История
    • Чуждоезиково обучение
    • Философия
  • Издания
  • Проекти
  • Реклама
  • Абонамент
  • Контакт
  • en_US
  • bg_BG
  • Начало
  • За нас
    • За нас
    • Структура
    • Екип
    • Етика и правила
    • Документи
  • Вестник „Аз-буки“
  • Списания
    • Стратегии на образователната и научната политика
    • Български език и литература
    • Педагогика
    • Математика и информатика
    • Обучение по природни науки и върхови технологии
    • Професионално образование
    • История
    • Чуждоезиково обучение
    • Философия
  • Издания
  • Проекти
  • Реклама
  • Абонамент
  • Контакт
  • en_US
  • bg_BG
Няма резултати
Вижте всички резултати
Аз-буки Национално издателство за образование и наука
Няма резултати
Вижте всички резултати
  • Home
  • Издания
Начало Новини Новини 2018 Брой 29, 2018

Откога са трапезните прибори? (II част)

v.genkov@azbuki.bg от v.genkov@azbuki.bg
19-07-2018
в Брой 29, 2018
A A

Първите бронзови пръчици се отнасят към 1200 г. пр.н.е. и са били използвани за готвене. По време на династията Хан (221 – 206 пр.н.е.) пръчките за хранене вече присъстват на трапезата. Китайското им име – куайдзъ, се пише с два йероглифа. Първият – куай, самостоятелно означава ‘бързо’, затова до него се изписва още един, със значение ‘бамбук’. На английски китайските клечки се казват chopstick, като stick е именно клечка. Chop идва от кантонския диалект, откъдето са я възприели английските моряци, в израза “Chop chop” – ‘бързо, бързо’!
В Европа до късно на масата има само лъжици и ножове, а месото се яде с пръсти. Ръцете след ядене са се изплаквали в специални съдчета. Според преданието византийската принцеса Мария Иверска смятала за унизително да си цапа ръцете с храна, затова измислила вилицата. Сръчно нанизвала парчетата месо на двузъба вилица от злато и слонова кост и ги прехвърляла в чинията си, без да ги докосне с ръка. От Византия вилицата преминала в Италия, където се оказала много удобна за ядене на макарони. Когато Мария Медичи се жени за Анри Втори, нейният чеиз включва няколко дузини сребърни прибори, изработени от Бенвенуто Челини, в това число и вилици. Но до късно вилиците си остават луксозни предмети, използвани само от аристокрацията.
Вилицата напомня по форма вила за сено. В християнството дяволите измъчват грешниците в ада с тризъби вили, подобни на тризъбеца на Посейдон. Църквата се е отнасяла неодобрително към вилиците като угодничество и ненужен разкош.
В много европейски езици названието вилица произлиза от латинската дума furca – чатал, разклонено дърво. Такива са фр. fourchette, англ. fork, рум. furculiță. От същия корен е и нашата хурка – първоначално чаталеста пръчка, използвана и за мотовилка. Книжната заемка бифуркация пък означава ‘раздвояване’.

*Палмира ЛЕГУРСКА
е доцент, доктор от Секцията за етнолингвистика в Института за български език при БАН,
автор на „Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпоставка“ (2011);
„Съпоставителни анализи и национална специфика на лексиката“ (2015) и др.

 

Четете повече в бр. 29, 19 – 25 юли 2018 г.

Your Image Description

Свързани статии:

Физиотерапевт или физиотерапист? Правилен изговор на представката в- и на предлога в Иновационен и иновативен За правото и закона

Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":

Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5

Телефон: 0700 18466

Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg

Научните списания се продават и в книжарница „Сиела“ – подлез на Ректората на СУ „Св. Св. Климент Охридски“.

Адрес: София 1000, бул. „Цар Освободител“ №22

Етикети: Написаното остава

Последвайте ни в социалните мрежи

СподелянеTweet
Предишна статия

Стратегии на образователната и научната политика, година XXVI, книжка 4, 2018

Следваща статия

От 15 септември в над 330 неделни училища по света ще звучи българска реч

Следваща статия
От 15 септември в над 330 неделни училища по света  ще звучи българска реч

От 15 септември в над 330 неделни училища по света ще звучи българска реч

България живее и далеч от географските си граници

България живее и далеч от географските си граници

Българската хуманитаристика  е в Web of Science

Българската хуманитаристика е в Web of Science

Последни публикации

  • Проф. Миглена Темелкова, председател на Съвета на ректорите: Необходима е промяна в модела на финансиране на университетите
  • Как се появяват нови думи?
  • Приказната нощ на Русе
  • Ученици стажуват пробно по проект за дуално обучение
  • Предложение: „Треньор по вид спорт“ и „Помощник-треньор по вид спорт“ стават регулирани професии
  • Министър Сергей Игнатов обсъди с ректора на Бургаския държавен университет развитието на научната дейност на висшето училище
  • Поздравителен адрес от министъра на образованието и науката проф. Сергей Игнатов до „Аз-буки“
  • От 1896 г. до днес: „Аз-буки“ – гласът на българското образование
  • Ремонтират детски градини, училища и болници в 49 общини с финансиране по проект „Красива България“
  • Вестник „Аз-буки“ – брой 14/2026 г.
  • Сп. „Български език и литература“, книжка 1s/2026, година LXVIII
  • Интелектуалецът във властта – взаимни прочити на събитията след 1989 г.
  • Семейният роман в постюгославските литератури
  • Женското писане в съвременната южнославянска поезия
  • За границите на словообразуването
  • Структура на семантичното поле на съществуването в българския, руския и чешкия език
  • Book of nature in Croatian Glagolitic sermones de sanctis
  • Plants in Exegesis: Difficulties in Medieval Slavonic Translations of John Chrysostom and Theodoret of Cyrrhus
  • Alexander and the Fantastic Creatures of the East
  • Interpreting Living World in Late Medieval Apologetic Texts: Nature and Body in the Slavonic Translation of John VI Kantakouzenos’ Polemic Texts against Islam
  • Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ открива филиал в Бургас
  • Дателен падеж за направление в среднобългарски и старочешки – безпредложна спрямо предложна употреба

София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5

+0700 18466

izdatelstvo.mon@azbuki.bg
azbuki@mon.bg

Полезни линкове

  • Къде можете да намерите изданията?
  • Вход за абонати
  • Начало
  • Контакт
  • Абонамент
  • Проекти
  • Реклама

Вестник „Аз-буки”

  • Вестник “Аз-буки”
  • Абонамент
  • Архив

Научните списания

  • Стратегии на образователната и научната политика
  • Български език и литература
  • Педагогика
  • Математика и информатика
  • Обучение по природни науки и върхови технологии
  • Професионално образование
  • История
  • Чуждоезиково обучение
  • Философия

Бюлетин

  • Достъп до обществена информация
  • Условия за ползване
  • Профил на купувача

© 2012-2025 Национално издателство "Аз-буки"

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password? Sign Up

Create New Account!

Fill the forms bellow to register

All fields are required. Log In

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In
bg_BG
en_US bg_BG
  • Вход
  • Sign Up
Няма резултати
Вижте всички резултати
  • Начало
  • За нас
    • За нас
    • Структура
    • Екип
    • Етика и правила
    • Документи
  • Вестник „Аз-буки“
  • Списания
    • Стратегии на образователната и научната политика
    • Български език и литература
    • Педагогика
    • Математика и информатика
    • Обучение по природни науки и върхови технологии
    • Професионално образование
    • История
    • Чуждоезиково обучение
    • Философия
  • Издания
  • Проекти
  • Реклама
  • Абонамент
  • Контакт
  • en_US
  • bg_BG

© 2012-2025 Национално издателство "Аз-буки"