Проф. д.ф.н. Анастас Герджиков, ректор на Софийския университет „Св. Кли мент Охридски“: Във всеки четвърти консорциум, одобрен от Европа, има български университет

Проф. д.ф.н. Анастас Герджиков завършва Хумболтовия университет в Берлин с дипломна работа на тема „Аристотеловата критика на Платоновите политически произведения“.
От 1991 г. е редовен асистент по латински език в Софийския университет.
От 2008 г. е професор по антична и средновековна литература.
Автор е на четири монографии и на над 40 студии и статии в областта на античната литература и на регламентацията на висшето образование.
В периода 2001 – 2003 г. е зам.-министър на образованието и науката. Бил е управител на Фонд „Научни изследвания“. От 2010 до 2014 г. е зам.-ректор на Алма матер, а от 2015 г. е избран за ректор. На 20 ноември 2019 г. академичната общност му гласува втори мандат.
Член е на редакционната колегия на научното сп. „Стратегиина образователната и научната политика“ на НИ „Аз-буки“ и на Bulgarian Journal
of Science and Education

Интервюто взе
Татяна Дикова

Проф. Герджиков, много определения се изказаха за новата учебна година – трудна, сложна, непредвидима… Каква ще бъде тя за Алма матер?

– Със сигурност ще е трудна. Имахме възможност през втория семестър на академичната 2019/2020 г.
да се убедим, че не е лесно в условията на епидемична ситуация да опазим здравето на преподавателите и студентите и същевременно да не отстъпваме от целта – да предлагаме качествено образование. Мисля, че се справихме доста успешно в неочакваната ситуация.
Засега първият семестър на новата академична година според мен е по-предвидим. Посвикнахме с извънредната ситуация. Много по-подготвени сме по отношение на дигиталните ресурси. През лятото имахме два месеца на разположение, за да подготвим различни сценарии – от присъствено до онлайн обучение с всичките варианти на смесеното обучение.
Готови сме с план за подготовка на новата академична година и вече го изпълняваме на практика.

– Как работи в подобна ситуация толкова сложен механизъм,какъвто е Софийският университет – университет от класически тип, изследователски, лидер в националната система, разпознаваем в международните класации?

– Трудно работи. Изброените от вас неща се дължат не само на качеството на образованието, но и на сериозни научни изследвания. А в ситуация на епидемия е много трудно те да се провеждат. Имаше период, когато в Университета не се допускаше събиране на хора. Прекъснаха се командировките на нашите изследователи в чужбина, свързани с работата им в различни научни центрове, благодарение на които постигаме впечатляващи резултати.
И тази година ще има проблеми, особено с научните изследвания. Но започваме новата академична година по оптимистичен начин – с присъствено обучение за първи курс, за останалите – или присъствено, или смесено, като първото е най-вече за природните науки заради практическите занимания. Искаме те да се проведат колкото може по-рано, в рамките на първите два месеца заради опасността впоследствие това да се окаже невъзможно и да се премине към смесено обучение.
Оптимистично започваме и с академичната мобилност. Ние сме университет със сключени договори по „Еразъм+“ с над 500 университета. Не ни се иска още един семестър да отлагаме мобилността. Тя е особено важна и за научните изследвания.

– Сбъдна ли се прогнозата Ви от юли т.г. кандидат-студентите да се увеличат с 50%?
– Дори повече, вместо 6000 имахме 10 000 кандидат-студенти. Ще припомня поне две причини за това – намаляване на желаещите да учат в чужбина заради пандемичната обстановка. Втората е заради това, че поради извънредната ситуация заместихме немалка част от кандидатстудентските изпити с резултати от държавните зрелостни изпити. И макар че мнозина се надяваха това да улесни входа им за университета, реалността се оказа друга. Когато имаш 1000 кандидати за 300 места, няма значение какъв е изпитът. При повече желаещи да влязат в Софийския университет от предишни години, приемът става по-труден. А оттам се вдига летвата за подбор на мотивирани млади хора.

– Вече 30 години говорим за реформи във висшето образование, правят се опити, но не спират и критиките, предимно от страна на работодателите, че няма подготвени млади специалисти. Все пак случи ли се реформата най-вече последните години?
– Действително, за реформи се говори от 30 години. В един момент на хората им омръзна да чуват тази дума, особено в областта на училищното образование.
Истината е, че допреди 6 години реформите в областта на висшето образование не бяха много. Имаше няколко, свързани с Болонския процес, които са се случили в края на XX век и началото на този.
И оттогава – нищо ново.
През последните 6 години обаче е факт една много важна реформа. Тя има много елементи, но най-важните са два. Първо, двойно намаляване броя на студентските места. Те бяха станали повече от завършващите XII клас – 70 000, а сега са 38 000.
Вторият важен елемент на реформата е постепенното преминаване от финансиране на брой студенти към финансиране на качеството на образованието. Сега половината от средствата отиват за финансиране именно на качеството.
Тези две наглед простички неща доведоха до пълна промяна в системата на висше образование. Изцяло се промениха приоритетите на университетите. Промени се конкуренцията за едно място. Ще видите още колко промени предстоят.
В резултат на това Стратегията за висше образование, която се обсъжда сега, не е насочена към финансовия модел и към броя на местата, а по-скоро към това кои са професиите на бъдещето и как да бъдат подготвени специалисти за професии, които не можем да предвидим.
В този смисъл, оплакванията на работодателите, че от университетите не излизат специалисти, подготвени за конкретна работа и конкретно работно място, са късогледи. Професиите се променят непрекъснато, все по-често се появяват нови, а стари – умират.
И презумцията, че готвим специалисти за конкретна работа в конкретно предприятие, е погрешна.
От университетите трябва да излизат хора гъвкави и способни да учат цял живот. А бизнесът в партньорство с университетите да подготви по-нататъшната им квалификация и преквалификация, след като възникнат нови професии и се появи необходимостта от нови знания и умения.
Това донякъде се случи още преди 20 години, когато се разделиха бакалавърската и магистърската степен. Идеята бе бакалавърската степен да дава общите познания и след това човек отново и отново да се квалифицира, ако трябва с нова магистърска степен, дори според това, което е необходимо на конкретното работно място.
Сега обаче нещата са много по-ускорени, затова ми се струва, че тази квалификация трябва да е непрекъсната. Непрекъснато да се учи нещо ново.

– Отново се заговори за тригодишен бакалавър. Не е ли малко несериозно това?
– Това не е несериозно, нито опасно, както написаха някои колеги. Всъщност това предложение засяга определени професионални направления и няма да се случи без съгласието на университетите, които предлагат специалности в съответни направления.
И в този смисъл няма никаква опасност. Доколкото разбирам, в някои области на изкуствата това е възможно и дори желателно, защото става дума за практически умения, които се придобиват, когато човек иска бързо да излезе на пазара на труда. Да прецени какво още му липсва, и да се завърне в университета, ако е необходимо, за да надгради знания и умения на ниво магистратура.
В този случай тя ще бъде двегодишна.
В много други области обаче няма да има тригодишен бакалавър. Повечето университети смятат, че четиригодишната подготовка е необходима, за да станеш специалист в дадена област.

– Все още ли е актуален въпросът за широкия „вход“ и тесния „изход“ в системата на висшето образование? Сега върви една шега, че е по-лесно да влезеш в университет, отколкото да получиш място за детето си в детската градина.
– Това беше вярно допреди 5 – 6 години. И оттогава става все по-трудно да влезеш в университет, защото местата за първокурсници, както вече казах, постепенно намаляват. Допреди 5 – 6 години те бяха с 20 000 в повече от завършващите, а сега са с 12 000 по-малко. Това е много голяма промяна и става все по-трудно да бъдеш приет във висше училище, особено в добрите и търсените висши училища.

– 6 от 24 български висши училища са в европейски мрежи от одобрени 24 такива при втората покана. Разкажете малко повече за целите и задачите на консорциума, в който е Софийският университет.
– Ще формулирам нещата така – във всеки четвърти консорциум, одобрен от Европа, има български университет. Това е изключителен успех.
Целта на всеки консорциум в европейски мащаб, не само на този, част от който е Софийският университет, е да превърне университетските мрежи, които и досега функционираха, в едно много по-тясно сътрудничество. Да не се ограничаваме само до мобилността на преподаватели и студенти, до някоя обща магистратура или до някой общ научен проект.
Целта е да има много повече общи научни изследвания, много повече общи дипломи, двойно научно ръководство на докторанти, взаимно използване на изследователската инфраструктура. Нека не забравяме, че Софийският университет има какво да предложи на партньорите си в консорциума. Само в момента изпълняваме три инфраструктурни проекта, всеки за 30 млн. лв. Участието в консорциуми ще интегрира много повече университетите, отколкото са били досега в мрежите, в които са участвали.
Ние не градим на празно място, а избираме университети, с които сме били в мрежи преди. А резултатите от това партньорство са повече от ползотворни.

– Моля, за малка конкретика относно консорциума с участието на Алма матер – кои са университетите и тематиките?
– Алиансът „Трансформация за Европа (Т4Е)“ е одобрен от Европейската комисия като част от алиансите, избрани във втората покана в рамките на инициативата „Европейски университети 2020“. Той обединява седем европейски университета: Университета в Саарланд (Германия), Университета в Аликанте (Испания), Естонската художествена академия, Университета на Силезия в Катовице (Полша), Софийския университет „Св. Климент Охридски” (България), Университета в Триест (Италия) и Университета „Витаутас Магнус“ в Каунас (Литва).
Целта на инициативата е да се формира ново поколение креативни европейци, които могат да си сътрудничат на различни езици, без оглед на граници, за да се справят с обществените предизвикателства и недостига на умения, пред които е изправена Европа.

– Последните промени в ЗВО насърчават партньорството на университетите със средните училища. Алма матер има традиции, самият Вие сте възпитаник на подобна академична идея за средното образование. Търпи ли развитие политиката на Университета в това отношение?
– За съжаление, Законът постави ограничение за броя на партниращите училища. Софийският университет има дългогодишно партньорство с Националната гимназия за древни езици и култури – в област-
та на хуманитаристиката, и с Националната природо-математическа гимназия – в областта на природните науки. Бихме искали да има и още гимназии към нас. Затова моето предложение по време на обсъждането на промените в ЗВО бе да се позволят до две асоциирани партньорства във всяко професионално направление на висшето училище. Все пак, не е все едно дали то има едно, или 27 професионални направления, какъвто е случаят със Софийския университет. Това не се прие. Но има и други форми, които сме използвали преди, и на това градим партньорства и с други средните училища.

– Следващите две години сте начело на Съвета на ректорите. Какви задачи сте си поставили? Ще излезе ли работата на институцията на светло?
– Стоя зад това медийната политика на Съвета на ректорите да бъде отворена максимално, защото говорим за важна институция в системата на висшето образование. Мисля, че го постигнахме в Софийския университет. Ще го постигнем и в Съвета на ректорите.
Въпреки че имам някои възражения за работата на Съвета на ректорите, не мога да не подчертая, че именно последните години той работи по-добре от всякога.
Съветът на ректорите прие поредица от решения, които донякъде бяха непопулярни и неприемливи за отделни университети, но се приеха, защото са изключително полезни за системата на висшето образование и оттам на обществото.
Ние предложихме намаляване броя на студентските места. Предложихме мораториум върху разкриването на филиали и нови професионални направления. Поредица идеи за стимулиране на реформите дойдоха от Съвета на ректорите.
Други идеи, които произтичат от Стратегията за развитие на висшето образование, бяха приети от Съвета. Например да се увеличават средствата според качеството за сметка на броя на студентите.
Всички тези неща, припомням, не бяха в интерес на някои университети, но те застанаха зад тях с ясното съзнание, че системата трябва да се развива, ако искаме висшето образование да бъде полезно на обществото.
В този смисъл, Съветът на ректорите работеше по-добре от всякога. За съжаление, за всичко това малко се знае. Права сте, че обществото не го знае и това се дължи и на медийната затвореност, която споменавате.
Основната ми задача като председател на Съвета на ректорите е да продължим да подкрепяме реформата и от нас да излизат предложения, полезни на обществото.
Съветът на ректорите трябва да си извоюва такъв авторитет, че неговите предложения да бъдат приемани. Досега невинаги е било така. На три пъти, през последните 5 – 6 години, предлагаме за целите на акредитацията един преподавател да се брои само на едно място. Два пъти нашето предложение бе отхвърлено от Народното събрание. Не може да се каже, че ректорите са консервативни, след като те предлагат подобна реформа и едва на третия път тя е приета от народните представители.

– Министър Вълчев не изключва възможността студенти, според компетентностите им, да заместят педагози, ако нещата се усложнят в училище.
– При епидемичната ситуация и правилното решение на Министерството на образованието и науката учебната година в училищата да започне присъствено, а в същото време да се вземат мерки за сигурност и опазване здравето и живота на преподавателите и децата, е необходима голяма банка от резервни кадри в случай на заразени учители. Висшите училища получихме официално писмо от МОН с молба да разпространим тази информация сред студентите, за да могат желаещите от горните курсове да се запишат в т.нар. резервна банка.

– По традиция Алма матер открива академичната година на 1 октомври. Какво е Вашето послание към учените, преподавателите, студентите, докторантите, специализантите, които са част от тази емблематична за България институция?
– Това време, макар и трудно, ни дава немалко възможности да се развиваме. Например, като ускорим процеса на дигитализация. Според мен никога няма да изчезне необходимостта от присъствено обучение, защото преподаването лице в лице има редица предимства, които не могат да бъдат изместени нито от изкуствен интелект, нито от дигитални ресурси. Но дигиталните ресурси са нужни, за да допълват присъственото обучение. Примерът, който обикновено давам, е, че преди в час посочвах на студентите книга, излязла преди 30 години, за да се запознаят с нея. А сега нещата, благодарение на дигиталните ресурси, се развиват толкова бързо, че това ми позволява да посоча статия, която е излязла преди месец.
Това са ресурси, които можем и трябва да развиваме. Не бива да се безпокоим от това, че дигиталните технологии навлизат в образованието. Те няма да изместят преподавателя, а са нещо, което ще помогне за актуалността на знанията.