Принадената стойност е в резултатите

В това са убедени педагозите от СУ „Св. Климент Охридски“ във Варна

В Средно училище „Св. Климент Охридски“ в Морската столица обичат да играят български хора

Зина СОКОЛОВА

Безплатна образователна платформа „Грамотност.bg“ създаде екипът на Средно училище „Свети Климент Охридски“ във Варна. Идеята е тя да бъде в помощ на всички за развиване на функционалната грамотност. През лятната ваканция на 2022 г., в рамките на три седмици ученици от II и III клас и учители от СУ „Свети Климент Охридски“ са работили с темите, включени в платформата. Идеята на училищния екип да се работи за повишаване на функционалната грамотност на учениците, възниква преди 8 години.
„Всичко започна от международните изследвания PISA, PEARLS и други. Те отреждат доста незавидни места на нашите ученици в класирането, особено при 15-годишните – разказва директорът Петко Петков. – А в тези формати всичко е четене с разбиране. България започна да участва в PISA някъде около 2001 г.,
като ние бяхме едно от първите училища. Разглеждайки тестовете, се убедих, че човек, ако може да чете с разбиране, няма да има проблем да се справи с тях. Но останах изключително разочарован от резултатите. Това ме наведе на мисълта, че функционалната грамотност не е застъпена достатъчно в нашата образователна система и учениците не могат да четат с разбиране.“
Преди около 7 години екипът на СУ „Свети Климент Охридски“ започва да провежда, първоначално за четвъртокласниците, състезание по български език и литература, насочено само към функционалната грамотност. То се организира извън учебните занятия и включването в него е по желание на учениците. Доближава се до формата на националното външно оценяване в IV клас, но акцентът е върху функционалната грамотност. Резултатите не са особено добри. По-късно състезанието става градско, със съдействието на Община Варна. Три години подред набира скорост, но покрай ковид кризата провеждането му е преустановено. От Средно училище „Св. Климент Охридски“ са амбицирани тази година да го възстановят.
„С натрупания опит на училищно и на общинско ниво, идеята да се направи нещо, насочено специално към функционалната грамотност, започна да изкристализира – подчертава директорът. – Оттук нататък беше вече въпрос на инициативност и търсенето на подходящи проекти и програми. Насочихме се към възрастовата група на 8 – 9-годишните, защото в IV клас вече установяваме дефицити. Оказа се, че пропуски почват да се трупат още във II и III клас. Затова решихме да започнем превантивна, а не компенсаторна работа.“
Екипът си осигурява подкрепата на фондация „Америка за България“ и на „Заедно в час“, откъдето ги питат как ще популяризират резултата от всичко това, което се прави. Издаването на книжки е прекалено скъпо. Затова училищният екип се спира на варианта за онлайн платформа, която да бъде безплатна, с голям набор от материали и да постига три цели. Да се използва в училище, тъй като отговаря изцяло на програмите по български език и литература и по другите предмети, и да дава възможност за прилагане в задължителните часове за общообразователна подготовка, които са за четене с разбиране, в часовете за избираема подготовка, за факултативна подготовка, занимания по интереси и при целодневната организация на учебния ден. В платформата са включени 20 теми (5 теми с обучителен и развиващ характер и 15 теми – всяка разработена в три раздела), които могат да бъдат прилагани безпроблемно от всеки учител. Платформата съдържа и разработените от екипа Система за повишаване на функционалната грамотност (скала, спецификация, инструментариум за оценка), ресурси, видеоматериали.
Втората цел е платформата да може да се използва и у дома от родители и деца. Темите са разработени така, че за всяка са достатъчни между 15 и 25 минути, за да се попълни.
Третата цел е да се направи методическо помагало – т.е. модел, по който може да се разработват и други теми. Всичко това е налично в раздел „Ресурси“ на платформата. Освен това създаденият инструментариум за оценка на функционалната грамотност дава възможност за извършване на първична оценка и оценка на напредъка.
„Горд съм с екипа на училището, който успя да изпълни тези амбициозни задачи в максимално възможна степен – подчертава директорът. – Сега въпросът е друг – дали ще успеем да продължим и да надградим платформата за III и IV клас.“
Поглед върху това как е повлияла платформата върху уменията на децата да четат с разбиране, колективът на училището има само за своите ученици и за партньорското училище в село Преселци, където платформата е апробирана на място, не онлайн. Всички отчитат, че учебният материал, представен по такъв интерактивен начин, предизвиква много по-голям интерес у децата. А това е пътят за постигане на добри резултати.
„В нашето училище отчитаме повишаване на функционалната грамотност на учениците – казва Петко Петков. – Но всичко това ще проличи чак следващата година, когато излязат резултатите от Националното външно оценяване и ги съпоставим с тези от предишни години. Говоря за догодина, защото сега резултатите също не са съпоставими, предвид че през 2020 г. и 2021 г. обучението беше предимно онлайн, което снижава постиженията на учениците.“
На въпроса дали трябва да се върне практиката да се повтаря класът в начален етап, директорът подчертава, че при тях такъв проблем няма. Но според него самата философия към тези деца е недокрай детайлизирана. Тя дава грешни сигнали към групи от хора, че дори и без елементарни усилия може да бъдат постигнати резултати, съизмерими с резултатите на тези, които се трудят упорито. „Не мисля, че дете, което до VII клас не е успяло да покрие държавните изисквания, ще успее да направи това след VIII клас – категоричен е директорът. – Трябва да им покажем пътя и да приложим европейския опит – продължаване в професионалното образование, за да получат възможност за реализация на пазара на труда.“
Средно училище „Св. Климент Охридски“ е едно от най-търсените във Варна. В I клас тук кандидатстват три пъти повече деца, отколкото е капацитетът на образователната институция. То привлича родителите с това, че устойчиво заема предни места по резултати от НВО и в IV, и в VII клас. Досега винаги е в челната десетка в област Варна, а резултатите по информатика го нареждат веднага след Математическата гимназия в Морската столица.
„Следващото, което търсят родителите, е отношение и грижа за децата – казва директорът. – Твърдя, че те го получават и от мен, и от екипа.“
На трето място е сигурността, че когато децата са на училище, те са обгрижени и в максимална степен тяхната сигурност е гарантирана. Това става по различен начин, включително с пропускателен режим, дисциплина, униформи, съпричастност към училищния живот. Колективът има натрупана солидна практика в годините в тази насока.
Предизвикателствата пред екипа директорът разделя на краткосрочни, средносрочни и дългосрочни. „От финансова гледна точка се надявам да имаме относителна стабилност, каквато сме имали до момента – казва директорът. – Но за съжаление, не се знае каква актуализация ще има на средствата по стандартите за издръжка на образователните институции. В учебен аспект е важно да успеем тази година да надградим достатъчно, за да компенсираме двете години обучение онлайн и да постигнем добри резултати на НВО и ДЗИ.
В средносрочен аспект бих отбелязал предизвикателството за преминаване към едносменен режим в следващите 3 – 4 години. То е свързано с намаляване броя на паралелките, на учениците и на персонала, което е много тежко и противоречи на цялата ми управленска логика. Най-трудно ми е да се разделям с хора – било колеги, било ученици. Но това е рамката, това е законът и трябва да се съобразим с него.
Също в средносрочен аспект е и предизвикателството да успеем да усвоим достатъчно ефективно средствата по Плана за възстановяване и устойчивост и по националните програми, които никак не са малко. Да реализираме идеите, които имаме, и да правим неща не само за да отчетем дейност, а за да бъдат ефективни и приложими във всекидневната ни работа. Моето разбиране е, че не си струва да се влагат огромни финансови и човешки ресурси за нещо, което впоследствие няма да се прилага достатъчно във всекидневието. Идеята е всичко, което се прави, да доведе до добавена стойност. А добавената стойност в образованието е само една – по-добри резултати.
В дългосрочен аспект ще бъде добре, ако успеем да съхраним всичко натрупано през годините и да повторим добрите практики. Като историк, ще цитирам летописната книга на училището. През учебните 1935, 1936 и 1937 година училище „Св. Климент Охридски“ се превръща в т.нар. даскалоливница. Учители от 15 европейски държави са тук на обмяна на опит за нови методически и педагогически похвати при работата с учениците. Имаме желанието да организираме такъв форум. Това е изключително амбициозна цел, която не знам дали ще бъде постигната, но ще се опитаме.“

История

Средно училище „Свети Климент Охридски“ чества през тази година 140 години от основаването си през 1883 г. Сградата му е била на същото място, на което е и в момента. Това е единственото варненско училище, което е запазило от създаването си досега и името, и местоположението си. През 1901 г. училищната сграда е разрушена от земетресение. През 1912 г.,
около седмица преди официалното обявяване на Балканската война, Училищното настоятелство взима решение сградата и училището да бъдат възстановени. Започва дарителска кампания. Строителните дейности започват в края на октомври 1912 г. А в началото на октомври 1913 г. – година след Балканската война, след Междусъюзническата, след националната катастрофа училищната сграда е готова, а училището – възстановено.